Are you the publisher? Claim or contact us about this channel


Embed this content in your HTML

Search

Report adult content:

click to rate:

Account: (login)

More Channels


Showcase


Channel Catalog


Articles on this Page

(showing articles 1 to 40 of 40)
(showing articles 1 to 40 of 40)

    0 0

    Как да заместим райграса

    Видове заместващи райграса или тревните смески.

    Не всеки мечтае за тревата на английските лордове. Някои просто искат да имат тучна зелена полянка без да полагат особени грижи. И за такива „мързеливи“ стопани има решение и то е в използването на тревни заместители, видове треви без особени изисквания към почвата, водата и косенето. Те създават тревна площ с различна текстура от тази на тревата по стадионите, но пак са изключително красиви и най-вече непретенциозни.

    Типични представители на групата на тревните заместители са троскота и бялата, низкоразстяща детелина. Могат да се използват самостоятелно или в комбинация със сухоустойчиви тревни смески. Заедно с житните треви участват в изграждането на тревния килим по парковете и градските градини. Това са предимно ботанически, естествено разпространени видове, които се самонастаняват в културните тревни площи.  Имат сходни качества по някои от най-характерните морфологични белези – нежни листа, малка височина (до 20-25 см), плътна , хоризонтално разпростряна пълзяща или възглавничеста туфа. Тези особеностти им позволяват да се включат по възможно най-дискретен начин (разпръснато или разсеяно) между житните треви, така че да не се открояват рязко и да не нарушават хомогеността на тревната покривка. Тяхната употреба е целесъобразна, тогава когато се търси уплътняване на чима или се търси лесна поддръжка. Подходящи са за биологична рекултивация на нарушени терени.

    В ботаническата литература са посочени много такива видове. По-значимите от тях, са следните:

    БЯЛА ДЕТЕЛИНА /Trifolium repens/ – Ниска бобова трева с пълзящи вкореняващи се издънки. Не особено взискателна към почвените условия и по-малко чувствителна към почвената реакция. Светлолюбива е, устойчива на студ, понася отъпкване, страда от засушаване. След коситба подраства бързо и енергично. Подходяща е за обикновени и ливадни паркови и спортни площи. Използва се за укрепване на откоси. Кореновата й система прониква на дълбочина 40-50 см. Медоносно растение. Формира красив тревен килим.

    ТРОСКОТ/ Cynodon dactylon / – Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище с подземни и надземни издънки. Стеблата възходящи или изправени. Листата линейно ланцетни с дълги влагалища и твърда по ръба грапава петура. Светлолюбив и силно сухоустойчив вид. Понася добре засоляване на почвата, което го прави подходящ за използване по морето. Издържа интензивно натоварване и има силна възобновителна способност.За озеленяване на паркови тревни площи се използват селектирани видове с по-нежни листа.

    ЧЕРВЕНА ДЕТЕЛИНА /Trifolium pratense/ – Туфеста бобова трева. Взискателна е към аерациятана почвата и не понася излишна влага. Предпочита песъчливо-глинести и глинести, дренирани, не много кисели и не много бедни умерено влажни почви. Подходяща е за ливадни площи.

    ЗВЕЗДАН /Lotus corniculatus/ – Ниска бобова туфеста трева с прилегнали в основата си към почвата стъбла. Невзискателен към почвените условия. Най-добре расте на дълбоки проницаеми глинесто-песъчливи, или песъчливи почви. Понася солени и алкални почви. Расте лошо при високи подпочвени води. Устойчив е на отъпкване. Подходящ е за паркови, спортни и специални (скатове) площи.

    СИНЯ ЛЮЦЕРНА /Medicago sativa/ – Туфеста трева, подходяща за умерено влажни места с рохкава пропусклива почва и подпочва. Понася слабо засолени почви. Не понася кисела реакция, високи подпочвени води и отъпкване.

    ВЕЛИКДЕНЧЕ /Veronica oficinalis/ – Нисък (8-12 см), тъмнозелен вид, неизискващ интензивно поддържане. Относително сухоустойчив и сенкоиздръжлив вид, с целогодишно покритие.

    ЛЕНИВЧЕ /Lysimachia nummularia/ – Перспективно почвопокривно растение с полегнали издънки, подходящо за сенчести и полусенчести места. Образува нежен и зелен тревостой, а по време на цъфтеж е с жълто обагряне.

    ЖИВЕНИЧЕ /Prunella vulgaris/ – Подходящ вид за сенчести места.

    ЛЮТИЧЕ /Ranunculus repens/ – Туфесто растение с влакнести разклонени корени. Расте на влажни места край потоци, влажни изкопи и мочурливи места.

    Тези видове влизат и в състава на така наречените мавритански, швейцарски, японски поляни и различните видове тревни смески с цветя.

     

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    есенни грижи за тревата

    Погрижете се за тревната си площ сега, за да бъде красива и през пролетта!

    Есента е време на усилена работа за трудолюбивите градинари. В този сезон грижите за тревата са  повече, отколкото през лятото, за да може да я подготвим за зимата и напролет да се радваме на сочен, плътен и зелен тревен килим. Нека да не забравяме, че тя е силен акцент в озеленяването и основен фон на всички елементи на една градина или парк и основно от нейният вид и състояние зависи цялостното впечатление, което създава една градина.

    През октомври (а понякога и през ноември, в зависимост от температурата) е последния месец, през който се коси тревата. Броят на коситбите е намален в зависимост от растежа. Косенето на тревата през този месец трябва да се извършва много внимателно – тя не трябва да бъде нито много ниско окосена, нито много висока. Оптималната височина на тревната площ в този период на годината е от 5 до 7 см. Ниско окосената трева може да измръзне, а по-високата трева ще доведе до задържане на по-голяма влажност, което от своя страна е предпоставка за развитието на гъбни заболявания.

    През октомври задължително трябва да почистите тревния чим от стара окосена трева, мъх и други мъртви органични материали – по този начин ще осигурите достатъчно кислород и хранителни вещества на райграса. Тази операция се нарича вертикутиране. Може да използвате аераторно гребло или специална машина /вертикутатор/,  в зависимост от големината на тревната площ. По този начин се подобрява растежа на тревата и се стимулира нейната възобновителна способност, освобождава се достъпа до корените на вода, въздух и торове и не на последно място се унищожават и част от плевелите и частично се спира развитието на мъховете.

    Месец октомври е характерен с една типична есенна дейност – събирането на падналите листа от дърветата. Може да го направите с гребло, специализирана прахосмукачка за листа, а дори и с моторната си косачка. Не оставяйте листата на купчини върху тревния чим – тревата отдолу ще пожълтее, и ще се задуши. Редовно събирайте окапалите листа и по още една причина – така частично ще намалите наличието на дъждовни червеи в почвата, които нанасят не малки щети в този период.

    Аерирането на тревния чим е необходимо при по-стари тревни площи и задължително в случай на почва с лоша отцедливост (глинести терени с лош въздухообмен). Аерирането представлява дълбоко пробождане на почвата или разрязване на тревния чим, с цел да се подобри дренажа и естествения въздухообмен в коренообитаемия слой на тревата. Препоръчително е да се извършва веднъж годишно при силно уплътнени или често натоварвани терени. Въздух е необходим не само в наземната част на тревата, но и в кореновата система. Липсата на въздух в почвата затруднява храненето на корените и това се отразява на целия тревостой, както и на естетическите показатели на тревната площ. Сбитата почва води и до по-трудно оттичане на дъждовната вода, което от своя страна спомага за развитието на гъбни заболявания и гнилостни процеси, в следствие на което тревният килим започва да жълтее и придобива не добър вид. Aерирането се извършва със специални машини, но за малки площи може да се използва обикновена вила, с която се набожда равномерно целия терен. Запомнете, че задължително след тази операция трябва да опесъчите терена. В противен случай целият ви труд е безсмислен, защото още е първата поливка след това дупките се затварят и резултат няма.

    Важно за тревата през есента е есенното торене. Торенето с азотни торове през този период не е за предпочитане – азота стимулира растежа на нови леторасли, които няма да издържат зимните студове. Трябва да се подхранва с комбинирани торове съдържащи бавно усвоим азот, фосфор, калий и микроелементи. Това са така наречените сложни или комбинирани торове. Тревата трябва да се натори веднага след вертикутирането, веднъж в края на септември – началото на октомври.По възможност торете и през ноември.

    Ако спазите всичко това, ние ви гарантираме, че през пролетта ще се радвате на тревен килим като кадифе. При въпроси, оставаме на разположение.

    ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    Грижи за тревата след зимата

    Какви са нуждите на тревния килим в този период на годината?

    Това е един особено деликатен период за тревните площи. Няколко са основните моменти, на които трябва да се обърне особено внимание, за да се радвате на красива трева през сезона.

    В ранна пролет, след снежна зима снегът в тревните площи започва да се топи неравномерно. Добре е да обърнете внимание на местата, на които той се задържа. При положителни дневни и отрицателни нощни температури се получава заледяване на определени участъци. Това е вредно за тревата, защото се създава опасност от измръзване и задушаване.  В повечето случаи не през зимата, а именно в този период тревата загива и се получават петна. Решението в тези ситуации е, ако е възможно плътните участъци със сняг да се премахват или разпръскват, за да се стопят по-бързо през деня. Ако това е невъзможно, то може да се очаква част от листната маса да бъде поразена. Добре е възможно най-рано да почистите петната от отмрялата листна маса, да разрохкате почвата и да подсеете с тревна смеска за бързо възобновяване. Така петната ще се затворят и новозасетите семенца бързо ще сгъстят тревостоя и ще уплътнят тревния чим. Използвайте качествени семена, защото случайно закупените могат да не поникнат и тогава ще ви се наложи дълго да гледате ливадата си на дупки.

    тревата през пролетта

    След това идва въпроса, кога да възобновим поливането на тревата в нашия двор? Дълго след отцеждането на снега ни се струва, че почвата е добре влагозапасена и все отлагаме пускането на поливната система, но на практика късните студове, при липса на валежи много бързо изтеглят влагата от почвата. Освен това не трябва да се забравя, че корените на тревата обитават повърхностния почвен слой, където запасите от вода не са големи. Ето защо, след зимата поливането е добре да започне при трайно задържане на средно-дневната температура над 15-17°С.

