Изборът на цвят е нещо много лично за всеки човек. Затова не е възможно да се дават съвети за специфичен нюанс на цвета или кои цветове са по-подходящи от други. Всеки цвят носи своята символика и въздейства по определен начин на емоционалното ни състояниеЗагуба на време е да спорим кои цветове си отиват най-много – няма еднозначен отговор.

ЧЕРВЕНО

Червеното е най-драматичният от всички цветове и представлява ярък акцент.  Когато влезете в градината, обикновено забелязвате първо червените цветя. Червеното повдига духа и настроението. Ако се чувствате изморени и летаргични, краткият престой в градината, прекаран в съзерцаване на червените цветя, ще ви зареди с енергия. Можете да избирате измежду богато разнообразие от червени цветя.

РОЗОВО

Розовото е най-женственият цвят, който се свързва с емоциите. Това е нежен, подхранващ цвят, който дарява внимание, защита и подкрепа. Затова не е чудно,че розовото се смята за цвета на любовта. Подходящи са бегониите. Цикламите също се срещат в различни нюанси на розово и бяло. Цинерариите се намират в най-различни цветове, включително в нежно розово. Топчестата далия и кичестата циния са прекрасно кръгли цветя на дълго, изправено стъбло. Срещат се в богата палитра от цветове. Флоксът, лалетата, амаралисът и божурите също са символ на мира и спокойствието.

ОРАНЖЕВО

Оранжевото е топъл, зареждащ цвят, който изпълва с енергия и положителни чувства.Особено въздействащи са слънчогледите, калифорнийския мак. Дребните нарциси се намират във всякакви цветове, включително и ярко оранжево. Многогодишният шибой също се намира в оранжеви, жълти и червени нюанси. Той може да развесели всяка градина. Калифорнийският мак достига до бронзов цвят, но най-често се среща в оранжево,жълто и слонова кост.

ЖЪЛТО

В Китай жълтото е толкова свещен цвят, че в древността само императорът имал правото да го носи. Древните египтяни и маите асоциирали жълтото със слънцето и почитали неговата способност да поддържа живота. Жълтите цветя могат да ви разведрят и заредят с енергия, когато сте паднали духом. Жълтото поражда положителни чувства,веселие и топлота навсякъде. Освен това жълтите цветя притежават способността да поощряват мисловния процес и комуникативността. Жълтите нарциси и лалетата създават невероятно пролетно настроение.

ЗЕЛЕНО

Зеленото е грижовен,подхранващ, лечебен цвят. То се намира в средата на цветния спектър и създава усещане за мир и хармония. Естествено, зеленото ще бъде най-изобилният цвят в нашата градина, но има и няколко зелени цветя, които бихте могли да посадите. Дамската мантия цъфти с китка нежно-зелени цветчета, а стеблото на гладката молюцела е обсипано с зелени камбанки. Кукурякът също цъфти с красиво заоблени зелени камбанки с бели тичинки, които приличат на езичето на звънец. Обикновеният пълзящ бръшлян също е много весел. Неговите снопчета от малки зелени цветове привличат пчелите.

СИНЬО

Синьото поощрява съзадателността. Освен това символизира надежда, доверие и оптимизъм. Когато се нуждаете от отговор на труден проблем или се чувствате обзети от негативност, ще ви се отрази добре, ако се заобиколите за малко със синьо. Фацелията или лечебният лен ни радват дълго през лятото със сините си цветове.Зелениката с нейните фуниевидни светлосини цветове е прекрасен пример за красиви сини цветя. Синьото огнивче, лобелията и теменужният зюмбюл също са чудесен избор.

ЛИЛАВО

Лилавото е цветът на размисъла, духовността и спокойствието. Той се свързва още с интуицията, съобразителността и грижата за другите. Несъмнено най-известното лилаво цвете е благоуханната виолетка или теменужка, но те цъфтят само през пролетта. Може да се спрете на красив микс от цветя за цветни поляни, в които преобладава лилавият цвят.

• Защо тревата ми изглежда слаба и е пълна с плевели?

Една от вероятните причини е недобрият избор на тревна смеска. Нискокачествените и неселектирани треви са неконкурентно способни и така се създават условия за масово заселване на плевели в тревните площи. Другата вероятна причина е липсата на системни грижи за тревната площ (подхранване, пръскане със селективни хербициди, аериране, грапене, вертикутиране).

• Защо тревата ми изчезва под дърветата?

Повечето от парковите треви не са сенкоустойчиви. Ето защо принудени да се развият на сянка те изцвиляват, пожълтяват, в следствие на което тревата се прорежда, не изглежда добре или изчезва. При направата на тревни площи на плътна сянка (под дървета, северни участъци и др.) трябва да се използват специални смески за сенчести терени или тревни заместители.

• Защо по моята трева има жълти петна?

Най-вероятната причина за това е бедна почва. Трябва да торите регулярно. Подхранвайте с NPK/ комплексни /  торове с високо съдържание на азот през пролетта и лятото и NPK торове с ниско съдържание на N и високо на калий и фосфор през есента. Лош дренаж в съчетание с тежка,глинеста почва е другата вероятна причина. В този случай тревата ви се нуждае от аериране. Не на последно място причина за тези петна може да са гъбни заболявания. Третирайте с фунгициди.

• Защо тревата ми умира на петна?

Най-вероятната причина е гъбно нападение. Третирайте с фунгициди и наторете тревната площ. Ако това не помогне, консултирайте се със специалист.

• Защо в тревната ми площ има мъхове?

Това е голям проблем и може да бъде причинен от редица фактори: бедна или вкислена почва, лош дренаж, твърде много сянка, рядко и нерегулярно косене, малък почвен хоризонт. За да се избавите от мъха, първо установете кой от горепосочените фактори причинява проблема и ако е възможно го премахнете. У нас борбата с мъховете се извършва чрез третиране с железен сулфат или други препарати. Добре е и периодично да аерирате тревната площ. •

Повечето от посочените проблеми може да избегнете с регулярна и правилна грижа за тревата. 

Как и защо се тори тревата?

По време на вегетационният период / април – октомври / тревата се нуждае от интензивно подхранване /торене /. Така тревните площи стават маслено зелени, здрави, устойчиви на студ и жега, както и на нападения от вредители и болести. Не без значение е и факта, че редовното подхранване е причина за бързото възстановяване след косене и запазване на състава заложен в първоначално засятата тревна смеска. • Колко често се нуждае тревата от торене?

По правило, колкото по-интензивно се поддържа една тревна площ /по-често се коси/, толкова по–често трябва да се подхранва. Казано по друг начин, ако изнасяте непрекъснато хранителни вещества с косенето, то почвата се изтощава и трябва баланса да бъде възстановен. Обикновено в периода май-септември торене е необходимо веднъж месечно.• С какво и кога се тори тревата?

Основните елементи, които са необходими на тревата са азот, фосфор и калий. По време на интензивна вегетация най-бързо се изчерпва азота, който стимулира растежа, изравнява цвета на тревните площи и в кратки срокове възобновява маслено зеления цвят. Бързодействащ азотен тор е амониевата селитра, с която е добре да торите поне веднъж в месеца при норма 3кг./ 100кв.м. Освен от азот на тревата са необходими фосфор, калий, както и микроелементи – магнезий, бор, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Използвайте комбинирани торове с микроелементи поне 3 пъти през сезона – веднъж в началото на лятото, в средата и след края на септември. Нормата на торене е по-висока 4-5кг./100кв.м. Винаги торете при суха листна маса! Поливайте обилно след торене, докато напълно разтворите гранулите и те изчезнат от погледа ви.

Ако имате още въпроси. моля не се колебайте да се свържете с нас.

Градината се събужда…Зеленина и цветя разливат пролетно настроение

Как да се грижим за градината през март

Дребните храстчета се подрязват силно. За големите храсти се знае, че трябва редовно да се формират, малките обаче често са пренебрегвани. Резитбата е много важна за добрия цъфтеж затова скъсете с 10 до 20 см. цъфтящата потентила (Potentilla fruticosa), а калуната (Calluna vulgaris) ежегодно подкастряйте с около една трета. Такава стъпка се предприема и за лятно цъфтящата спирея (Spiraea-Bumalda-Hybriden). Пролетно цъфтящата спирея трябва да се подреже след цъфтежа през април. Лавандулата израства още по-силно след резитба. През зимата  изрежете до здраво измръзналите или изсъхнали клонки на кариоптериса (Caryopteris),перовския (Perovskia) и калифорнийски люляк (Ceanothus).

Който иска да се наслади на синята тинтява (Gentiana) не само в планината, но и в градината си има удобен случай за това. Сега е времето за засаждане на всички сортове тинтява. Най-доброто място за тях са наторените лехи. Може да ги засеете в комбинация и други цветя, които заедно влизат в състава на така наречената японска цъфтяща поляна. 