    Със стопяването на снега,отцеждането на почвата и повишаването на дневните температури, тревата започва да расте, навлиза в период на вегетация и така се стига до необходимостта от първа коситба. Чрез косенето се осигурява по-голям достъп на светлина и въздух до възела на братене,  което стимулира растежа на тревата. Интензивно поддържаните треви в тревните площи не трябва да се оставят по-високи от 4-5 см., в този период от годината.

    тревата през пролетта

    Вертикутирането / когато се извършва машинно/ или по-просто казано сресването на тревата с гребло в две перпендикулярни посоки, е следващата важна стъпка, която трябва да предприемете. Освобождаването на основата на тревния чим и частичното разрязване на повърхностния почвен пласт е от жизненоважно значени през пролетта. Тази дейност е абсолютно задължително и не го ли направите тревата ще страда през цялото лято, ще влоши значително естетическите си показатели, а в някои ситуации има опасност да загине и на нейно място да се заселят диви и нежелани видове. При по-големи площи вертикутирането се извършва машинно.

    Следва да наторите  с минерални торове, като вида на торта за подхранване следва да уточните със специалист. Кога и с какво зависи от метеорологичните условия, местоположението на обекта, очаквани късни студове и т.н.

    Полеете обилно и сте готови да преминете към рутинната грижа за тревния килим през новия сезон.

    Автор:ланд.арх.Павлина Тодорова

     


    0 0


    Как да се грижим за цветята, декоративните храсти и тревния килим през пролетта?

    През втората половина на май температурата се повишава, преваляванията са чести и ранните пролетни цветя са в разгара на цъфтежа си или вече прецъфтяват. Почвените и климатичните условия позволяват засаждане на разсадите от летни цветя. Цветарските магазини предлагат голямо разнообразие на пикирани разсади, в градинските центрове може да намерите декоративните храсти, които ви интересуват. Специалистите препоръчват по-дребните видове – невен, тагетес, петуния и др.в лехите или в сандъчетата да се разсаждат на разстояние 20х25 см., а тези с по-едър хабитус – циния, астри, кани и др., съответно на 25х30 см. През май спира цъфтежът на теменужката, паричките и рано засетия невен. Тези цветя се изскубват и на тяхно място се засяват директно семената на летните цветя или техните разсади.

    Ако към края на май и началото на юни засеете семената от невен, със сигурност ще имате красиви цветове до късна есен. Подходящи за засяване през този период са астрите /богородички/ с по-къс вегетационен период. Красивите камбанки /двегодишен вид/ през първата година образуват листна розетка със зимоустойчиви листа, но цъфтят на следващата пролет. Затова сега посейте семенцата в леха, пикирайте след време и разсадете на постоянно място на разстояние около 20 см. в началото на есента. Масово отглежданият зимен карамфил цъфтял веднъж, т.е сезонно, дава най-добри цветове през втората година от засаждането, макар да се отглежда като многогодишен. Затова все още не е късно да засеете семена от този вид и когато младите растения достигнат 10-12 см.височина, ги разсадете, което ще ви гарантира обилен цъфтеж догодина. И за топ карамфила /самакитка/ семената се засеете семената на този вид, а през есента да  засадите растенита на постоянно място на разстояние 30-40 см.Началото на май е и последният срок за засяване на непретенциозна цветна поляна  или леха в двора.

    Старателно окопайте двугодишните растения и декоративните храсти, защото те изискват много добре обработени, плодородни и добре наторени почви, тъй като остават на едно и също място дълго време. Семената на ружата /двугодишен вид/ се сеят в открита леха през май-юни. Растенията се пикират на около 20 см., а през есента се изкопават заедно с пръстта около корените и се засаждат на постоянно място при разстояние 0,8-1 м. Ако все още не сте решили кой увивен декоративен вид да изберете за беседката, перголата или за параван, можете да заложите на грамофончето. Много подходяща за декорация на огради, сухи дървета и др. Достига до 2 м.височина, обича слънчеви места, цъфти от юли до септември.

    През юни освен редовно поливане, плевене и подхранване с торове за цъфтящи култури е необходимо да се води борба срещу листните въшки и някои болести по растенията. Ако не се справяте сами потърсете специализирана помощ. През юни се изваждат луковиците на лалетата, зюмбюлите и нарцисите. Луковиците се просушават в сухи и проветриви помещения, но без пряко слънчево нагряване. Почистват се и се сортират по големина и се оставят за съхранение в проветриви тъмни помещения.

    През втората половина на май и началото на юни може да се създават тревни площи в двора по технологията на т.нар. късно пролетно засяване. Тя се прилага предимно за засенчени места или северни изложения и при възможност за редовно поливане. Подбират се бързо растящи видове – английски райграс, червена власатка и др., които ще поникнат до настъпването на летните горещини. Ако извършвате засяването ръчно е необходимо това да стане с две кръстосани преминавания. Семената на тревната смеска се извършва в безветрено време. По ръбовете на площите се засяват повече семена, за да се получи плътен тревен кант. Разхвърляните семена се зариват с гребло и се притъпкват. Дълбочината на засяване зависи от тревният вид, като повече информация, може да получите при закупуване на семената.. Грижите за младия посев са насочени към редовно осигуряване на влага. Това става задължително чрез дъждуване с фини разпръсквачи. Полива се рано сутрин, привечер или през нощта, за да се избегне излишното изпарение на влага от почвата. Препоръчва се младият посев да се валира, когато тревата достигне 5 см. Първото косене се прави щом тревата достигне 6-7 см. при ниските треви и 8-10 см. при високите. При следващата коситба също се изчаква тревата в тревната площ, да израсне до описаните по-горе размери. Важно е да не се коси много ниско. Отнема се не повече от 1/3 до ½ от наличната маса, защото в противен случай растежът на младата трева отслабва и има опасност от прегаряне.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    Цветни мавритански поляни

    Мавританските поляни са специфичен тип декоративни паркови тревни площи. Техният облик се формира от красиво цъфтящи тревисти растения, които се смесват с чимовите житни треви. Така се постига силно въздействащи цветни картини и красотата на природата навлиза осезаемо в парковете и в дворните пространства. Осеяните с ефектни багри цветни тревни килими са очарователни със своята нежност и пъстрота. Те са особено привлекателни в ранната пролет на фона на все още мрачния и сив пейзаж. Сезонната динамика на разнообразното колоритно въздействие през лятото и ранната есен също доставят голяма естетическа наслада.

    В зависимост от видовия състав на цветята и начина на изграждане, мавританските поляни могат да се класифицират в следните групи тревни килими:

    Едногодишни, едноцветни мавритански поляни

    В тях се засяват или засаждат чрез разсад само един вид или сорт цъфтящи сезонни, ниски цветя. Отличават се с продължително и силно декоративно въздействие – с ярки багри и постоянен цъфтеж през целия вегетационен сезон. Подходящи са както едногодишните цветя, които имат ефект още през първата година, така и двугодишните цветя – през пролетта на следващата. Интерес представляват агератумът и незабравката, които се открояват добре със своята гълъбовосиня окраска, както и синкавата лобелия или белия алисум.

     

    Едногодишни пъстроцветни мавритански поляни

    Използва се смес от различни видове и сортове едно и двугодишни цъфтящи растения с продължителен цъфтеж. При този тип морави се получава цветна мозайка от багри върху зеления фон на тревата.

     

    Многогодишни едноцветни тревни поляни

    Те се изграждат от едноцветни многогодишни растения (видове и сортове), които при пълния цъфтеж запазват свежестта на листната си маса. Тук могат да намерят приложение както някои почвопокривни видове, така и  редица луковични и клубенови култури. С интересен ефект например се отличават флокс (Phloxeatacee L.), който образува тъмнозелена килимна покривка, а по време на цъфтенето се покрива с пурпурни, или розо-волилави цветове: аубреция (Aubretia deltoidea De.), която образува килим със синьовиолетова окраска; рожец (Cerastum bibersteinii D.G.), който по време на цъфтежа е осеян с множество елегантни бели цветове. Различни видове седуми, които могат да образуват големи, ниски и плътни жълти, розови или бели петна; звездан (Lotus cornicalatus L.), който също е ефектен с жълтите си разсеяни багри; епимедиум (Epimedium L.), от който има видове и форми с бяла, светложълта и тъмновиолетова багра и е най-подходящ за сенчести и полусенчести места; здравец (Geranium L.), който също расте на сянка.

    Многогодишни пъстроцветни поляни

    Те могат да се приемат като най-типичните мавритански поляни с прородосъобразен характер. Тук отделните цветни акценти (разсеяни или разпръснати на петна) са обединени от зеления фон на тревния килим. Най-нежно мозаечно въздействие се получава, когато тези поляни наподобяват пъстроцветните планински (алпийски) ливади.

    КАК ДА СИ НАПРАВИМ МАВРИТАНСКА ПОЛЯНА?

    Теренът за създаване на мавританските поляни трябва да бъде добре обработен и подравнен. Желателно е той да бъде слънчев поне 2/3 от деня. Почвата трябва да бъде глинесто-песъчлива или лека до средна песъчливо-глинеста, добре запасена с хранителни вещества, без плевели и строителни отпадъци. Подготовката на почвата се извършва на различна дълбочина в зависимост от наличните почвени и подпочвени слоеве (от 20 до 40-50 см). Особено прецизно се обработва повърхностния почвен слой. Той трябва да бъде добре наситнен – с големината на грахово зърно, така че дребните семенца да не увисват в празнотите между големите буци пръст.

    Засяването на семенцата за едногодишните поляни се извършва рано през пролетта, а за многогодишните – и през есента, в зависимост от използваните цветя. Посевът се прави разделно – най-напред се засяват семената на житните треви, тъй като те са по-леки, а след това на перенните цветя и бобовите треви. В зависимост от билогията на видовете някои от семената се засяват директно почвата на открито, а други се засяват предварително в парник и след това се разсаждат на разстояние, не по-малко от 30 см. Засяват се в тихо време, след което семената се зариват с гребла, притъпкват се леко и после се поливат с фина струя вода. При засушаване почвата трябва предварително да се навлажни. Когато посевът е сгъстен, след поникване се извършва прореждане. Когато се използват едногодишни цветя, през втората година мавританската поляна става обикновена тревна площ. Препоръчва се следващия посев на семената от цъфтящите растения да се извърши на третата или четвъртата година.