Нежната теменужка с прекрасен аромат

Теменужката (Viola odorata) е дребна, но има силен аромат. Между 19 и 20 век тя е била модна като рязан цвят. Разработеният през 1930 г. сорт „Donau“ много прилича на тази историческа теменужка. Тя има много големи тъмновиолетови цветове и много силен сладък аромат. Нейните дълги дръжки предизвикват човек да ги откъсне. „Donau“ се отглежда лесно, стига да не е много топло мястото. Ароматните теменужки обичат студени, проветриви места на шарена сянка. Дребните теменужки могат да станат компания на благородните рози, като се превърнат в килим под тях. Почвата трябва да бъде рохкава и подхранена.

Розите се събуждат

Розите могат да влязат в градината не само през есента, но и през пролетта. Ако ги засадите през март, ще цъфнат след 2 седмици. Розите обичат рохкава, богата на хумус и органични вещества почва, която е обогатена с въздух. Не трябва обаче да е нито много песъчлива, нито много глинеста. Колкото е по-неподходяща почвата, толкова дупката трябва да е по-голяма, за да можете да поставите повече допълнителни подобрители: смесете компост с пясък и глинеста почва в три равни части. В дупката трябва да има място удобно да легнат корените. Чувствителните места на облагородените рози се поставят на 5 см.в земята. Необлагородените рози или тези в саксии се поставят така че корените на храста да се покрият, но основата на клонките да остане свободна. Не внасяйте минерални торове, защото ще им навредят.

Време….да засеете летния разсад

В това време трябва да засявате дребносеменните култури: агератум, лобелия, кученце, петуния, ароматен тютюн, доротеантус и др. Всички тези видове, могат да се засаждат заедно и поотделно. При посяването на семената не се покриват с почва. За удобство не е лошо към почвата да прибавите тънък слой от дребен пясък или перлит, а за по-равномерни посеви, можете да смесите семената с пясък. Сандъчетата с посевите непременно трябва да покриете със стъкло или фолио и често се опръскват с пулверизатор, като не се допуска изсъхването на семената и горния слой на почвата. Следете внимателно поникналите семена, при недостатъчно светлина, те могат много бързо да израстат и да се прекършат.

Не забравяйте да поливате!

Редовното поливане на хвойновите и вечнозелените листни растения, ако не са затрупани със сняг, трябва да се прави и през зимата, тъй като в хладното време влагата се изпарява чрез листата. Когато няма дълго време поливки или почвата замръзне, постъпването на вода в растенията прекъсва. Затова в дните, когато не е студено, поливайте растенията с хладка, в никакъв случай с топла вода, за да не повредите корените.

Стаи и балкон

Големите тераси под покрива и балконите са често заети с големи сандъци с растения. Как да ги засадим, за да са по-трайни? Първо напълнете 1/3 от съда с едър чакъл. Така през сухо време ще се осигурява влага. Отгоре се поставя тънка лента. Тя предотвратява смесването на чакъла с почвените частици. Почвата отгоре не трябва да се сплесква и да е рохкава. Най-добре вземете специална почва за външно или вътрешно озеленяване. Издръжливи на сушата растения, които понасят студа са: перовския, спирея, очеболец, цитизус, пираканта, ерика, бор.

Луковичните цветя в саксия

Каната, далията или гладиолите са цветя, които ни радват с красотата си през лятото. Сега е времето, в което да ги засадите. През зимата луковиците или грудките се поставят в помещения, където няма опасност от замръзване. За да цъфпрез нат лятото, каната и компания трябва да се засадят в края на февруари-началото на март в саксии с прясна почва. Поставете грудките така, че когато ги покриете с почва, слоят отгоре да е толкова дебел, колкото са високи грудките. В началото леко напоявайте. След като се появят първите листа, увеличете водата. През май торете всяка седмица и изнесете навън. Преди това торът в почвата е достатъчен.

Засейте лавандулата

Красотата на лавандулата е не само в цветовете й, но и в нежния аромат на светлозелените й листа. Който иска през тази година да има лавандула в градината си, в края на март трябва да я посее в сандъче на прозореца си.

Съвет: Особено здрави и силни растат сортовете ,,Avenue‘‘,,, Anok‘‘ или ,,Papillon‘‘ ,от които може да се сравните и с разсад. Този вид лавандула обича местата, огряни от слънцето и песъчливите почви и така ще израсте до 50 см.височина.

Как да се грижим за пролетните цветя?

След като прецъфтят лалетата и зюмбюлита, не трябва веднага да се изкопават луковиците им. Това се прави след като увехнат всичките им листа. Идеални за съхранение са хладните мазета или килери. На тяхно място може да засадите лятно цъфтящите цветя както и  теменужка, тагетис, копривка или направо микс от цветя, който да ви радва през целия сезон без да изисква особени грижи. Те ще покрият дупките, които повехналите луковични растения са отворили. При растенията, чиито листа все още не са повехнали и до есента изграждат запасите си от енергия и вещества, можете да приложите едно друго решение: поставете съдовете в градината в открита почва. Това може да сторите с игликата. Ако искате да използвате саксиите на цъфтящите през лятото растения, вземете устойчиви на студ видове и ги поставете в градината. Времето през март е благоприятно за това.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Защо  не можем без проект за градината или за какво ни е нужен ландшафтен архитект?

Създаването  на една градина не е технологичен, а творчески  процес. Защото, за да направите градината, за която мечтаете без проект е същото, като да строите къща без планове.

При изработването на ландшафтните или както са познати масово проекти за озеленяване се отчитат много фактори, като сезонна динамика на растителността, развитие на растителните видове в годините, вида на обекта и подходящите растения за изграждане и т.н. Ето защо е най-добре да се обърнете към ландшафтен архитект най-малко за съвет, а ако имате тази възможност да му възложите проектирането.

Ако двора или парцела ви е голям това е наложително, защото проекта ще ви даде реална представа за това как да изглежда вашия парк или градина, а на базата на него може и да си направите план за поетапно изграждане и последователност на дейностите. Ако нямате възможност да изпълните всичко накуп, на базата на проекта може да сформирате етапи. Може да поръчате проектирането на целия двор или само на отделен участък от него. Качественият проект е гаранция, че бързо, ефикасно и без хабене на нерви ще получите исканата градина.

Ландшафтният проект включва няколко части. Основа за създаването му е наличието на план на парцела с отбелязани хоризонтали и височини. Върху него трябва да са нанесени всички постройки – съществуващите и онези, които предстои да се изградят, както и съществуващата растителност. Ако нямате план трябва да го изработите или да възложите заснемането на специалистите. Това е лесно при равен и правилен по форма участък без сложна конфигурация на границите. При голяма денивелация на терена ще се нуждаете от геодезична снимка. Трябва предварително да се договорите дали стойността на топографското заснемане влиза в цената на проекта или се заплаща отделно.

Ландшафтният проект – И така, какво ще получите, ако се обърнете към специалист и си поръчате ландшафтен проект /проект за озеленяване/ ?• Планиметрично заснемане на парцела.

• Общ план на градината – Обикновено той се предхожда от няколко идейни варианта на различно стилово оформление, от които избирате това, което най-много ви допада. В общия план са нанесени всички градински елементи, ограда с местата на входната и гаражната врати, водни площи, декоративни елементи, цветни насаждения, зелена морава, единични дървета /солитери/, зеленчукова градина и др. Желателно е идейният проект да е съпроводен с цветни триизмерни (перспективни) скици на характерни участъци от градината, които ще ви дадат визуална представа за крайният резултат, но трябва да имате предвид, че те се заплащат допълнително. На тези скици може да видите ландшафта на вашата градината в перспектива, но имайте предвид, че растенията са жив, развиващ се организъм и проектът показва как ще изглеждат те след години.
• Дендрологичен проект – определя какви растителни видове трябва да се насадят според мястото, с което разполагате и климата в района, като отчита съчетаването на цветни групи и тревисти растения. Отбелязват се дървесно-храстовите групи, вземат се под внимание особеностите в растежа и цъфтежа на отделните видове.
• Вертикална планировка – тя е задължителна при градините с голяма денивелация. С нея се трасира теренът, определят се разликите във височините на отделните участъци и необходимите стълби и рампи за преодоляване на денивелацията, изравняване и участъците в изкоп и в насип.
• План на алейната мрежа – пътеки, площадки, включително плочо-пътеки на тревна фуга и други. Отбелязани са използваните материали и характерни детайли, обзавеждане на площадката.
• Посадъчен проект – дават се указания как да се засадят растенията, на какво разстояние, на каква дълбочина, бройка за всеки вид и др.
• Детайлен план на характерни зелени композиции, скална градина, алпинеум.
• Детайлен план на архитектурни паркови елементи – водната площ, езерце, шадраван, градинска чешма, водни каскади, пейки, перголи, беседки и др.
• Проект за автоматизирана поливната система /ако се изгражда/, дренажна система /ако се налага/.
• План схема на градинското осветление
• Обяснителна записка за вида и последователността на строителните и посадъчните работи, както и за поддържане на градината
• Проектосметна документация-приблизителна цена на труд, материали.

Ландшафтният проект може да се поръча заедно с архитектурния, но работата по изпълнението му трябва да започне едва след като са приключили строителните дейности в парцела. Цената на проекта зависи от големината на градината и сложността на задачата.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Есента е сезон през който градината се нуждае от особено внимание, защото трябва да се подготви за един продължителен, тежък и много влажен сезон. Тези от вас, които вече имат тревна площ, знаят колко труд и усилия са необходими, за да се запази и поддържа добрият й външен вид. Практиката показва, че се допускат много грешки.

Предоставяме ви кратки съвети, които ще ви помогнат да запазите тревния килим във вашия двор като кадифе до пролетта.

Косене

През октомври и ноември продължавайте да косите редовно веднъж седмично, като спазвате правилото да не отнемате повече от 1/3 от височината на тревата.

За последните няколко коситби в края на годината постепенно вдигайте височината на ножовете. Препоръчва се същото и през сухите периоди през лятото. Зазимете тревата минимум на около 5-6 см. височина.

Поливане

Поливането е жизненоважно за добрия вид на тревната площ. Обикновено за добрите градинари мотото през лятото е  80% от тревата е вода – осигурете й я! В този период на годината вече спокойно може да дадете отдих на поливните си системи. Необходимостта от поливане се определя от температурите. При рязка температурна амплитуда вече има и роса, която също освежава тревата ,но в никакъв случай не трябва да се разчита само на нея. Поливайте обилно поне веднъж седмично, а при топла есен внимателно следете за влажността на почвата и ако се налага, и по-често.

Подхранване

Като правило трябва да запомните, че колкото по-често се коси и се използва една тревна площ, толкова по-често тя се нуждае от подхранване. Тревната площ трябва да се натори с комплексен NPK тор, поне веднъж през ранна пролет, отново в средата на лятото и още веднъж през есента. След края на септември не е желателно повече да торите с торове съдържащи бързо усвоим азот. Торта с която ще торите през есента трябва да има високо съдържание на калий (K), който спомага за подсилване на тревата срещу студ и болести.

Борба с плевелите

Появяват се във всички тревни площи  и трябва да се третират със селективни хербициди. Те запазват тревната площ, но унищожават широколистните плевели. Вече изградените тревни площи могат да се третират с хербицид по всяко време от май до октомври, но не и през сухите периоди, когато хербицида няма да е ефективен и може да се изгори тревата. За да имате чиста трева е необходимо да извършвате третирането поне веднъж годишно.

При упоритите плевели селективните хербициди са безсилни и не могат да ги унищожат. Единствения ефективен начин за премахването им е да се изрежат корените с много остър нож и поразения участък да се презасее или зачими.

Вертикутиране

Представлява изваждане на мъртвата и суха трева от основата на тревата. С течение на времето в следствие на честото косене и естествения отпад върху почвата, се образува тънък филм от изсъхнала трева. Той спира достъпа до почвата на вода и хранителни вещества, затруднява въздухообмена и възпрепятства развитието на тревата. Ето защо е необходимо той да бъде премахнат. За по-големи терени тази операция се извършва машинно, но за малки градински терени е достатъчно доброто “разресване” на тревата в две перпендикулярни посоки, с аераторно гребло. Тази операция абсолютно задължително се извършва през октомври, най-късно началото на ноември.

ПОЛЗИТЕ СА:

• подобряване растежа на тревата и стимулиране на нейната възобновителна способност
• освобождаване достъпа до корените на вода, въздух и торове
• унищожават се част от плевелите и частично се спира развитието на мъховете

Аериране

Представлява дълбоко пробождане на почвата с цел да се подобри дренажа и естествения въздухообмен на почвата. Препоръчително е да се извършва веднъж годишно при силно уплътнени или често натоварвани терени. При песъчливи почви може да се прави веднъж на 2-3 сезона. Аерирането се извършва обикновенно преди есенното наторяване, а ако почвата е глинеста е желателно след аерирането да опесъчите терена. Аерирането се извършва със специални машини, но за малки площи може да се изплолзва обикновена вила, с която се набожда равномерно целия терен.

ПОЛЗИТЕ СА:

• подобрява се достъпът на въздух до корените и се стимулира растежа
• подобрява се дренажа на почвата
• стимулира се естествената възобновителна способност на тревата

Ако нямате време или просто не разполагате с необходимата техника, за да обслужите вашата тревна площ, или просто имате нужда от адекватна консултация, моля не се колебайте да се свържете с нас.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Саксийните цветя влияят върху настроението и производителността на хората, които работят в затворени помещения. Аранжирането на работното пространство със стайни растения може да намали стреса с до 60% и да увеличи производителността с до 30 на сто, показва проучване на  д-р Фрейзър Торпу  от Университета по технологии в Сидни. Всеки от нас притежава вродено желание за връзка с природата. Това състояние се определя с термина „Биофилия“. Но много от нас, които работят дълги часове в затворено пространство, обградени от технологии, губят тази връзка и това може да повлияе на здравето им.

Летливите органични съединения (Volatile Organic Compounds,VOCs), които се излъчват от най-обикновени продукти в офиса – синтетичните материали, почистващи препарати, нови мебели, техника и др., могат да предизвикат главоболие, загуба на концентрация и проблеми с очите, носа и гърлото.“Нашето изследване доказва, че растенията могат да намалят с 80% VOCs и с до 25% емисиите на въглероден двуокис, така че носят значителни ползи за здравето“, обяснява Торпу. В Австралия компанията Ambius, специализирана в интериорното озеленяване и аранжирането на пространства с живи растения, препоръчва на работодателите да внесат растения на работните места, за да увеличат производителността и ефективността на служителите си. За пример през март и април  2012 г. компанията е използвала над 10 хил. растения за аранжиране на офиси.

Това само по себе си показва отношението към природата в другите държави. А, ние?

Растенията, използвани в кулинарията като подправки, отдавна се отглеждат в цял свят като култури. Употребяват се в свежо и изсушено състояние. Някои от тях през последните години са предпочитани видове в градинските лехи и особено като стайни и балконски цветя. Те внасят много свежест, аромат и уют. Истинско удоволствие е да се пресегнем, да откъснем няколко листенца босилек и да придадем неповторим вкус на салатата или да сервираме чай, приготвен от свежите стръкчета на салвия, мащерка, маточина, розмарин…

Растенията подправки имат широко разпространение в бита. Освен в кухнята те се използват за приготвяне на лечебни чайове, отвари, настойки, извлеци и др. при различни заболявания и неразположения на организма. Може да ги отгледате в двора, като част от ароматна цъфтяща поляна, която ще създаде неповторим стил на вашия двор. Цветовете на уханната лавандула можем да изрежем, да изсушим и да разпределим в тензухени торбички в гардеробите за свежест.

Растенията подправки се отглеждат лесно в домашни условия – в саксии и сандъчета. Развиват се добре на слънчево изложение, но някои понасят дори северните балкони. Могат да се комбинират с различни видове цветя, тъй като повечето от тях спадат към групата на тревистите растения.

Най-важното изискване е да им отделим място, защитено от замърсяване с прах, от изгорелите газове на градския транспорт, защото

освен че ни радват с аромата и зеленината си, все пак ги отглеждаме, за да ги консумираме…

Ето и някои от най-често срещаните и използвани билки и подправки у нас, подходящи както за двора, така и за кухнята…

Achillea hibrida – Бял равнец

Разпространение: Среща из ливадите и храсталаците, по сухите и тревисти места, край пътищата, посевите и в залежите, навсякъде из страната.

Приложение: Белият равнец притежава свойството да възбужда апетита. Засилва съсирването на кръвта, с което действат кръвоспиращо. Прилага се при кръвоизливи, стомашни и чревни заболявания с намалено сокоотделяне, понижен апетит. В българската народна медицина белият равнец се прилага още при жълтеница, кръвотечение от носа, малария, болести на черния дроб, главоболие, виене на свят, възпаления на бъбреците, сърцебиене и др. Белият равнец в прясно състояние, счукан и накиснат в зехтин 1:10, се използва за налагане на рани от изгаряне. Отвара от бял равнец се използва за промивки при възпалени очи, при рани и отоци.

Thymus sp. – Мащерка

Разпространение: Расте по ливадите, край пътищата, горите и каменистите места с южно изложение. Представлява полухраст с пълзящо стъбло. Цъфти през май-юни.

Приложение: Отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително. Билката спомага за изчистване на дихателните пътища, действа омекчаващо върху лигавиците и потиска развитието на болестотворните микроорганизми. Това действие се дължи главно на етеричното масло. Мащерката успокоява нервната система, облекчава болките и спазмите при колики, язва и др. Подобрява съня, повлиява някои кожни заболявания. Действа благоприятно при възпаление на устната кухина и гърлото.

Mentha piperrita – Мента

Разпространение: Култивира се като маслодайно растение главно в Розовата долина, Карлово, Казанлък, Пловдивско, Троян. Листата се събират в началото на цъфтежа (през юли–август). Окосява се цялата надземна част сутрин рано, или вечер и листата веднага се откъсват. Разстилат се на тънък пласт и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30°С. Изсушените листа на ментата отгоре са с тъмнозелен цвят, а отдолу–по-светлозелени. Имат парлив вкус и ароматна миризма. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място.Приложение: Ментовото масло в малки дози повишава апетита, премахва спазмите особено при колки в стомаха, червата и жлъчните пътища, действа противовъзпалително. Ментолът предизвиква рефлекторно разширяване на коронарните съдове при стенокардия. Действа още антисептично и болкоуспокояващо при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, при бронхит и бронхоектазии (приема се вътрешно и под формата на инхалации). Ментовото масло, приложено под формата на спиртен разтвор действа като местно обезболяващо при невродермит. Народната медицина препоръчва ментата още при виене на свят, безсъние, главоболие, меланхолия, епилепсия. Отварата от листата на мента се използва за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др.