    Когато се изграждат многогодишни пъстроцветни поляни, компонентите от цъфтящи растения са повече от 8-10 броя, за да се осигури непрекъснат и продължителен колоритен ефект. Компонентите в смеските за едногодишните пъстроцветно поляни са по-малко – до 3-4 броя. Тъй като те имат дълъг цъфтежен период. От житните треви най-подходящи за многогодишните поляни са ливадната метлица, червената власатка, английския райграс и обикновената полевица – общо 50% от цялата смеска. В смеските за едногодишните килими се включва и италианския райграс, особено неговия едногодишен вариетет, който в определени случаи (при временни килими) се използва и самостоятелно. Посевните норми за тези треви в мавританските поляни се намалява 2-3 пъти. Общото количество на семената – тревни и цъфтящи – обикновено възлиза средно на 150 гр./10 кв.м. Луковичните растения в пъстроцветните поляни се препоръчва да се засаждат при разчет до 100 бр./кв.м. Процентното участие в смеските на отделните цъфтящи видове с дребни семена е до 10%, а на тези с по-едри семена – до 20%.

    Поддържане на мавританските поляни

    Грижите за поддържане включват системно поливане, плевене, отстраняване на изсъхнали растения и прецъфтели цветове, подхранване и разрохване на почвата около цветята. Многогодишните растения се подменят или подмладяват през 3-5 г. чрез разделяне, пресаждане, подсяване и разреждане. Косенето на тревата изисква диференциран подход. По принцип мавританските поляни не бива да косят, когато при тази манипулация могат да се отрежат стъблата и цветовете на цъфтящите растения, особено по време на техния цъфтеж. Безпроблемно е косенето на поляни, засадени с цветя, които цъфтят само в ранна пролет. Когато цветята са засадени на петна, каквито са предимно почвопокривните видове, косенето (1-2 пъти) също се улеснява. Чрез използването на ниски житни треви и цветя се постига най-хомогенна и сравнително равна килимна покривка, без да се налага коситба на поляните през целия вегетационен сезон. Въпреки трудностите на отделни малки участъци в парковете и дворовете си заслужава да бъдат изграждани мавритански поляни.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    Лалето е едно от цветята, за които има безброй легенди. Първите сведения за него идват от Персия. Известният персийски поет Хефиз е бил вдъхновен от девствената прелест на лалето. Според него нито едно цвете не може да се сравни с неговата красота, дори и царицата роза. От Персия започва и голямото пътешествие на лалето. Първо е пренесено в Турция. От там през 16 век. триумфално пристига в Европа, където се превръща в истинска мания. Английски и френски поети се вдъхновяват от неговата нежност и красота, като го възпяват в стиховете си. Най-голямо обаче е увлечението по лалето в Холандия, където за една луковица червено лале любителите на нежните му цветове са плащали цяло състояние. Така и до днес на една от къщите в Амстердам се е запазил надпис, който гласи, че през 1634 г. две каменни къщи са купени само за три луковици лалета.

    И днес лалето се радва на голяма обич и популярност. Създадени са стотици хибриди, които цъфтят в невероятни цветове и нюанси. Ако ги отглеждате в градината си, трябва да полагате за тях специални грижи. Лалето най-добре вирее на слънчево място. Почвата трябва да е рохкава и добре наторена. Засаждането на луковиците става през есента – септември, октомври. Те се заравят в почвата на дълбочина 10-12 см. и на разстояние едно от друго 10-20 см. Рано на пролет се показват първите листа, а цветовете ще ви радват през целия април и май. За да имате цветна градина през цялото лято, по време на цъфтежа на лалетата, засейте цветни тревни смески. Така, когато трябва да извадите луковиците през юни когато растението пожълтява и изсъхва, мястото ще бъде заето от красиво цъфтящи летни цветя.  За да съхраните луковиците ги разстелете на тънък пласт и ги изсушете на сухо и проветриво място. Почистете добре от полепналата по тях почва и ги съхранете в тъмно и проветриво помещение до есенното им засаждане. Лалетата не трябва да се отглеждат на едно и също място повече от 5-6 години.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    Те са невероятно красиви и превръщат балкона в цветен оазис. Въпрос на предпочитане е дали ще се спрете на един вид или като алхимици ще съчетаете  блестящите им багри в цветни водопади.

    Където и да погледнете през лятото, каскадните цветя предлагат една прекрасна гледка. Някои са предопределени за подобна сезонна изява: петунията, златната лобелия или звезданът. Могат да се постигнат и различни цветни комбинации. Чрез буйната каскадна растителност в красиви сандъчета погледите на съседи, минувачи и гости се притеглят като с магнит. В крайна сметка радостта е за вас самите.

    Кои цветя са каскадни?

    Спрете се на Astericus maritimus, Bideus ferulifolia, сините парички Brachycome multififida и B.iberidifolia. Светлолюбиви са и Dianthus caryophyllus (карамфил), сортове от Diascia, Helichrysum bracteatum, Heliotropium arborescens, Centradenia, хибриди Lantana, Lobularia maritima, Nolana paradoxa, Portulaca umbriicola, Sanvitalia procumbens, Scaevola aemula, вербените. Проучванията показват, че в задната част на цветните каскади е желателно да се засажда с издържливи видове, но не ги разглеждайте като „пепеляшки“ – и те имат своята прелест. Всъщност ролята им е да подсилват колоритното въздействие на цветната каскада отпред, да подчертават главните и второстепенни роли на останалите елементи на композицията.

    Използвайте Acalypha hispida, някои бегонии, Lobelia erinus, Thunbergia alata. Между структурните растения, въздействащи преди всичко със своята пъстрота, са добре познатите плектрантус, колеус (копривка), лизимахиа (ленивче), пъстрата мента (Mentha snaveolens) и един сребрист вариант на мъртва коприва (Lamium maculatum). И слънчевата страна на каскадата може да е структурообразуваща: чрез пленителната Salvia officinalis “Purpurescens”  и изпъстрената в жълто Icterina. А защо не и златист сорт риган? Ако това не е достатъчно, на помощ идват пъстролистните сортове на Helichrysum petiolare – “Rondello” и “ Silver” – и двата без цветове, запълващи прекрасно празнините в каскадите. Като дует може да съчетаете Brachycome с риган или фукция с копривка – вариантите са много и зависят от вас.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


     

    Имате къща  с двор и голяма градина. Преди да правите каквото и да било – затревяване, засаждане на храсти, дръвчета, цветя – помислете за поливна система. Водата е най-важния елемент за поддържането на красива градина. Отмина времето, когато на поливните системи се гледаше като на излишен лукс, при това достъпен само за хора с по-големи възможностти.

    Искате красива градина? По-добре степенувайте нещата – ако финансово не може да се справите наведнъж, нека  озеленяването да изчака. Засаждането на декоративни дървета и храсти, може да се случи постепенно във времето. По-добре е да вложите средствата си в надеждно поливане, като залог за бъдещата ви красива градина. Като начало създаването на тревен килим било с чимове или семена на тревни смески, ще свърши добра работа.  Но направете всичко както трябва поред.

    Поливната система ще опрости поддръжката и ще спестява вода и време, а растителността и тревата ще бъдат винаги сочни и свежи.

    Какви са вариантите…?

    Поливната система може да бъде наземна и подземна. Наземната поливна система се вижда, колкото и да я прикривате, носи рискове от лесни повреди и унищожаване, но е по-евтина. Подземната поливна система с потопяеми хидранти не се вижда, всичко е скрито и положено под земята с изключение на ел.таблото и контролния панел. Разбира се, тя е малко по-скъпа, но по-добре е да изберете нея. Приемете поливната инсталация като бъдеща дългосрочна инвестиция, която не е за пренебрегване. Тя се състои от хидрофорна помпа, която се захранва от определен водоизточник (кладенец, водопровод, сондаж). Препоръчително е да не се използва питейна вода от екологична и етична гледна точка.Помпата е необходима, за да се подаде вода под определено налягане в мрежата. Нататък системата се състои от централен захранващ водопровод и подклонове. Накрая са хидрантите с дюзите и разпръсквачите. Те обикновено са на нивото на тревата, за да не развалят гледката и да не се повреждат. При включване на поливната система, от налягането те изскачат и започват да разпръскват вода.Отделно се изисква монтаж на ел.табло с електронно управление на поливната инсталация. Часовникът се настройва според сезона и нуждите на растенията. Оттам нататък вие нямате повече грижи за поливането на градината.

    Колкото и да сте мераклии, трудно е да си направите сами  добра поливна система.Изискват се познания, предварителен проект, пресмятане по определени формули за разпределение на необходимите количества вода. Това се прави стриктно, за да няма неполяти участъци или пътеките да се обливат с вода и гостите Ви да са „приятно“ изненадани. Нужно е също познаване на отделните видове растения и изискванията им към водата.Важно е разположението на отделните кръгове за поливане – слънце, сянка. Всички тези изисквания, трябва да бъдат спазени.Инвестицията не е малка, затова потърсете специализирана фирма за озеленяване.

    Кои са предимствата на подземното напояване? На първо място поливането не изисква усилия и време от ваша страна. Не се мотаят разни маркучи и макари наоколо. Всичко е равномерно и обилно полято, свежо и в най-жаркото лято. Пести се вода, защото тя се използва в точно количество и по предназначение. Може да изградите и резервоар с условно чиста непитейна вода. Всяка съвременна градина трябва да е оборудвана с модерна поливна система. Това гарантира перфектен вид на зеленината и придава луксозен стандарт на двора.

    Автоматизираната поливна система ще Ви позволи да отглеждате много цветя и да поддържате тревния килим идеално свеж.

    Поливната система пести време и усилия!

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    пролетен килим от цветя

    Колкото студена и продължителна да е зимата, тя винаги бива побеждавана от пролетта. Нейните предвестници, цветята, са много, но само едно от тях носи името й – примула (Primula). У нас е позната като иглика. Игликата е била известна на хората още от древността. Смятали са я за лекарство против всички болести. Откриваме я в легендите за боговете, където е представена не само като красиво цвете, но и като много полезно растение.