Origanum vulgare – Риган

Разпространение: Риганът се среща в диво състояние почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Отглежда се и като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Изсушените стъбла са добър заместител на чая. Употребяват се при кашлица, при белодробни заболявания и за приготвяне на обикновен чай. Като подправка и за лечебни цели се използва този вид, който цъфти с розововиолетови цветчета. Изсушен запазва вкуса си.

Описание: Риганът е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна към 1600 м надморска височина. Образува туфа, в която може да се наброят 80-100 стъбла, като ежегодно излизат нови стъбла.

Lavender – Лавандула

Разпространение: Лавандулата е многогодишно тревисто храстче, достигащо на височина до 60 см. Стъблата са многобройни, четириръбести и коленчати. Листата са линейни, срещуположни и окосмени, надлъжно вгънати във форма на ладийка. Цветовете са синьо виолетови, събрани в класовидни съцветия на върха на стеблото. Чашката е петзъба, окосмена и тръбеста. Венчето е петлистно, тръбесто с 4 тичинки. Плодът е четирисемеделно орехче с лъскави черни семена. Растението цъфти през месеците юни – август. У нас то е култивирано растение и е пренесено от средиземноморската област.

Приложение: За медицински цели се събират цветовете на растението. Те се берат по време на цъфтежа – месеците юни – август. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с розово-синьо виолетов цвят и с приятна миризма. Вкусът й нагарча. Билката има антисептично, болкоуспокояващо действие. Употребява се при мигрена, сърцебиене, парализи, безсъние, гастрит. Външно билката се употребява за компреси при навяхване, отоци и рани.

Geranium – Здравец

Разпространение: Здравецът е многогодишно тревисто растение от рода Гераниум (Geranium). Вирее на слънце и на сянка до 2500 м. надморска височина, а като билка за здраве се използват листата, корените и цветовете му. От десетките видове здравец, най-популярен е обикновеният (див) здравец, разпространен в цяла Европа. Той има едри, жилести, леко лепкави и дълбоко нарязани листа, крепящи се върху дълги и дебели месести стъбла. Коренищата са дебели, хоризонтално разположени (разклоняват се на повърхността на почвата), с кафеникав оттенък и са богат източник на етерични масла. Здравецът цъфти през първите летни месеци и повторно през есента в бели и лилаво-розови багри. Цветчетата са събрани във връхни съцветия върху дълги стъбла и имат тичинки с прашници.

Приложение: Българското наименование на растението „здравец“, не е случайно. Коренът на думата идва от „здраве“, вероятно защото растението е богат източник на етерични масла, полифенолни съединения и антиоксиданти. То се прилага широко в народната медицина, присъства във фолклорните обичаи за здраве и дълголетие. Здравецът се отглежда като билка, защото служи като ефективен лек при хипертония, безсъние, превъзбуда на нервната система, кръвоизливи и кожни възпаления. Лечебните вещества се извличат след изсушаване и запарване на корените, листата и цветовете му. Наземната част (листата и цветовете) се събира по време на цъфтеж, а коренищата – през пролетта и есента.

Със своята специфичност, красота и разнообразие от различни растителни видове, скалният цветен кът има своето място в градината, вилния парцел, парка… Този характерен акцент, често неправилно наричан алпинеум е мястото, където в почти естествена обстановка могат да се съчетаят културни и диворастящи растения.

Скалните кътове са устроени като алпинеумите, но в сравнение с тях заемат по-малка площ и могат да имат разнообразна дървесно-храстова растителност. Алпинеумите са скални масиви, създадени изкуствено и в тях се използват само тревисти и предимно алпийски растения. И двата вида градински елементи са своеобразна аранжировка от скални късове, почва, растителност понякога в съчетание с вода. На равнинни терени със силуета си скалният цветен кът внася разнообразие в пейзажа. Изгражда се от камък, почва, растителност, като е необходимо да се направи правилен избор на тези елементи. Използват се камъни от скални породи, характерни за високите планински масиви или такива, които са характерни за съответния географски район. Не трябва да се включват скали от различни видове /или поне не повече от два вида/, за да не се нарушат хармонията и естетиката.

Почвата се използва за оформянето на общия вид на скалния кът за основа и за стабилизиране на камъните. Между скалните късове се поставя плодородна почвена смес, в която растат и се развиват отделните растителните видове.

За по-големите скални кътове освен цветя и различни видове треви, може да се използват и ниски храсти и дръвчета с интересни форми. Особено популярни са ниските форми на иглолистните видове. Сенкоиздръжливите растения се засаждат на източни и северни изложения, а сухоустойчивите на сухи и припечни терени. По принцип алпийските цветя, които може да се използват, цъфтят през пролетта, затова за да се оживи скалният кът през лятото и есента, между алпийските многогодишни цветя се засаждат хармониращи с тях ниски едногодишни. Напоследък на пазара се предлагат и разнообразни миксове от цветя, които се засяват в началото на пролетта и създават ефект целогодишно.

При внасяне на вода в скалния кът се създава изключително оживление. Малка каскада, водно огледало или друг воден ефект се превръщат в притегателно място на цялата градина.

Със своята индивидуалност, получена от съчетаването на различни елементи и цветове, скалният кът намира своето място в цветната градина.

Как да направим скален кът?

За целта ви трябва малко място, което може да е закътано, да е в ъгъла на някоя алейка или в центъра на поляна като акцент. Подбирайте слънчеви изложения, тъй като е известно, че този вид растения обичат слънце и топлина. За целта ви трябва добра хумусна почва, речни или варовикови камъни, малко инструменти и растения. Разбира се по-голямата част от работата и майсторлъка се състои в това да подберете правилните видове растения за аранжиране, да ги степенувате добре, за да получите желания резултат. Най-напред си оформете терена като натрупате почва първоначално в безформена купчина и постепенно я оформите в по-ниски и високи места, с хълмчета, имитирайки природата.След като решите , че сте готови, полейте внимателно, за да може почвата да слегне. Най- добре е да изчакате поне ден. След това пуснете на воля фантазията си и подредете камъните, които сте избрали. Следва , да аранжирате с растения, но тук вече нещата са малко по-сложни. Добре е да познавате тяхната физиология, развитие през сезоните, до каква височина достигат, за да ги подредите правилно, без да си пречат.

Ако всичко това ви се вижда сложно и сметнете, че не можете да се справите сами, ние оставаме на разположение за помощ и консултации!

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Съвети за отглеждане на сакъзче – /Pelargonium pelatum/

Родината на мушкатата, както и на сакъзчето е Южна Африка. Пренесено е в Европа в началото на 18 век. В наши дни мушкатото е най-отглежданото цвете заради красотата си и сравнително лесния начин за култивиране.Сакъзчетата са висящи или полувисящи растения с кичести, полукичести или обикновени цветове. Листата на някои от тях са мъхести. Могат да бъдат гладки или мъхнати. Използват се изключително за външно озеленяване, предимно на балкони, тераси, покривни градини и вертикално озеленяване.

Климатичните условия у нас позволяват то да се отглежда от април-май до първите есенни слани. Обича слънчеви или полуслънчеви изложения. Цъфти най-обилно на места с хладни и влажни утрини и топли и слънчеви дни. Фактор за продължителен цъфтеж е редовното подхранване с тор за цъфтящи балконски цветя – поне два пъти в месеца.

Поливането трябва да е умерено. Повишената влага води до появата на гъбни болести – гниене на корените и мани. Първият сигнал за преовлажняване са вкореняванията по долната страна на листата. Освен от болести сакъзчетата се нападат и от вредители – въшки, акари, белокрилки. Борбата както с болестите, така и с вредните насекоми се води със специални препарати /хербициди и инсектициди/, които можете да закупите от селскостопанските аптеки.

Сакъзчетата цъфтят на млади връхчета,затова когато избирате и купувате своето растение,гледайте то да е с повече тръгнали разклонения. Това ще осигури един по-обилен цъфтеж.

Ако растението, което сте си купили, все още няма разклонения, отрежете върха му, като оставите 4-5 възела от основата на стъблото. От възлите то ще започне да се разклонява и така вместо един връх ще цъфнат няколко.

За любителски цели сакъзчето се размножава главно чрез стъблени резници. Те могат да се вкореняват по всяко време,но за предпочитане е това да става през септември. Качествените резници се получават ако се вземат от майчини растения, отгледани на слънчеви места и незасегнати от болести и вредители. Важно е резниците да се подберат от полувдървени части на клончето, т.е при привеждане да се огъват, а не да се чупят. Резниците се оставят няколко часа на открито, за да повехне отрежът. Забождат се в саксийки, пълни с парникова пръст и пясък и се поставят в умерено топли до хладни помещения с оскъдно поливане през зимата. През февруари резниците се преместват в по-големи саксийки и се поставят в много светли помещения с по-висока температура. Поддържа се умерена влажност на почвата.

Как да запазим сакъзчето през зимата?

Най-добре е това да стане в много добре осветени помещения, но при ниска температура 4-5°C,при която развитието на растенията е почти спряло. Напролет, когато изнесете растението навън, отрежете разклоненията, а ако саксията е малка, пресадете и подхранете.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Хортензията е позната от векове и отглеждана като красив храст в градините на Япония и Китай, откъдето произхождат изходните форми. Напуснала отдавна пределите на своята родина, днес хортензията е предпочитан декоративен вид в цял свят. Създадени са много хибриди и форми, включително и минихортензии, подходящи за отглеждане като стайни цветя.

Основно хортензията расте и се оформя като храст. Чрез умела резитба тя развива много красива листна маса и едри сферични съцветия, съставени от многобройни бели, розови, червени и в различни нюанси на синьото цветове.Умереният климат на нашата страна създава условия хортензията да се отглежда като многогодишно растение и на открити площи. Подходящи са сенчестите и полусенчестите места в градината, като се допуска и огряването им от слънцето само рано сутрин и късно следобед. Хортензията изисква редовно и обилно поливане. Почвата трябва да е плодородна, рохкава, чиста от плевели и с кисела реация (Ph=6,5). При  силно завишена кисела реакция (предизвиква се и чрез внасяне на химични вещества, като амоняк) цветовете се оцветяват в различни нюанси на синьото. При студени зими връхните части на леторастите на отглежданите от открито хортензии могат да измръзнат. Цъфти от юни до август–септември в зависимост от микроклимата на района. По време на цъфтежа храстът може да достигне височина 1,5 м.

Напролет огледайте добре храста и изрежете измръзналите, пречупените, или излишни клонки. По време на вегетацията също можете да премахнете някои излишни, все още млади леторасти, за да не изразходват хранителните вещества за правилното развитие на целия храст. През лятото подхранвайте хортензиите през 10-14 дни с минерални торове, разтворени в поливната вода.

Стайните форми и хибриди хортензии (минихортензии), отглеждани в саксии, имат същите изисквания като градинските видове. Поставят се на сенчесто или полусенчесто място, като се поливат редовно и обилно. Поради малкия обем на съдовете те изискват и оросяване с темперирана вода и редовно наторяване през 2 седмици с минерални торове. През есента саксиите се прибират в хладно (може и тъмно) помещение, в което температурата не спада под 5-6 градуса, и се полива периодично по-малко.Хортензията се размножава чрез разделяне на храста и чрез вкореняване на стъблени резници. Резниците се взимат през лятото от върховете на леторастите, които не носят цвят. Отрязват се на 1 мм под междувъзлие и трябва да имат  3-4 напълно развити листа. Вкореняват се във влажен пясък или в смес от листовка и пясък. Резниците може да се подготвят и вкоренят и през януари-февруари. Тогава младите растения – особено за разсаждане в зелени площи в градини и паркове, се засаждат в саксии, отглеждат се през лятото в студена оранжерия или парник, презимуват там и на следващата пролет се засаждат на открито.

Как да размножите вашата хортензия стъпка по стъпка вижте тук

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

 Как да се грижите за тревата до нейното вкореняване и след това

1. Поливане на тревния чим – Поливането е определящо условие за  успешното прихващане на тревата при затревяването с чимове. Всъщност единственият вариант да провалите това начинание е да не осигурите необходимото количество влага. Нуждите от вода се определят в зависимост от много фактори – сезон на полагане, особености на терена, температура на въздуха и т.н. Поливайте ежедневно през пролетния, летния и есенния период.

През горещите периоди на годината , при температури над 30 градуса от 15 до 20 л./кв.м.

Поливайте ежедневно в зависимост от полевата преценка за нуждите на тревата от вода. Повърхностният почвен слой трябва да се поддържа свеж до леко влажен.

Ориентировъчно при температури от 20 до 30 градуса се полива до два пъти за денонощие, с 10-15л./кв.м., като е желателно това да става рано сутрин, до ранния следобед.

В началото на вегетацията /февруари- март/, нуждите от вода да се определят в зависимост от метеорологичните условия и количеството на валежите.Същия принцип може да се прилага и в края на сезона. През зимния период поливане на тревата не е необходимо. След зимата поливането започва при трайно задържане на средно-дневната температура над 12-15°С.

   2. Косене на тревните чимове – редовно , през равни интервали от време, като спазвате:

ПРАВИЛОТО: Никога да не отнемате повече от една трета от височината на тревата при едно косене. При висока трева и желание за по-малка височина, свалянето трябва да стане постепенно.

• през горещите периоди/температури над 30градуса/ да се коси на по-голяма височина 6-7см., за да се намали бързото изпарение на влагата през деня;
• при температури под 30 градуса е допустимо сваляне на височината на косене до 3-4см.;
• тревата в засенчените участъци да се поддържа по принцип по-висока 6-7см., за да има повече листна маса, която да фотосинтезира и ако задържа повече влага да се следи за влажността на почвата;

Косенето да се извършва редовно,като в периода на вегетация от април –май до края на октомври, косенето е през 3-4 дни. В останалите периоди един път седмично. В края на вегетационния период тревата забавя растежа си и коситбите се разреждат до 1 път на 10 -12 дни.

    3. Валиране на тревния чим – Колкото по-често валирате чимовете след полагане, толкова по-бързо те ще се вкоренят. Добре е да валирате след обилно поливане, за да има ефект. Листната маса на тревата трябва да бъде суха;

    4. Подхранване/ торене/ на тревните чимове – Подхранвайте редовно с минерални торове, тъй като честите коситби изтощават кореновата система. Нуждата от торене и вида на торовете консултирайте със специалист.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Или как само за ден двора ви да се превърне в имение със сочна, свежо-зелена, мека трева.

Затревяването с тревни чимове безспорно е и си остава най-бързия и успешен вариант да се сдобиете с добра трева. Отгледан и плътен здрав тревен килим, чист от плевели и най-вече веднага готов за употреба. Затова и някои го наричат „бърза трева“. Когато квадратурите не са големи и не се налага сложна организация по товарене и разтоварване, доставка и монтаж на тревните чимове, тогава е необходимо да съблюдавате и спазвате, някои тънкости, за да бъде успешно начинанието ви.

ЧИМЪТ

Важно! Тревният чим е естествена трева, която диша. Ето защо тревните рула, ако не бъдат положени, трябва да бъдат развити в деня на доставката. В противен случай рискувате да се задушат, тревата да пожълтее и в най-лошия вариант да я загубите. Ако площта е по-голяма, задължително трябва да предвидите поръчките си в зависимост от темпото (кв.м на ден), с което полагате чима. Най-добре е той да бъде положен в рамките на 48 часа след изваждането му. С други думи поръчвайте толкова чим, колкото сте в състояние да положите до края на следващия ден. Това важи за периодите, когато температурата на въздуха е в границите от 18-27 градуса.

Тук трябва да се отбележи и още нещо много важно. Когато правите поръчката си за чим, интересувайте се откъде ви го доставят. Чимът е специфичен продукт, който е твърде уязвим при пренасяне. Ако се транспортира дълго и особено при висока температура,  със сигурност ще получите жълта ,задушена и негодна за употреба трева.  През жежкото лято, полагането на чимове е възможно, но това трябва да се случва много бързо, в рамките на деня. Така че, ако искате или ви се налага да полагате чимове при високи температури, то или трябва да имате завиден опит при организирането на този процес или най-добре се обърнете към специалист.

КАК ДА ПОЛОЖИТЕ ТРЕВНИТЕ РУЛА?

• подравнете първите ленти спрямо прав бордюр (къща, тротоар, алея)
• при полагането внимавайте да не деформирате терена – използвайте дъски, за да се придвижвате
• внимателно полагайте лентите една до друга, за да не се разкривят или наберат
• режете с добре наточен нож
• след полагането, полейте много обилно
• изчакайте известно време водата да се отцеди и валирайте

Чимът не е зелен мокет, затова след полагането за него следваа да се полагат адекватни грижи.

Ако все пак почувствате нужда от помощ или имате въпроси ние оставаме на разположение!

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Райграс, като синоним на тревна площ – „соц. термин“ от миналото.

Навремето у нас се произвеждаха четири вида семена за декоративни тревни площи – Английски райграс/Lolium perrene/, Червена власатка /Festuca rubra/ и Ежова главица /Dacthylis glomerata/ и Бяла детелина /Trifolium repens/. При засяване те се комбинираха или се използваха поотделно. Резултата помним. Но нарицателното  „райграс“ било по отношение на семена за трева, било като обобщаващо наименование на тревните площи остана. Може би защото се помни най-лесно, може би защото повечето хора не са наясно, че тревната смеска не е съставена само от райграс, а представлява комбинация от няколко вида житни треви, един от които е и райграса. Днес в  България производството на тревни семена за декоративни тревни площи е слабо застъпено, а качеството им  лошо. Затова се работи предимно с чужди култивари /сортовe/, които са плод на дългогодишни селекции и притежават редица качества, с предимства, които ги правят предпочитани в практиката.

Кое е важно при избора на тревна смеска? 