    Игликите не са много взискателни към условията за отглеждане. Достатъчно е да им се осигуряват леко засенчени места, богати на хранителни вещества почви и редовно да се поливат. Любителите ги размножават най-често чрез разделяне на коренищата. Когато се налага да разполагате с по-голямо количество посадъчен материал, използвайте семена. Те бързо губят кълняемостта си, затова трябва да се използват още първата година след събирането им. Засяват се в сандъчета, които са пълни с почвена смес. Тъй като семената са дребни, не трябва да се покриват с почва. За да се предотврати излишно изпаряване, добре е да се завиват с хартия, или стъкло. Поливането да става с много фина струйка или с пулверизатор. Когато растенията оформят две листчета, трябва да се пикират на разстояния 4х4 см. На постоянно място засаждайте през пролетта или есента, чак когато растенията са добре вкоренени.

    Най-разпространена рано напролет е P.vulgaris. У нас ще я намерите по крайбрежната ивица на Черно море. Обитава букови и дъбови гори. Избира умерено влажни, богати на хранителни вещества почви. Включена е в Червената книга на България. Ще различавате този вид по това, че развива розетка от приседнали листа с набрана повърхност. Цветовете са единични, разположени на къси дръжки. Баграта им е най-разнообразна – бяла, жълта, розова, червена, до синьо-виолетова, много често с по-светло око. Цъфти от февруари до май. Подходяща е за разпръснато засаждане в тревни площи.

    През последните години от този вид са създадени много нови хибридни сортове, чиито цветове достигат до 3 см. в диаметър. Освен на открито те се отглеждат предимно в саксийки. Тяхно ценно качество е, че при оранжерийни условия цъфтежът им може да се регулира почти за цялата година. Много търсени са през зимата. Когато прецъфтят, растенията може да бъдат засадени в градината, където за една година укрепват.

    От Южен Сибир, Средна и Южна Европа произхожда P.auricula. Наричат я още игликата с гладки листа. Те са полуизправени. Покрити са със сиво-бял восъчен налеп. Достига на височина до 15 см. Цветовете са събрани по 15-20 в сферично съцветие. Най-често са обагрени в червено-кафяво с жълт център. От този вид са създадени много сортове, които се използват предимно в цветни лехи и алпинеуми. Размножава се със семена, които се засяват през януари-февруари. Напролет поникналите млади растения се пикират в сандъчета, след което се засаждат на постоянно място.

    Много оригинална е P.denticulata – топчестата иглика. Тя произхожда от Китай и Хималаите. На височина достига 25-30 см. Листата й са удължено овални, покрити с восъчен налеп. Цветовете са събрани по много в кълбовидни съцветия, 5-8 см. в диаметър. Най-често са лилави или розови, рядко бели или червени. Обича почвата да е винаги влажна. Предпочитана е за оформяне на лехи или бордюри край водни площи, паркове и градини.

    Към модерните видове иглики се отнася P.vialii. Нейните естествени находищ а са в Азия. Различава се от останалите иглики по това, че оформя плътни туфички и множество силно удължени ланцетни листа. Те са покрити с фин брашнест налеп, който им придава фантастичен чар. Дребните, подобни на камбанки цветчета са наредени плътно върху вретеновидни, здрави, елегантно изправени съцветия, до 30 см.високи. Цветчетата започват да се отварят от основата към върха, което продължава дълго време през юни-юли. Баграта на разтворените цветчета е нежна лавандулово-розова, а тази на пъпките и на прецъфтелите цветчета – червена. Тази иглика е студеноустойчива. Понася полусянка и влажни почви, богати на хранителни вещества. Важно е те да не са варовити. Растенията са много подходящи за оформяне на масиви. Разсажда се на разстояния 30х30 см.

    Обикновената, наричана още лечебна иглика, е позната с името P.officinalis. Листата й са продълговато яйцевидни, тъпо назъбени, с негладка повърхност, събрани в розетка. От средата на розетката излизат по няколко цветоносни стъбла, които достигат 15-20 см.височина. Те завършват със съцветие от няколко наведени надолу цветчета, съставено от по 5 яркожълти венчелистчета.

    В много дворове през пролетта игликата образува цъфтящ килим, който след края на април може да се замени с цъфтящи цветни поляни. Те се засяват до средата на май, цъфтят през цялото лято, а видовете в тях са с различна големина, цвят и аромати. Различни комбинации  може да разгледате тук.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    Подготовка на почвата за зачимяваме

    Мечтаете за плътна, сочна и зелена трева.

    Чудите се дали да засеете тревни смески или да използване чимове? Тревен чим ли да поръчате или да засеете семена на тревни смески?

    Ако квадратурата над която разсъждавате е по–малка от 200 кв.м. , категорично препоръчвам да се зачими. Тревните чимове са благодатен продукт, защото предоставят възможност за тези, чийто терени не са големи да се справят сами  и пак да изпитат удовлетворението от моменталния ефект на перфектната зелена трева. Полагайки чим вие спестявате време – време за подготовка на терена/ може да ви се наложи да я правите няколко пъти, ако не дай си Боже не успеете от първия път/,  време за поливане, време за покълване, време за отглеждане, време за валиране, време за торене и пръскане с препарати…Като сложим и времето прекарано в интернет, търсейки отговор на различни въпроси, то си е чиста далавера да решите да платите по-висока първоначална цена. В действителност, излиза по-евтино. И така, по-високата цена си заслужава, освен ако не сте човек, който разполага с цялото време на света да се грижи, за да отгледа своята ливада или твърдо сте решили да засеете тревни смески.

    Какво да правите с терена и как да го обработите на полагане на тревни чимове?

    И така, взели сте решение за закупуване на тревен чим и имате реалната възможност абсолютно сами да създадете перфектна трева в двора си. Но не знаете как да подготвите терена за полагането на тревен чим. Има ли разлика в подготовката на терена за засяване и за зачимяване?

    Да, има. И това е още едно от предимствата на чима. Когато искате да подмените старата си трева с чимове, в повечето случаи не се налага да прекопавате и да обработвате дълбоко терена.

    Ако вашата тревна площ е амортизирана , придобила недобър естетически вид през годините или просто не сте се грижили правилно за тревата, или с времето почвата се е уплътнила и тревата се развива лошо и т.н., но терена под нея е от добра структурна почва, то тогава е необходимо е да се обработи само повърхностния почвен слой като се премахнат плевелите и старата трева. Изтесайте  и прекопайте повърхностно, около 4-5см. Това понякога се оказва трудоемък процес и е по-добре да потърсите помощ от специализирана фирма. Изрязването на старата трева машинно, пести не само време, но и инертен материал – почва или пясък, които са необходими за пренивелиране на терена.

    Разбира се, всеки терен е различен като почвен профил, местоположение, моментно състояние и т.н. и тогава когато повърхностният почвен слой е силно замърсен от строителни отпадъци, камъни и боклуци, утъпкан и сбит, ето какво трябва да направите стъпка по стъпка, за да подготвите терена за полагане на тревни чимове:

    • Почистите от камъни и отпадъци, стари коренища и плевели
    • Добре е да прекопаете или фрезовате терена
    • Ако се окаже, че почвата е твърде сбита и не сте в състояние да я обработите, по-добре изцяло го подменете на дълбочина мин. 10-15см. с нова структурна и песъклива земя. Ако не може да се сдобиете с такава в района в който живеете, то спокойно използвайте промит речен пясък.
    • Може да подхранете с комплексен /комбиниран/ тор, като приложите точната доза за съответната квадратура – това ще спомогне за по-бързото вкореняване на тревата
    • Вкарайте торта с гребло в дълбочина и полейте, но не обилно
    • Накрая заравнете още веднъж, за да получите отлично гладък терен – това е важно за доброто вкореняване на чимовете. Чимът трябва да бъде в идеален контакт с почвата след полагането
    • Валирайте

     

    Ако почвата е много суха, задължително я навлажнете в деня преди полагането на чима. И ето вече сте готови.

    Това е работният стадий, в който трябва да направите своята заявка за тревен чим!

    ЗАПОМНЕТЕ!

    – Тревният чим не се прихваща, положен върху замърсени и неравни терени

    –  Не се полагат чимове директно върху стара трева , дори и след неуспешен опит за затревяване

    – Теренът под чима трябва да е идеално гладък

    Ако ви се вижда трудно, обадете се.

    автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    Напролет може да ги видите навсякъде – на прозоречните первази, в малки и големи градини. Грейнали като мънички слънца сред свежата зелена трева те ни веселят и тонизират…Това нежно пролетно градинско цвете краси света с невероятното си разнообразиe от форми и багри. Дали са кичести или простocтоцветни, бели, кремави, жълти, златисто-жълти или оранжеви, единични или събрани по няколко на цветоносно стъбло, със или без аромат, цветовете на нарциса са толкова изящни и красиви, че още в древността за него са писани и предавани познати и днес легенди.

    Многообразието им много години е събирано в различни класификации. Днес нарцисите в известна степен и условно са класифицирани в 10 групи, включващи различни видове и хиляди сортове. Богатството по групи се характеризира главно по броя на цветовете – един или няколко на растение, по големината на коронката и нейното обагряне, по това дали цветовете са прости или кичести. Някои групи имат характерни особености главно като изисквания при отглеждането.

    Как да ги отглеждате?

    Като влаголюбиво растение, луковиците се засаждат в добре обработена и дълбоко обърната (25-30 см.), богата с хранителни вещества почва, през септември-октомври. Нарцисът не обича киселите почви, затова не ги засаждайте под иглолистни дървета или в близост до тях. Дълбочината на засаждане е по-голяма в сравнение с правилото за другите луковици /три пъти големината на луковицата/, за да се осигури по-висока влажност за развитието им и да се избегне измръзването на луковиците. В по-мразовитите райони или на по-голяма надморска височина е желателно върху почвата да се развхвърля изолиращ пласт от слама или друг мулчиращ материал. Особено чувствителни към студа са букетните нарциси (с много цветове на едно цветоносно стъбло). До края на цъфтежа подхранвайте растенията с азотни торове два пъти месечно и ги поливайте редовно. След прецъфтяването до полягането на пожълтелите листа продължете с поливането, за да могат луковиците да узреят добре. Не е задължително да ги изваждате всяка година. Това може да правите през 2-3 години, а засадените в тревните площи дори през 4-5 години. Трябва да помните, че не бива да косите тревните площи докато листата на нарцисите не пожълтеят. За да поддържате красива тревната си площ, косете я така, че около нарцисите да оставяте тясна ивица трева. В противен случай луковиците няма да се изхранят добре, стават чувствителни към болести и през следващата пролет ще развиват слаби цветове, или няма да цъфнат. Ако искате да не косите, можете да комбинирате красивите им туфи със семена на цъфтящи цветни поляни. Така целогодишно ще се радвате на пъстър килим от цветове, без да полагате особени грижи,

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    Багрите оказват силно въздействие и затова трябва да са в хармония със стила на интериора или екстериорното пространство.

    В основата на всяко цветово решение стои учението за цветовете. То пък се опира на цветовия диск, на който в определен ред са разположени всички цветове на дъгата. Трите основни цвята – жълтият, червеният и синият, образуват триъгълник върху диска. Между тях се намират останалите, смесени, които са образувани от съседните цветове на спектъра. Така между жълтото и червеното се намира оранжевото, между червеното и синьото – виолетовото, а между синьото и жълтото – зеленото.

    Цветовете, намиращи се един до друг на спектъра, преливат плавно, образувайки различните оттенъци. Те съдържат близки, сходни тонове и могат да се обединяват в хармонични съчетания.

    Ето и няколко комбинации, които ще ви подскажат какъв е човека в зависимост от цветовете на растенията, които отглежда или как вие самите да създадете определено настроение в дома си с помощта на цветята.

    БЯЛО И КРЕМАВО ИЗДАВАТ СДЪРЖАНОСТ

    Въздействието на бялото и кремавото се приема като хладно, сдържано. Растенията, които имат такива цветове или листа, са подходящи за интериор, оформен в елегантен, класически стил. Те са уместни също и в съвременно обзаведена къща, защото предлагат спокойна и изискана атмосфера.  Във интериора големи бели цветове разгръщат антуриумът, камелията, цикламата, спатифилумът, калата, а навън хризантемата, рододендрона, магнолията, някои видове дрян. Естествено всички тези видове цъфтят определен период от годината. Ако искате бял цветен фон през целия сезон може да се спрете на така наречените швейцарски, цъфтящи поляни.

    ЖЪЛТОТО И ОРАНЖЕВОТО ТОПЛЯТ, ЧЕРВЕНОТО ПРИДАВА ДИНАМИКА

    С помощта на тези цветове можете да поставите акценти в етностил, да подчертаете духа и индивидуалността на вашата градина. Цветове в тези тонове имат абутилонът, есхинантусът, аламандата, афеландрата, калцеолария, кливията, колумнеята, кросандрата, пахистахисът, скутеларията. Оттенъците на червения цвят напомнят на топлите южни страни. Тяхното въздействие винаги е много интензивно, така че използването им трябва да е внимателно. В червени тонове цъфтят акалифата, ехмеята, антуриумът, бегонията, камелията, цикламата, дипладенията, коледната звезда, китайската роза, хипеаструмът, каланхоето. За градината може да подберете подходящи за вашия двор по височина семена на цветя, които да цъфтят до късна есен.

    СИНЬОТО – усещане за хлад и още нещо…

    Чистото синьо оставя усещане за хлад. А заедно с бялото извиква във въображението мирната селска атмосфера на южен остров. В съчетание с червено може да придобие магически, загадъчен оттенък. Синият цвят добре хармонира с вилния стил – в него има простота, но и определеност. Сини и лилаво-сини цветове имат бровалията, брунфелзията, камбанките, еустомата, арабската теменужка, хортензията, игликата, лена и фацелията, които цъфтят целогодишно.

    ЗЕЛЕНОТО СИМВОЛИЗИРА НАДЕЖДАТА

    Този цвят има хладна, успокояваща аура. Колкото повече е синьото в него, толкова по-мрачно е въздействието му. Ако преобладава жълтото, той излъчва жизнерадост и пролетна свежест. Зеленият цвят присъства в листата на всички растения, а вариантите му са безброй – светло и тъмно-зелено, зелено със сиво-сини или червеникавокафяви оттенъци. Често се срещат листа със светли участъци, които изглеждат почти бели.

    СЪЧЕТАНИЕТО НА БЛИЗКИ ОТТЕНЪЦИ Е КЛАСИКА В ЖАНРА

    Най-лесният начин да направите цветова композиция на растения е да обедините близки нюанси. Но обърнете внимание на това сходните цветови оттенъци да бъдат разчупени, уравновесени от несходство в структурата на растенията. Този ефект се постига лесно – достатъчно е да подберете цветове с различна големина и форма. При използване на близки оттенъци е добре композицията да се оживява с отделни елементи с по-ярък цвят. За такива петна в аранжировката на интериора може да използвате пера, балончета или други аксесоари, стига да съответстват на цялостния стил на помещението. Лесно се създават красиви съчетания от цъфтящи растения от един вид, които имат богата гама цветове. Такива цветя са бегонията, цикламата, китайската роза за вътре. Навън може да използвате бегонии, лилиуми, циния.

    ОБОДРЯВАЩ И ВЪЗБУЖДАЩ КОНТРАСТ

    Контрастен ефект може да се създаде и с цъфтящи, и с изцяло листни растения. При листните растения контрастът се постига с комбиниране на по-тъмни и по-светлозелени листа. Можете да групирате растения от един вид, например да сложите един до друг обикновен бръшлян със светлозелени листа и бръшлян от друг вид с пъстри листа. В композиция с растения от различен вид контрастът не е задължителен в цветовете, често за него играят роля структурата и формата на листата, както и цялото растение.

    Сполучливо използвани ефектни контрасти са от синьо и червено, жълто и синьо, синьо и бяло. Те лесно се вписват във всеки интериор, а резултатът е още по-добър, ако някой от цветовете присъства върху покривката, завесите, килима или мебелите.Контрастът на оранжево и лилаво или червено и зелено изисква известна смелост и въображение, защото става дума за много интензивни цветове. В къща, обзаведена в класически стил, такова съчетание вероятно няма да се вписва добре в обстановката. Ако искате да създадете контраст с растения от един вид, можете да използвате хортензия в розово, синьо и бяло, камбанки в синьо и бяло, хризантеми в жълто, тъмночервено и светловиолетово, сенецио в синьо, розово и червено, еустома и арабска теменужка в лилаво-сини и бели тонове. Пъстър контраст със съчетание на различни видове можете да изградите върху определена тематична основа – например пролетно пробуждане на природата с луковични растения или кактусова градина, или свежа пъстрота, допълнена със съответстващи тъкани в южноамерикански стил, или ансамбъл от разноцветни продължително цъфтящи растения.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    как да заместим тревата за сянка

    Забелязали ли сте такова място в градината си, където каквото и да засадите, линее, расте трудно и не цъфти?

    Искате ефектно да оформите пространството около стеблата на дърветата, където тревният чим не така зелен и буен?

    А,ивицата между големите храсти и алеята? Искате някой нисък, красив, вечнозелен, невзискателен, евтин и ефектен храст?

    Тревните смески за сянка имат определени изисквания, на които не всяко пространство е готово да отговори. И когато тревата за сянка не се оказва добро решение, можете да подберете подходящи почвопокривни храсти.

    Те виреят и на слънце, и на сянка. Растат сравнително бързо, но не и във височина, имат тъмнозелени или пъстри листа и понякога даже цъфтят ефектно. Не изискват специални грижи, понасят резитбите, образуват мек килим от нежна зеленина, скриват почвената повърхност напълно и създават т.нар. първи етаж от растителност. И то – целогодишно!

    Популярни почвопокривни храсти в българския двор са бръшлянът и здравецът. Прибавете към тях десетките сортове чашкодрян (Euonymus), нокът (Lonicera), звъника (Hypericum ) и зимзелен (Vinca) – и сте готови да уплътните всяка педя гола почва в градината.

    Здравец: най-българското растение. Невзискателен, вечно свеж и дъхав, полезен и дори лечебен. Подходящ за бордюри, масиви и всякакви тъмни ъгли в градината. Размножава се безпроблемнно с коренищата си, които се вадят лесно и се прихващат лесно.

    Бръшлян: тъмнозелен с мраморен рисунък на листата, бързорастящ, стелещ се по земята. Размножава се от вкоренени клонки (не потиска дърветата, по които се увива!). И малко повече влага ще му дойде добре.

    Зимзелен (Vinca): с двата си основни вида (V.minor и V.major) е спечелил огромна популярност – расте бързо (до метър и половина на сезон), не изисква грижи, стеле се по земята, а на всичко отгоре цъфти обилно в лилаво. Размножава се от зелени клонки и чрез разделяне.

    Чашкодрян (Euonymus): едно от най-използваните почвопокривни растения. С многото си сортове (E.japonica и E.fortunei) се предлагат всякакви форми – от стелещи се до изправени растения с всевъзможно обагряне на листата – пъстри, с жълти, бели и оранжеви ивици, тъмнозелени, или резедави. Страда от ниските зимни температури, но се размножава лесно от издънки и не изисква специални грижи.

    Звъника (Hypericum): едроцветен почвопокривен храст. Стеле се ниско и бързо, дори агресивно завзема територия, а с огромните си жълти цветове ще ви радва само ако го сложите на слънчево място. Невзискателен към почвените условия, ефектен и много подходящ при озеленяване на скатове и наклонени терени, като почвоукрепващ вид.

    Нокът (Lonicera): с двата си вида (L.Nitida и L.pilleata), този храст от десетилетия краси парковете у нас. Расте нисък, дава плътна корона с миниатюрни листенца, търпи резитба под всякаква форма и е подходящ за създаване на ниски топиарни форми. Грижите за него се изразяват в предпазване от студа в най-лютите зими, тъй като страда от частични измръзвания.

    А като прибавите папрат, хоста, незабравки и еуфорбия, градината ще заприлича на един плътно застлан със зеленина оазис. И всичко това – почти на много ниска цена: бръшлян и здравец ще размножите сами или ще изкопаете от планината, декоративните сортове чашкодрян, нокът, звъника и зимзелен може да закупите от градинските центрове за 3-4лв. За да имате целогодишно зелено покритие в двора –  Действайте!

    При нужда от професионален съвет, моля не се колебайте да се свържете с нас!

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    Прави впечатление, че през последните години все по-малко офиси и бизнес сгради аранжират вътрешно–архитектурните си пространства със зеленина. Интериорното озеленяване като че ли се позабрави и придоби предимно „домашен характер“.