За да се получи добра трева е важно комбинирането и процентното съдържание на отделните видове треви, които влизат в състава на тревната смеска, а не техния брой, съответно дву-, три-,пет-……. „многокомпонентни“.

На второ място е добре да се знае произхода на семената въпреки, че това е много трудно. Семената на много от смеските предлагани на пазара, се произвеждат на съвсем различни географски ширини и при различни климатични условия от нашите, което прави посевите неустойчиви и с незадоволителен външен вид, просто защото не са за тук. Затова е добре да се търсят семена от райони с близки до нашите условия, като най-добрият възможен вариант е тревната смеска да бъде комбинирана точно за нашите климатични условия.

Въпросът не е  само в националността на семената, а и в начина на засяване и отглеждане и ползване на тревата.

Какво да изберете – чист вид райграс или тревна смеска?

Практиката показва, че засяването с един вид /монокултура – чист  райграс например/ рядко се използва и и не се практикува. Защо? Защото трудно се постигат повишените изисквания за подобен род насаждения. При възникване на екстремни условия за съответния вид има опасност той да загине и така да се компрометира изцяло тревната площ. Докато ако имаме комбинация от треви, то вероятността едни да заместят други и посева да оцелее е в пъти по-голяма. Ето защо по-голяма част от тревите се предлагат във вид на  тревни смески.

Какви са предимствата, които има засяването на  комбинация от няколко вида треви -тревна смеска? 

Различната бързина на растеж дава и първоначален ефект, и осигурява дълговечност на тревния килим. Постига се пълно и трайно използване на възможностите на почвата ,по-пълно се усвояват всички налични хранителни вещества. Чимът е с по-голяма екопластичност, жизненост и устойчивост и по-бързо се приспособява към условията на растеж на конкретно място. Постига се равномерен и плътен чим, благодарение на съчетанието между различните жизнени форми, които взаимно се допълват без да се потискат.

Всичко това прави избора на тревна смеска един сериозен момент във вашето начинание. Съветвам ви да помислите добре, защото разочарованието от лошия избор е потискащо. Не пестете от цената на семената, защото тя е по-малко от 10% от себестойността на вашата трева. По-скоро се интересувайте каква е устойчивостта й на отъпкване, на болести, как се развива на сянка и при почви с по-тежък механичен състав, по-сухи и бедни почви. Не на последно място се опитайте да разберете доколко тревата запазва максимално зелен цвят през зимата, каква е плътността й, каква е гъстотата и финесът на тревния чим, защото тези неща са в основата на удоволствието, което очаквате да изпитате.

Вие трябва да сте наясно и с каква цел създавате тревната площ. Ако тя е декоративна – нужни са ви семена на нежни и гъсти видове, които да издържат на къси и чести коситби.Ако тя е за отдих и забавления – нужна е смеска от видове, които да осигурят добър естетически вид, издръжливост дори на интензивно натоварване, лесно и бързо настаняване и лесна поддръжка.Ако тя е за спортен терен – нужна ви е преди всичко устойчивост на отъпкване и късане на тревата.

За да имате успех с тревата съветвам ви да купувате семената от проверени източници – специализирани фирми, градински центрове…

Избирайте място, където можете да получите информация различна от тази на етикета.

Ние оставаме на разположение и Ви желаем успех!

ланд.арх.Павлина Тодорова

Всеки терен е специфичен и се нуждае от съответна подготовка в зависимост от избраният тип затревяване, конкретните дадености и желанията на клиента.Тук посочваме примерни цени за отделни видове дейности в озеленяването, но реална оферта може да се предостави единствено и само след оглед на терена от наш представител и уточняване на конкретизиране на работата.

• Внасяне на структурна почва по терена и грубо разстилане или доставка на почва до обекта

Цена: 28,00 – 32,00 лв./куб.м.

• Геопластика на терена, изграждане на шкарпи, хълмове и други специфични форми

Цена: 2,80 – 6,00лв./кв.м.

• Дейности по подготовка на терена за затревяване – почистване от отпадъци, пръскане с хербициди, изрязване на старата трева машинно, премахване на нежелана съществуваща растителност, фрезоване

Цена: 2,50 – 6,00лв./кв.м.

• Изграждане на тревен килим с тревна смеска или райграс – цената включва: избор на подходяща тревна смеска, фино заравняване на терена и даване на нива за затревяване, сеитба, зариване на семената, валиране

Цена: 3,00  – 5,00 лв./кв.м.

• Изграждане на тревен килим с готови армирани тревни чимове – цената включва: тревен чим, товаро-разтоварна дейност, полагане и монтаж на тревните рула, валиране и първо поливане. Заедно с това Вие получавате пълни инструкции за правилна поддръжка и експлоатация на новосъздадената тревна площ в писмен вид, придружени със схема за торене /подхранване/ до края на вегетационния сезон. За въпроси и последваща поддръжка винаги сме на разположение.

Цена: 13,00 -18,00 лв./кв.м.

• Засяване на тревни площи чрез хидропосев

Цена: 2,90 – 5,00 лв./кв.м.

• Засаждане на декоративна растителност

Цена: по договаряне

• Засаждане на цветя – всички видове перенни и сезонни цветя

Цена: по договаряне

• Засаждане на широколистен жив плет

Цена:  2,80 – 3,60 лв./л.м – едноредово,

3,00 – 6,00 лв./л.м – двуредово

• Засаждане на вечнозелен жив плет и живи стени / едноредово /

Цена: по договаряне, в зависимост от вида, големината на растенията и почвените условия

• Изграждане скален кът – моделиране на терена, аранжиране на камъка и растителността, насипване на градинска пръст, засаждане на растенията, подхранване и първо поливане (без цената на материалите).

Цена: 80,00 – 120лв./кв.м

• Изграждане на плочопътеки-подравняване и трамбоване на терена, полагане слой пясък, монтаж на плочите, затревяване (без цената на материалите).

Цена: 20,00 лв./кв.м

• Изграждане паркинг на тревна фуга – от бетонови или HDPE модули (без цената на материалите).

Цена: 30,00 – 45,00 лв./кв.м

Цените се отнасят за обекти с площ от 350 кв.м до 2000 кв.м. Цените за обекти с площ под 350 кв.м се договарят индивидуално. Транспортните разходи за превоз на инструмент, работна сила и техника, не са включени в посочените цени.

Отстъпки от цените се договарят за обекти с площ над 2000 кв.м. и/или в зависимост от количеството декоративна растителност и тревни чимове.

За повече информация винаги сме на ваше разположение за всички услуги в  озеленяването.

Независимо от добрите грижи неизбежно по тревните терени се появяват „оплешивявания“. При спортните терени това са участъците пред вратите, а в зоните за отдих – пред пейки, перголи, беседки, детски кътове и други подобни места, които са подложени на интензивно натоварване, предимно на малка площ. При тези случаи се налага ремонт, който се прави със специални тревни смески. Обикновено те съдържат по голям процент райграс, тъй като това е един от най-бързо покълващите видове. Тези смески трябва да осигурят бързо инсталиране на видовете, да имат добра устойчивост на отъпкване, ниска коситба и интензивно зелен цвят.

В зависимост от големината на „олиселите“ петна реконструкцията може да е частична или цялостна.

При частичната – прекопаваме или разрохкваме мястото, наторяваме го и презасяваме при норма 20-25 гр./кв.м. Добре е семената да се покрият със земя или пясък, за да не се разместват при поливките. Следва старателно да валирате целия терен, като наблегнете на местата с новозасети семена.Цялостно се ремонтират остарели и изцяло компрометирани тревни насаждения. Тук вече се налага отнемане на горния хумусен слой, наторява се и след внасяне на структурна почва, се подравнява и пренивелира терена. Може да се наложи старата трева да се аерира или вертикутира, преди подсяването в зависимост от конкретната необходимост. При нужда се третира със селективни хербициди. Засява се при пълна посевна норма от 30-40 кг./дка. Семената отново се фиксират с почва или пясък и се валира.

Препоръчително е реконструкциите да се извършват в периода май-септември и да бъдат съпътствани с обилно поливане.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Тайните на идеалният тревен килим – постижимо удоволствие с много труд

Напоследък се нагледах и начетох на такива безумия в интернет по темата „как се отглежда и как се прави трева“, че се чудя на хората решили да си направят „полянка“, защо им е да висят по форуми и да обменят опит с този и онзи, а не вземат да потърсят и да намерят достоверна и професионална информация по въпроса. Казано с други думи, ако ме заболи корем, аз лично ще отида на лекар, а няма да питам съседката какво да правя.

Та да си дойдем на темата за тревата…

Когато се захванете с това начинание първо трябва да подготвите терена.

Ако ще засявате семена, трябва да се поинтересувате каква e почвата във вашия двор. Ако е  глинеста, то може да се наложи изцяло да обновите горния почвен слой на дълбочина минимум 10 см. Тревата е с нежни корени и развитието им в тежки и непропускливи терени не води до добър естетически резултат. Добрият терен за красива трева, трябва да има въздухо- и водопропускливост, т.е. почвата трябва да е песъклива. 