    Интересни са изследванията на психолози, които са доказали, че удовлетвореността от работата на работното място е в пряка зависимост с броя на интериорните растения в офиса. Резултатите показват, че удоволствието от работата е доста по-малко в офиси, в които няма стайни растения, отколкото при служители, които работят в помещения, където има декоративни цветя или прозорците гледат към красив парк или градина. При наличие на интериорно озеленяване хората са по-спокойни, работоспособни и доста по-позитивно настроени. При изследвания в тази посока е установено, че хората които работят в озеленени офиси са по-щастливи като цяло. Около 80% от запитаните казвали, че се чувстват напълно удовлетворени или щастливи, докато при служители, които работят в затворени помещения без растителност процента на удовлетвореност падал до 60%. Процента на удовлетвореност рязко пада и ако офиса няма никакви прозорци. Тази статистика не е обвързана с възрастта, заплатата или длъжността на служителите в офиса. Не трябва да се подценява факта, че стайните растения подобряват микроклимата в помещенията, пречистват въздуха и поемат отрицателните излъчвания от различните електроуреди. Ето защо озеленяването на интериора е от съществено значение, за изграждане на хармонична жизнена среда.

    ТОТЕХ разполага с квалифицирани специалисти, които проектират и реализират успешни решения в областта на интериорното озеленяване и оформянето на вътрешни пространства със стайни растения. Ако се нуждаете от съвет за вътрешното озеленяване на вашия дом, офис, магазин, зимна градина или на цялата ви бизнес сграда, то ние с готовност ще ви помогнем. Нашите специалисти са на разположение за всякакви въпроси и консултации.


    0 0


    Или как правилно да подберете начина на затревяване, подходящ за вашия двор.

    Засяването с тревни смески безспорно е и си остава най-популярния начин за създаването на тревни площи у нас.Достатъчно е да подберете подходящите сортове семена, комбинирани специално за нашия климат и при правилна поддръжка на тревата дълго ще се радвате  на перфектна зелена морава.Факт е , че отглеждането на добра трева е трудоемък процес , но като се види резултата, чувството е много удовлетворяващо.За по-нетърпеливите и мързеливи почитатели на зеленото има и друг вариант – готови тревни чимове!

    Защо да предпочетете тревния чим пред затревяване с тревни смески или райграс?

    1. С поставяне на готов тревен чим Вие ще избегнете един дълъг период на изключително интензивна поддръжка, която е необходима за получаването на качествена и естетична тревна площ.
    2. Освен естетическо, чимът има и чисто практично предимство, а именно – той е вече укрепнала и устойчива трева т.е. не се налага да я отглеждате.
    3. Затревяването с готов тревен чим има моментален ефект. Използва се за създаване на всякакви площи с различно предназначение – паркови, спортни терени, голф игрища, частни дворове, декоративни зелени площи към търговски обекти и хотели, детски площадки и т.н.
    4. Зачимяването е много удачно при укрепване  на наклонени терени, както и при ремонт на вече съществуващи тревни площи, най-вече натоварени терени – спортни игрища и стадиони, детски кътове и др..
    5. Поради своята плътност и устойчивост, тревният чим задушава плевелите и вие имате чиста и красива тревна площ.

    Кога използването на тревния чим не е подходящо?

    Само в един случай – когато бюджета ви не го позволява.

    Зачимяването е трудоемък процес, в сравнение със засяването на семена, на тревни смески.Затова е и по-скъпо.Но от друга страна ,ако площта ви е малка се замислете дали си струва да отглеждате трева.Това пък е много дълго. Практиката ни показва, че за двор до 200кв.м. е по-добре да прежалите средствата и да зачимите.

    Има още една ситуация, в която използването на чимове не е оправдано – тогава, когато не можете да подсигурите необходимите условия за правилното развитие на тревата след полагането на чима. Тревният чим не е зелен мокет, а предварително отгледана трева, за която са полагани професионални грижи. Ето защо, ако не сте в състояние да му осигурите съответните условия и грижи след полагането, по-добре не си хвърляйте парите на вятъра. При липса на поливна система или редовно поливане по-добрият вариант е да засеете със сортове семена на специални треви като троскот или бяла детелина. При тези видове грижите след създаването на тревната площ са значително по-малко.
    И последно. Чимове от цъфтящи цветя не се предлагат. Така, че ако искате да имате красива цъфтяща поляна в двора си, ще се наложи сами да я отгледате, като си закупите специализирани тревни смески със семена на цветя. Разнообразието от треви за цъфтящи поляни е голямо, така че е добре да се консултирате със специалист и да подберете височината, цветовете, периодите на засяване и цъфтеж.

    След това всичко е във вашите ръце.


    0 0


    Стремежът на българина към по-добра битова култура и към по-емоционално въздействие на заобикалящата го среда е изконна традиция. Една древна поговорка гласи: “Покажи ми градината, за да ти кажа какъв си“. Това е вярно, защото по състоянието и вида на един двор, неговото озеленяване и поддържане, ние можем да съдим за социалните, емоционалните и естетически критерии на собственика му.

    Все повече хора обръщат поглед към природата и се стремят да живеят здравословно, далеч от шума и праха на големия град. В съвременната планировка на много вили и еднофамилни къщи все по-често присъства и басейнът като основен композиционно образуващ елемент на градинското пространство. Той обединява около себе си барбекюто, различните кътове за отдих, пейки, беседки и всичко това – потънало в зеленина. Тази картинка ни напомня за оазис, където умореният пътник намира прохлада, глътка животворна вода и спокойствие.

    Създаването на една градина е изкуство, дълъг и сложен процес, в който трябва да се вложат много любов, знания и усилия, докато се достигне до крайния резултат. Изграждането на алеите, парковите елементи (пейки, пергули, беседки и др.),засаждането на растителността и засяването на тревата е само начало на дългия път, който трябва да се извърви, за да се превърне една зелена площ в градина.

    Максимата, че 90% от едно озеленяване, било то парк, вилен двор или градина е поддръжка, е абсолютно вярно. Живите естетически елементи-дървета, храсти, цветя, имат своето динамично развитие, както през отделните сезони, така и през годините. Поради тази причина те се нуждаят от специални грижи във всеки един момент от своето развитие.

    Ето няколко полезни съвети как да се грижим и отглеждаме дърветата, храстите и цветята в нашия двор: как да поддържаме тревните площи, за да се превърнат в мек килим и дълго време да запазят декоративните си качества. Кога и през кои сезони е най-подходящо време да торим или подхранваме растенията.

    ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

    Пролет е. Всичко се раззеленява постепенно, земята се отцежда от зимния мраз и първите слънчеви лъчи стоплят въздуха – вече е време да излезем и да се погрижим за градината си. От средата на февруари до края на март и началото на април е периодът, в който природата се събужда за нов живот. Започва активното сокодвижение – начало на вегетация при всички растителни видове.

    ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

    Грижите за поддържане на дървесно-храстовата растителност трябва да бъдат интензивни, особено ако се отнасят за новозасадени фиданки, взискателни към почвените и климатични условия (каквито са повечето екзотични видове, използвани понастоящем в озеленяването). Целта е да се подпомогне прихващането, възстановяването и приспособяването на растенията към новите жизнени условия (първите 5-8 години). И така, ако сте решили да обогатите градината си с един или два дървесни или храстови вида, трябва да знаете, че в периода от март до началото на май е подходящо пролетното засаждане на видове предимно с твърда дървесина (дъб, бук, люляк, брези, върби). Например, брезата се пренася единствено и само през пролетта, до разпукване на пъпките. През пролетта се засаждат и всички топлолюбиви и чувствителни към ниските температури видове. Пролетно засаждане е целесъобразно и в районите със студена зима, както и върху терени с тежки, непроветриви, мокри и студени почви.

    След засаждането на дървесно-храстовата растителност започват активни агротехнически мероприятия с цел възстановяване на кореновата система. При храстите това става в рамките на 2 до 3 месеца след засаждането им, а при дърветата – 3-4 години. Коренообразуването в процеса на вегетация се активизира посредством внасяне на растежни стимулатори, (торове), предимно през пролетта, т.е в началото на регенерацията на кореновата система.

    Макар и просто на пръв поглед, разрохкването на почвата около дърветата и храстите, както и редовното им поливане е задължително, тъй като това допринася значително за подобряване на водно-въздушния режим на почвата, подобрява нейната структура и предотвратява образуването на почвена кора.

    Първото разрохкване се прави през пролетта, (две-три седмици след разлистването) а следващите – през лятото и есента.

    При суха пролет фиданките задължително трябва да се поливат в рамките на посадъчните им места, като се вземе пред вид разположението на кореновата система (в близост до стъблото по-плитко, с отдалечаване от него се удълбочава).

     

    ТОРЕНЕ НА ПОЧВАТА И ПОДХРАНВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА

    Това е твърде важен въпрос, защото дърветата и храстите дълги години се развиват на едно и също място и непрекъснато изтощават почвата. При недостиг на хранителни вещества се появяват некрози по листата, наблюдава се нетипично оцветяване, може да настъпи преждевременен листопад, вторично разлистване или вторичен цъфтеж, по кората се развиват лишеи.

    Ако при засаждането на растенията сте се погрижили добре, то с внасянето на торовете може да започнете едва през третата година след засаждането. Органичното торене най-често се извършва с прегорял оборски тор, който има голямо значение не само за развитието на растенията и подпомагането им като „пълен тор“, но и като средство за подобряване на структурата на почвата и нейната микробиологична активност. Птичият тор и костното брашно, поради по-голямото си съдържание на калий, са подходящи за торене на красиво цъфтящи декоративни видове и форми. Като цяло трябва да се има предвид, че при песъчливо-глинести почви се тори по-рядко и с по-малки количества. Най-подходящото време за внасянето на органичните торове е ноември-декември, т.е три-четири месеца преди вегетацията.

    Минералните или така наречените изкуствени торове се внасят само по необходимост. Това се отнася до случаите, когато при дърветата и храстите се наблюдава влошена жизненост (пожълтяване или преждевременно окапване на листата), повяхване, поява на некротични петна и др. Най-често използваните торове са амониева селитра, суперфосфат и калиев хлорид. След втората година от засаждането се тори с азотни, а след третата и четвъртата година – с калиеви и фосфорни торове.

     

    РЕЗИТБА НА ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

    Дърветата и храстите се режат задължително преди вегетацията, като при температура под 4°C резитбата се преустановява.Сроковете за резитба при различните видове са както различни в зависимост от особеностите на отделните видове:

    • раноцъфтящи през пролетта: веднага след прецъфтяването – април-май
    • студоустойчиви видове: ноември-март
    • раноразлистващи се видове: до началото на февруари
    • нестудоустойчиви и вечнозелени: веднага след разлистването
    • видове, цъфтящи през лятото: рано напролет, преди началото на вегетацията

     

    ПОДДЪРЖАНЕ НА РОЗИ – ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

    Розите изискват слънчеви месторастения, богати на органични вещества, песъчливо-глинести дълбоки почви и ниски подпочвени води. Те не трябва да се разполагат на припечени, сухи и непроветриви изложения, както и на северни места. Не понасят сух, запрашен и мръсен въздух, както и ветровити места. Малко известен, но много интересен е фактът, че почвата, в която растат рози повече от 5 години, съдържа отровни вещества, излъчени от самите корени, което влияе неблагоприятно върху по-нататъшния им растеж. Ето защо почва, която е изхранвала рози не трябва да се използва.

    Пролетта е времето, когато розите  се отзимяват. При нашите климатични условия това става в периода от 15 март до 15 април. Разравянето става много внимателно, за да не се наранят пъпките или новите леторасти. Препоръчително е розите да се торят ежегодно със сух оборски тор едновременно с отзимяването им, а минералните торове да се внасят непрекъснато по време на вегетацията от април до юни.

    Ако спазвате посочените съвети и се грижите за розите си още от ранна пролет, през цялото лято те ще ви радват с красивите си многобагрени цветове.

     

    ЦВЕТЯ – ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

    Цветята – това са живата багра и хармония в една градина. Ако сме се погрижили добре още с първите слънчеви лъчи на пролетта, дори под нестопилия се сняг, нежна бяла главичка ще покаже кокичето, след това минзухарът, синчецът, нарцисът, зюмбюлите, лалетата и т.н. Но за да ни радват тези красиви цветя по-дълго време, необходимо е да знаем някои основни правила при тяхното отглеждане.

    Многогодишните студоустойчиви видове, които цъфтят още през първата година, се садят през първата половина на май. Цъфтящите през пролетта луковични и клубенови цветя (нарциси, лалета, минзухари, кремове, синчец) се засаждат в ранна есен (септември-ноември), за да могат да се вкоренят и през пролетта да започнат да нарастват. Цъфтящите през пролетта нестудоустойчиви видове (гладиоли, гергини, кана) се засаждат в ранна пролет (април-май).

    Добре е да се знае, че луковиците на всички пролетни цветя, след преминаването на цъфтежа, трябва задължително да се извадят, сортират и оставят за съхранение през лятото в сухи и проветриви помещения.

    Събирането се извършва в определена последователност – най-напред от синчец и колхикум, следват лалета, зюмбюли, нарциси. Това се извършва в периода юни-юли.

    За да имате големи цветове и здрави растения през следващата година, оставете повече листа след прецъфтяването на растението, отрежете задължително прецъфтелия цвят, за да не се губят асимилати и извадете луковицата едва когато всички листа пожълтеят.

    Засаждането на нестудоустойчивите луковични цветя започва през пролетта, веднага щом почвата се отцеди и продължава до началото на интензивното нарастване на надземната част. За луковичните и грудковите цветя важи правилото: след лагеруване да се засаждат на дълбочина почти три пъти по-голяма, отколкото е диаметърът на луковицата, но не по-плитко от 5 см. Само лилиумът се засажда по-дълбоко (25-30 см.), а момината сълза – по-плитко (2,5-3 см.)

    Желателно е преди засаждането на луковиците почвата да се прокопае дълбоко и да се натори с прегорял оборски тор. Това подпомага както цъфтежа на растенията, така и изхранването на луковиците след прецъфтяване. По време на цъфтеж и през останалите сезони, подхранването с минерални торове се прави само по необходимост или ако се отглеждат културни и селекционирани форми, които изискват богати почви.

    Плевенето, разрохкването и прекопаването са рутинни операции, които не се нуждаят от обяснение, но са много важни и от съществено значение за нормалния въздушен режим на почвата и задържането на влага в нея.

    ГРИЖИ ЗА ТРЕВНИЯ ЧИМ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

    При вече изграден и добре развиващ се тревен чим, грижите за него през пролетта не се различават съществено от рутинната му поддръжка и през останалите сезони. След стопяването на снега и отцеждането на почвата, тревата започва да расте и така се стига до необходимостта от първа коситба. Чрез косенето се осигурява по-голям достъп на светлина и въздух до възела на братене, което стимулира сгъстяването на тревата.. Интензивно поддържаните треви не трябва да се оставят по-високи от 5-7 см. При стопяването на снега трябва да се наблюдават местата, където той се задържа и да се почистват старателно. Това е необходимо, защото има опасност от измръзване или задушаване. Ако въпреки грижите има повредени участъци по ливадата, може да почистите отмрялата част и да подсеете с бързорастяща тревна смеска за възстановяване.

    Автор: ланд.арх. Павлина Тодорова


    0 0


    Водата като елемент на парковете и градините не само обогатява пейзажа, но и подобрява микроклимата. Различните типове водни площи създават  разнообразни емоции. Спокойната повърхност на езерото, която отразява околния пейзаж внася хармония. Реката осигурява възможност за прохладна разходка със смяна на пейзажите, а потокът, който се пени между скалите и напомня мелодия от весела песен се превръща в естествен притегателен елемент на пространството. Водата стимулира всички сетива.

    Ако искате да изградите водна площ в градината си е добре да познавате най-характерните типове водни площи, които се използват в композициите на парковете, за да изберете най-подходящата за вас.

    Фонтан

    Фонтаните се изграждат на равни места. Те се състоят от две части – басейни и централна част. Централната част е декоративна или скулптурна, която служи за източник на пръскаща вода и обуславя „водната картина”. Аранжирането с растения обикновено е под формата на рамка от цветя, или трева.

    Фонтаните могат да са с разнообразна форма – квадрат, кръг, правоъгълник. Те са задължителен елемент в миналото и са били богато оформяни с балюстради и статуи.

    Всички образци на градинско-парковото изкуство имат фонтани, а в някои от тях те се явяват и основен композиционно образуващ елемент.

    При съвременните фонтани важна роля играе декоративното осветление. „Оцветените“ със светлина водни струи са изключително ефектни.

    Реки и потоци

    Когато реките и потоците в един парк или градина са природна даденост, се оставят да текат свободно, да лъкатушат или да образуват меандри.  От композиционна гледна точка,  въздействат предимно със своята дължина. Двата бряга се приближават или отдалечават, като на места могат да се образуват и островчета. С оглед по-добра видимост и художествено въздействие ниските брегове са свързани с нивото на реката, за да може погледът да обхване цялата водна площ. По-високите брегове са пoотдалечени от нивото на водата. За насочване на погледа на посетителя, бреговете се оформят, като се използват групи дървета и храсти, поставени на подходящи места. Островите може да са свързани чрез мост с останалата част от парка. В зависимост от големината им на тях се разполагат площадки за отдих, беседки, увеселителни заведения.

    Поточета

    Поточетата могат да са създадени и изкуствено в парковете и градините. Особено привлекателно е постоянното им ромолене.Те обикновено се комбинират със скали, храсти и цветя и цветни поляни. Обикновено край тях се организират места за спокоен отдих.

    Бързеи и водопади

    Подходящи са за стръмни и пресечени местности. Доброто им въздействие се чувства, когато алеите преминават непосредствено до брега на течащата вода. В парка може да се създаде и водопад при подходящи условия – достатъчно вода, стръмен скат или наличие на естествени  скали.Тези елементи присъстват предимно в естествен вид в лесопарковите територии или се изграждат изкуствено. Това е съоръжението, в което най-трудно се имитира природата.

    Езера

    Езерата в парковете и градините са свободни водни площи, заобиколени със зеленина и цъфтящи поляни. Те може да са изкуствено създадени при нисък или вдлъбнат терен. Езерото може да има острови, полуострови, заливи, пристани и др. Така контурът му става разнообразен и привлекателен.

    Но нито един от тези елементи не може да бъде достатъчно привлекателен, без красивият зелен фон на тревните площи.Как да се справите и с тази задача повече тук

     

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    Живота на хората от векове винаги е бил организиран около вода – реки, морета, океани. Човек има естествена потребност от вода и затова тя се явява като естествен притегателен център в композицията на парковете или градината в двора.

    Разположението на водната площ трябва да бъде добре осмислено и прецизно осъществено. Необходимо е тя естественото да се вписва в цялостната композиция на околното пространство. Възможно е комбинирането на алпинеум или скален цветен кът с водопад и езеро в пейзажен стил, както и каскада от водни огледала в геометричен стил. Комбинирането на различните типове водни площи – статични и динамични, допринася за внасяне на живот в градината. Завършеност на композицията може да постигнете, като внесете ефектно осветление и различни паркови елементи като мостчета, камъни във водата, декоративни пластики и паркова мебел.

    Желанието за изграждане на едно такова съоръжение трябва да бъде заявено от клиента, на етап проектиране. Създаването на този тип пространствено решение е истинско предизвикателство. Самото изграждане е свързано с разходи, които трябва да предвидите в бюджета си. Важно е да направите разчет както на средствата, така и на времето, което може да отделите за поддръжката на вашата водна площ. Няма нищо по-грозно именно от такъв парков елемент, който в следствие на лоша грижа прилича на блатясала локва. Ако не сте готови да отделите необходимото за поддържането на водната площ, по-добре изобщо не я правете. Но ако въпреки трудностите, сте решили да се заемете с това предизвикателство, то трябва да знаете, че крайният ефект е наистина впечатляващ и носи много естетическа наслада и удовлетворение.

    Какво трябва да знаете преди да пристъпите към изпълнение на воден ефект?

    Размерите на водната площ зависят от общата големина на зеленото пространство. Водният ефект не трябва да е прекалено малък, нито да доминира над останалите елементи в двора. Например за градина около 300-400 м2, водната площ трябва да бъде от не повече от 20-30м2. Особеностите на терена, ще ви подскажат какъв точно тип водна площ е подходящ за градината ви.

    Най-често водни площи се изграждат в близост или в комбинация със скален кът, или са вписани в границите на декоративната растителност. Напоследък е модерно да се разполагат непосредствено до плочници и веранди.