Ако ще монтирате тревен чим, то трябва добре да почистите терена от всякакви боклуци и да го приведете в идеално гладък вид.

Ако ще затревявате – следва да си закупите семена. Направете го в специализирана за това фирма, или в градинските центрове, където хората се занимават с озеленяване и самите те изграждат тревни площи. Както във всяка сфера, така и на пазара на тревни семена се предлагат множество некачествени продукти на ниски цени, но ако искате да опитвате до безкрай това си е ваш избор.Не забравяйте, че всяко ново подсяване за сгъстяване на тревата, неминуемо е свързано с нова обработка, загуба на време и труд. Заложете на сигурно, защото цената на семената е твърде малък процент от това което ще похарчите за да имате добра трева.

От гледна точка на бюджета, имайте предвид, че стойността на семената е по-малко от 10% от стойността на вашата трева като цяло. Така, че не пестете от тях и не ги купувайте от строителни хипермаркети, където не можете да получите никаква информация, а само тази от етикета. За да вземете решение каква точно тревна смеска ви е необходима доверете се на опита и професионализма.

При избора се замислете

1.Как ще поливате вашата трева,

2. Колко често ще я торите.

3. Колко интензивно ще натоварвате тревната площ.Обърнете внимание на следната зависимост – колко човека ще натоварват дадената тревна площ и на каква квадратура ще бъде разпределено това натоварване.

4. На слънце или на сянка ще се развива,

5. Как ще се грижите за нея – редовно или от време на време…

Малко са ситуациите и условията, при които не може да се изгради тревна площ. Решение има, дори за по-мързеливите /така наречените тревни заместители/, но какво е то, може да разберете само ако се посъветвате с подходящите хора.

След засяването на подходящите семена, валирайте и дайте старт на отглеждането на вашата трева. А то се състои в следното:

• Косене

Трябва да е поне веднъж в седмицата, като се отнема не повече от 1/3 от височината на тревата. По време на сухите летни периоди ножовете на косачката трябва да се вдигат, същото да се прави и по време на последните коситби за годината. Тревата се зазимява на 4-6 см. височина. Никога не трябва да се коси след валеж, поливане или, когато тревата е замръзнала.

• Валиране

За да се получи идеално равен тревен килим, тревната повърхност трябва да се валира. Най-добре е това да се прави един-два пъти в месеца, след косене. При валирането корените се разпределят равномерно по целия повърхностен почвен пласт и се предотвратява образуването на тревни туфи. Тази процедура се извършва със специален валяк, чието тегло трябва да е минимум 100 килограма, за да бъде валирането ефикасно. Задължително е почвата да бъде влажна, но тревното покритие – сухо.

• Поливане

В началото, след засаждането, поливането трябва да е по-често, 3-4 пъти дневно, но със слаба струя, за да не бъдат наранени крехките тревни стръкчета. При новозасятата трева почвата трябва да се поддържа непрекъснато влажна, докато се заздрави тревният чим. След първото косене поливанията се намаляват до 2 пъти дневно. Най-подходящо е да се правят сутрин рано и вечер, след като слънцето е залязло. Дъждообразното поливане е най-доброто поливане, за тази цел наличието на изградена поливна система е предимство. Но при липса на автоматизирано напояване, трябва да се спазва основното изискване – поливането да бъде обилно, а не повърхностно, особено през сухите и горещи летни дни, бедни на валежи.

• Плевелите

Нанасят голяма вреда на тревата – отнемат от влагата и голяма част от хранителните вещества. Едногодишните плевели са лесни за отстраняване, често първото косене е достатъчно. Многогодишните плевели обаче са упорити и искат повече грижи.

Вече изградените тревни площи могат да се обработват с хербицид по всяко време от май до септември, но не и през сухите периоди, когато хербицидът няма да е ефективен и може да се изгори тревното покритие. За да е чиста тревата е необходимо третирането да се извършва поне веднъж в годината, в началото на пролетния сезон.

С оглед пестене на време, най-добре е едновременно плевене и подхранване чрез обработване с комбинация от хербицид и тор. Ако използването на химикали изглежда вредно има по-слабо токсична алтернатива – сапунени хербициди. През лятото, когато тревната леха е подложена на много високи температури, не е препоръчително да се прекалява с хербицидите.

Има и един друг вид превели – упорити плевели – те не се влияят нито от химикали, нито от обработка и единственият начин за справяне с тях е отрязването им заедно с корените.

• Подхранване

Колкото повече се коси тревата, толкова повече подхранване иска. За да е с наситен зелен цвят, здрава и силна трябва да бъде наторявана с комплексен тор най-малко три пъти в годината – веднъж през през ранна пролет, втори път в разгара на лятото – тогава използваната тор трябва да е с преобладаващо съдържание на азот, за да се стимулира растежа, а когато за последно се тори, през есента торта трябва да бъде богата на калий. Високото съдържание на калий предпазва от студ и болести през зимния сезон.

• Аериране

Това е процес, при който се извършва пробождане на почвата с метален предмет (за големи площи това става със специални за целта машини). Правят се равномерно разположени по целия терен прободи на дълбочина около 8-10 см. Така почвата диша, а водата и торовете достигат до всички коренчета, предотвратява се и появата на мъхове. Полезно е да се прави поне веднъж в годината, а ако теренът е натоварен, дори два пъти. В случай, че почвата е песъчлива аерирането може да става и веднъж на 2-3 сезона.

• Грапене

Или изваждане на мъртвата и суха трева от основата на тревния чим. В следствие на честото косене върху тревната повърхност се образува тънък слой от изсъхнала трева, нещо като лош филтър, който ограничава достъпа на вода и хранителни вещества до почвата, нарушава въздухообмена и възпрепятства правилния растеж и развитие на тревата. За да бъде премахнат този слой е достатъчно доброто „разресване“ на тревата в две перпендикулярни посоки с аераторно гребло два пъти годишно – през пролетта и есента.Оказва се, че не всичко опира до покупката на модерна косачка. Тревата се нуждае от куп други грижи, и то системни. Но няма как, щом искате да ви е зелено, меко и равно на двора трябва да валирате,  грапите, аерирате и накрая, ако ви останат сили, ще си свиркате горди и доволни, докато си пиете сутрешното кафе на верандата.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Цени за доставка на почва в София

Колко струва кубик почва за озеленяване? – това е един от най-често задаваните въпроси

На първо място е добре да изясним, коя почва е подходяща за създаването на декоративна градина. Това са леките до средно песъкливо-глинести почви, които имат добра водо- и въздухопропускливост. Тежките, глинести почви, които задържат влагата и имат лош дренаж са неподходящи за развитието на кореновата система както на декоративните растения, така и на тревата. Добре е почвата да е с високо съдържание на хумус, но това е характерно само за почвите в  Дунавската равнина и Тракийското поле.

В района на София и Витоша няма почви с високо съдържание на хумус и добра структура. Тук почвения профил се е образувал в следствие блатен стадий, което прави земята на Софийското поле тежка, глинеста и непропусклива. Ето защо тук, за нуждите на озеленяването може да се  използва само така наречения талог, който представлява нанаос  от разливните тераси на р.Искър. Тази земя е структурна, т.е. песъклива и осигурява сравнително добра среда за развитието на корените на растенията, но не е плодородна и е бедна на хранителни вещества. Недостига на хранителни вещества се компенсира с последващо торене. Светлокафява на цвят.

Фирмите, които се занимават със строителство, изкопно-насипни работи, градинарство и озеленяване, ландшафтен дизайн, фирми за почистване, фирми за управление на сгради и др. работят само с тази земя, каквото и да казват, че предлагат. Нека да уточним и да запомним, че черната земя НЕ е плодородна земя.

Цени за доставка на хумусна почва за затревяване, озеленяване и всякакъв вид градински дейности.

Не доставяме по-малко от 5 кубика почва за района на гр.София. За запитвате може да се свържете с нас на тел: 0887 88 00 88

В обобщен вариант цените за доставката на това така необходимо за нашия райграс вещество, варират според количеството и са следните:

Камион до 5 куб.м – 260 лв.

Камион 14 кубика – по 460,00 лв./ куб.

Има и една последна категория – измамно ниски цени!!!

– 20 лв/куб.м (ако поръчате еди си колко кубика) – уловката е, че уж взимате голямо количество, но ви карат (8 куб), като почвата е с ниско качество и съдържа камъни, корени, буци глина и др. , които като изхвърлите ви остават 4 куб. чисто. Някои наричат тази антропогенизирана маса – почва за пълнеж, която тарикатите ви пробутват за хумус, защото е черна. С това не работим.

– 18-20 лв/куб.м – тук вече вниманието ви трябва да е на 110% за наличие на примеси и тежки метали, камъни и глина и не на последно място почвата е придобита по непочтен начин.

С една дума трябва да решите каква почва ви трябва – от евтината или от хубавата !

За поръчки на годна за озеленяване и затревяване почва, за района на София – ланд.арх. Павлина Тодорова

тел: 0887 88 00 88

Технология за полагане на тревен чим. Как да се справим сами?

Безспорното предимство при затревяването с готови тревни  чимове е бързия ефект. При затревяване чрез „монтаж“ на чимове, Вашата морава е готова буквално веднага и няма нужда да чакате 3 месеца, за да се сгъсти тревата, както е при засяването на тревни смески или семена на райграс.

Може да полагате чима от ранна пролет до късна есен с изключение на периодите когато почвата е замръзнала. Тревните чимове са варианта за пренасяне на трева от едно място на друго, както това се прави с храстовидни или дървесни видове, когато се продават в контейнери или на бала. Този вид затревяване ви спестява труд, време и усилия.

Защо е трудно затревяването с чимове и какви недостатъци има?

Затревяването с чимове е трудоемка задача. 1 кв.м тревен чим тежи около 30-35 кг, а 100 кв.м са средно 3200 кг. Ако чимовете са влажни, след дъжд например, теглото им се увеличава.Това прави пренасянето им тежко, като цената на доставката също излиза определени средства, в зависимост от локацията и обема на поръчката. Някои смятат, че чимът е с висока цена. Квадратен метър чим върви между 8 – 10 лв/кв.м. без транспорта и полагането.

И все пак, ако вашата площ за озеленяване не надхвърля 200 кв.м., ви съветваме да „прежалите“ средствата за първоначално вложение във вашата трева, защото това ще ви спести много време и усилия, тези които бихте положили за отглеждане на млад посев, ако засеете тревни семена.Полагането на тревни чимове сравнително лесно може да извършите със собствени сили, но е нужно да спазвате някои правила.

1.Как да подготвите почвата за полагане на тревните чимове?

Стартира се с почистване от плевели, камъни и боклуци. Тук трябва да се отбележи, че не във всеки случай е задължително да прекопавате или да правите дълбока обработка на терена. Това е още едно предимство при работата с чимове, което спестява не малко време. Разбира се, всеки терен има своите индивидуални характеристики и е най-добре да се консултирате със специалист, но като цяло трябва да подготвите терена в идеално гладък вид. Равният терен е едно от най-важните неща, защото ако при полагането остане въздух между чима и почвата, той няма да се вкорени и ще загине. Колкото по-добре  прилепне чима към терена, толкова по-бързо и лесно се вкоренява.

2.Правила за полагане

– положете първите ленти, като ги подравните спрямо прав бордюр (къща, тротоар, алея)

– при полагането внимавайте да не деформирате терена – използвайте дъски, за да се предвижвате

– внимателно полагайте лентите една до друга, за да не се разкривят, или наберат

– режете с добре наточен нож

– след полагането, полейте много обилно

– изчакайте известно време, да се отцеди водата и валирайте

След като сте положили тревните чимове, грижете се адекватно за тях.

Ако все пак почувствате нужда от помощ, обадете се.

автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

ДЕКОРАТИВЕН ТРОСКОТ  /Сynodon dactylon/

Всичко за декоративният троскот – най-доброто решение за укрепване на слънчеви и сухи терени

☼ Какво е това декоративен троскот?

☼ Къде да използвате декоративен троскот?

☼ Как се засява и поддържа тревна площ от троскот?

Когато чуем за троскот си представяме досадния, упорит плевел, който расте навсякъде, има груби и остри листа и заселил се веднъж по никакъв начин не може да бъде премахнат, освен ако не изгорим всичко в градината заедно с него. Но в определени ситуации тези характеристики могат да се окажат съществено предимство..

Какво  представлява декоративният троскот?

Това е селектиран вид коренищна, силно сухоустойчива трева, която се развива  добре във всякакви почви: сухи,каменливи или тежки глинести, както и на силно припечни, засолени и дори химически замърсени терени. Устойчив на интензивно натоварване, газене и късане. Устойчив на  засушаване, на болести и вредители. Подходящ за озеленяване на терени, които се косят рядко и се поливат по-малко. Може да се засява в комбинация с бяла детелина и други видове треви или тревни смески, но винаги трябва да се има предвид агресивния му характер.

Имено тези качества правят троскота масово използван за озеленяване на паркове и градини в много страни, които страдат от липса на достатъчни количества вода за поливане или просто икономисват разходи за поддръжката на така скъпата за отглеждане „английска ливада“.

Защо обаче мечтаната /мързелива/ трева, която не се коси и полива често, не се тори редовно и пак изглежда перфектно не е масово използван вид у нас.?

В условията на умереноконтиненталния климат троскота има и някои недостатъци,а имено:

• • Не издържа на застудяване. Пожълтява при температури под 5 градуса и губи листна си маса през зимата, така нареченото литаруване;

• • Не се развива на сянка;

• Агресивен е и бързо се разпространява. Трудно се премахва поради здравата си коренова система.

Като се има  предвид казаното по-горе  декоративният троскот е трева подходяща за затревяване и изграждане на тревни площи,при които няма изисквания за декоративност през зимата, търси се някаъкъв вид укрепване на почвената повърхност или искате тревна площ със силно намалена интензивност на поддръжка. Във всички останали случаи когато си представяте перфектен тревен килим, като в английско имение  използването на декоративен троскот е неоправдано.

Декоративният троскот е подходящ:

□ За декоративно озеленяване – вилни парцели или хотелски комплекси, които се посещават само през лятото /предимно по морето/и площи с екстензивна поддръжка или намалена възможност за поливане

□ За рекултивация на нарушени терени – сгуроотвали, хвостохранилища, сметища, табани и др.

□ За пътно озеленяване на магистрали и стръмни терени

□ За овладяване на ерозирали и припечни терени /при засяване с хидропосев/

□ За затревяване на  тревни площи на фотоволтаични системи, около вертро генератори и промишлени терени с намалена или нулева възможност за поливане

□ За селскостопански площи при засяване на пасбища, ливади, в лозови и овощни масиви и др.

☼ Създаване на тревна площ от троскот и поддръжка

❶  Обработете терена на дълбочина 10 см. и го подравнете.

❷  Най-подходящото време за засяване е късна пролет или ранно лято.Троскотът покълва за период около 40-50 дни.

Периода от май до края на юни е най-подходящ за бърз растеж на тревата.

Засейте половината семена в едната посока,а след това останалата част перпендикулярно на първото засяване.

❸ Заравнете терена отново с гребло, за да покриете семената. Валирайте.

❹ Дълбочината на засяване трябва да е не повече от е 0,5см.Това гарантира покълването на семената. Ако дълбочината на засяване е по-голяма, те могат да се задушат и да не поникнат.

❺  До покълването на семената трябва да се поддържа оптимална влага на терена, както и след това докато се оформи тревната площ. В последствие, троскотът издържа на засушаване, но е препоръчително да се полива поне веднъж седмично, за да има наситено зелен цвят.

❻  Първо косене се прави,когато тревата достигне 3-4 см.След зимата троскотът се коси по-ниско от обичайната височина,за да се премахнат сухите участъци,така той ще възвърне зеленият си цвят по-бързо (обикновено при температура над 20 градуса).

Още полезна информация, може да видите тук

Ланд. Арх. Павлина Тодорова

1.Каква е препоръчителната посевна норма?

Препоръчителната посевна норма е 2 кг./100 кв.м.

2.Ако троскотът се засее през есента,има ли опасност от измръзване на семената?

Есента е късен сезон за засяване на троскот.При нашите климатични условия в зависимост от температурите може да засеете не по-късно от края на септември.Така ще осигурите необходимото време за покълване на семената (40-50 дни) и ще сведете до минимум вероятността от измръзване на пониците.

3.Колко често трябва да се полива троскотът?

Троскотът е силно сухоустойчив и се развива добре на слънце,но за да е с наситено зелен цвят е препоръчително да се полива обилно поне веднъж или два пъти седмично.

4.Агресивен ли е към други растения?

Да, агресивен е и в цветните лехи и към други видове тревисти растения.Трябва ясно да се обособи мястото,където ще се засява.Много трудно се премахва,поради устойчивата си и здрава коренова система.

5.Може ли да се смесва с райграс, тревни смески или семена на други видове треви?

Може да се смеси със семена на бяла детелина или с друг тип коренищни треви. Ако се комбинира с други, например паркови житни треви,трябва да се има предвид, че след време поради своята агресивност троскотът ще превземе цялата затревена площ.

6.Може ли де се използва за затревяване на спортни тревни площи,поради издръжливостта си на утъпкване?

Да , но не и елитни спортни площи, като стадиони, тренировъчни и голф игрища.Допустимо е използването за изграждане и затревяване с декоративен троскот на непретенциозни терени с интензивно натоварване в дворове и частни градини,селски стадиони и спортни игрища и тревни площи, които не се използват през зимата .

7.Развива ли се на сенчести терени?

Декоративният троскот е силно светлолюбив вид и се развива най-добре на слънчеви и припечни терени, което го изключва от списика със сенкоустойчиви видове.

И в заключение цитираме мнение на наш клиент за троскота.

„Какво да  очаквате като краен резултат от ливадата с троскот? Аз лично смятам, че троскота е перфектната тревна покривка, малко грижи, почти никакво поливане, не расте на височина, избягват се всякакви механични обработки, мека тревна покривка…: „коренновата му система не ме интересува…важното е че изглежда добре без грижи“. Като плюс мога да добавя че не става на туфи, ако не се полагат грижи, както това се случва с английските ливади.