    Ако изграждате езеро озеленете бреговете му разнообразно. На преден план оставете чисти тревни  площи, на заден засадете плътно  декоративна растителност, като целта е тя да бъде като фон и да се отразява в спокойните му води. Отстрани създайте полуоткрити зелени пространства или разположете солитер/ единично засадено красиво дърво или храст/. Не  разполагайте в близост  до водната площ дървета с мощни корени, които могат да разрушат дъното. В спокойната част на водата, може да поставите растения /така наречените хидрофити/ като лилия,  блатен ирис, лотос и др., но трябва да знаете, че в тези случаи водата не се обработва химически.

    Не на последно място се погрижете за тревния фон около вашата водна площ, за да подчертаете, нейната индивидуалност и да постигнете завършен декоративен ефект.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    Най-важните цветя в традиционния Фън Шуй са пет. Те носят най-голяма полза и благословия за собствениците. Тези пет цветя са: божур, хризантема, бяла магнолия, орхидея и лотос.

    БОЖУР

    Божурът произхожда от Монголия и Сибир и е най-важният от петте цветя. Той символизира богатството и честта. Освен това е символ на любовта. Когато цъфти,той предвещава голямо щастие. В Китай понякога го наричат „растението на двайсетте дни“ тъй като цветовете му се запазват свежи почти три седмици. Казват, че дървото божур живее над 120 години. Божурът може да повлияе благоприятно на вашата връзка, ако го посадите в югозападната страна на градината. В Китай наличието на божури в къщата означава, че семейството има дъщеря за женене.

    ХРИЗАНТЕМА

    Родината на хризантемата е Китай, като там я свързват с щастието и смеха. Хризантемите са любима украса в китайските домове, тъй като символизират комфорта, щастието и удоволствията на живота. Същевременно тези цветя се свързват с благородството и силата на характера.

    БЕЛИ МАГНОЛИИ И ОРХИДЕИ

    Белите магнолии и орхидеите символизират естетически вкус и женственост. В Китай бялата магнолия се смята за символ на чистотата и истината. Китайците използват кората и цветовете за приготвяне на билкови лекарства.

    магнолия в градината

    ЛОТОС

    За будистите и индуистите лотосът е свещено цвете, което символизира чистотата. Според будистите лотосът е символ на Буда – който често се изобразява плаващ върху голям лосот, с по-малък лотос в ръка. Индийският бог Вишну също се изобразява плаващ на девет златни лотоса. В градината лотосът символизира мира, чистотата, спокойствието и духовното израстване. Освен това поощрява съзидателността.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0
  • 08/12/18--10:54: Речник Фън Шуй

  • Ба гуа – Ба гуа обикновено виси над вратите на китайските домове като защитен талисман и символ на закрилата. Представлява осмоъгълник, в центъра на който има огледало или символа ин-ян. Наоколо са нарисувани осемте триграми на И Дзин. Ба гуа указва осемте посоки на компаса. Триграмите се свързват с петте елемента. Следователно с помощта на ба гуа ние можем да определим позитивните и негативните посоки за даден човек.

    Ин и ян – Това са двете противоположности в даоистката философия. Едното не може да съществува без другото. Например предно и задно са две противоположности. Без предно не може да има задно. Ин и ян никога не се определят поотделно, но дори днес китайците обичат да съставят списъци с противоположности, с които да ги представят. Ин е женското начало, докато ян е мъжкото. Смята се, че концепцията се е зародила от наблюденията на двата склона на планините; сенчестата северна страна била наречена ян. Този дуалистичен възглед за вселената играе важна роля във фън шуй. В нашите градини ние искаме да постигнем равновесие на ин и ян, за да създадем усещане за хармонично цяло.

    Петте елементаПетте традиционни елемента от китайската астрология се използват и във фън шуй. Смята се, че всичко в природата е съставено от тези елементи. Всеки един от петте елемента (Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода) притежава характерна, отличителна енергия. Петте елемента могат да се подредят по няколко начина. Във фън шуй използваме Цикъла на пораждане и Цикъла на унищожаване.

    Фън шуйБуквално означава „вятър и вода“. Това е изкуството да живеете в хармония със заобикалящата ви среда. Според философията на фън шуй, ако съумеете да изберете правилно мястото, където да живеете и работите, животът ви ще бъде изпълнен с щастие, задоволство и охолство. Историята на фън шуй може да се проследи през хилядолетията до праисторически Китай. През 20 век се разпространява по света и днес е по-популярен от всякога.

    ЦиУниверсалната жизнена сила, която се намира във всичко живо. Тя се поражда от всичко красиво и доведено до съвършенство. Идеалното място за разполагането на вашия дом е там, където има изобилие от ци. По традиция този парцел трябва да гледа на юг, да е защитен от хълмове отзад и пред него да лъкатуши спокойно вода.

    Цикъл на произвеждането – Петте елемента могат да се подреждат по различни начини. В продуктивния цикъл всеки елемент подпомага и подкрепя следващия в цикъла. В този цикъл Дървото гори и създава Огън. Огънят произвежда Земя. От Земята произлиза Метал. Металът се разтапя и символизира Водата. А Водата полива и храни дървото.

    Цикъл на разрушаването –  Петте елемента могат да се подредят така, че всеки един да надвива и доминира над следващия елемент в цикъла. В Цикъла на разрушението: Огънят разтопява и унищожава метала. Металът може да унищожи Дървото. Дървото черпи енергията си от Земята. Земята може да препречи пътя на Водата, образувайки бент. Водата може да угаси Огъня.

    Ша – Наричани често „отровни стрели“ , ша са негативни енергии, които носят потенциала за лош късмет. Това са прави линии, които се образуват от различни неща. Правият път, който води директно към вашта къща, както се случва при Т-образните кръстовища, е сериозна ша. Ъгълът между двете стени на съседната къща могат да образуват стрела, която да лети право към вас. Това също е ша. За щастие, има лечения за почти всяка ша.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    Изборът на цвят е нещо много лично за всеки човек. Затова не е възможно да се дават съвети за специфичен нюанс на цвета или кои цветове са по-подходящи от други. Всеки цвят носи своята символика и въздейства по определен начин на емоционалното ни състояниеЗагуба на време е да спорим кои цветове си отиват най-много – няма еднозначен отговор.

    ЧЕРВЕНО

    Червеното е най-драматичният от всички цветове и представлява ярък акцент.  Когато влезете в градината, обикновено забелязвате първо червените цветя. Червеното повдига духа и настроението. Ако се чувствате изморени и летаргични, краткият престой в градината, прекаран в съзерцаване на червените цветя, ще ви зареди с енергия. Можете да избирате измежду богато разнообразие от червени цветя.

    РОЗОВО

    Розовото е най-женственият цвят, който се свързва с емоциите. Това е нежен, подхранващ цвят, който дарява внимание, защита и подкрепа. Затова не е чудно,че розовото се смята за цвета на любовта. Подходящи са бегониите. Цикламите също се срещат в различни нюанси на розово и бяло. Цинерариите се намират в най-различни цветове, включително в нежно розово. Топчестата далия и кичестата циния са прекрасно кръгли цветя на дълго, изправено стъбло. Срещат се в богата палитра от цветове. Флоксът, лалетата, амаралисът и божурите също са символ на мира и спокойствието.

    ОРАНЖЕВО

    Оранжевото е топъл, зареждащ цвят, който изпълва с енергия и положителни чувства.Особено въздействащи са слънчогледите, калифорнийския мак. Дребните нарциси се намират във всякакви цветове, включително и ярко оранжево. Многогодишният шибой също се намира в оранжеви, жълти и червени нюанси. Той може да развесели всяка градина. Калифорнийският мак достига до бронзов цвят, но най-често се среща в оранжево,жълто и слонова кост.

    ЖЪЛТО

    В Китай жълтото е толкова свещен цвят, че в древността само императорът имал правото да го носи. Древните египтяни и маите асоциирали жълтото със слънцето и почитали неговата способност да поддържа живота. Жълтите цветя могат да ви разведрят и заредят с енергия, когато сте паднали духом. Жълтото поражда положителни чувства,веселие и топлота навсякъде. Освен това жълтите цветя притежават способността да поощряват мисловния процес и комуникативността. Жълтите нарциси и лалетата създават невероятно пролетно настроение.

    ЗЕЛЕНО

    Зеленото е грижовен,подхранващ, лечебен цвят. То се намира в средата на цветния спектър и създава усещане за мир и хармония. Естествено, зеленото ще бъде най-изобилният цвят в нашата градина, но има и няколко зелени цветя, които бихте могли да посадите. Дамската мантия цъфти с китка нежно-зелени цветчета, а стеблото на гладката молюцела е обсипано с зелени камбанки. Кукурякът също цъфти с красиво заоблени зелени камбанки с бели тичинки, които приличат на езичето на звънец. Обикновеният пълзящ бръшлян също е много весел. Неговите снопчета от малки зелени цветове привличат пчелите.

    СИНЬО

    Синьото поощрява съзадателността. Освен това символизира надежда, доверие и оптимизъм. Когато се нуждаете от отговор на труден проблем или се чувствате обзети от негативност, ще ви се отрази добре, ако се заобиколите за малко със синьо. Фацелията или лечебният лен ни радват дълго през лятото със сините си цветове.Зелениката с нейните фуниевидни светлосини цветове е прекрасен пример за красиви сини цветя. Синьото огнивче, лобелията и теменужният зюмбюл също са чудесен избор.

    ЛИЛАВО

    Лилавото е цветът на размисъла, духовността и спокойствието. Той се свързва още с интуицията, съобразителността и грижата за другите. Несъмнено най-известното лилаво цвете е благоуханната виолетка или теменужка, но те цъфтят само през пролетта. Може да се спрете на красив микс от цветя за цветни поляни, в които преобладава лилавият цвят.

     


    0 0


    • Защо тревата ми изглежда слаба и е пълна с плевели?

    Една от вероятните причини е недобрият избор на тревна смеска. Нискокачествените и неселектирани треви са неконкурентно способни и така се създават условия за масово заселване на плевели в тревните площи. Другата вероятна причина е липсата на системни грижи за тревната площ (подхранване, пръскане със селективни хербициди, аериране, грапене, вертикутиране).

    • Защо тревата ми изчезва под дърветата?

    Повечето от парковите треви не са сенкоустойчиви. Ето защо принудени да се развият на сянка те изцвиляват, пожълтяват, в следствие на което тревата се прорежда, не изглежда добре или изчезва. При направата на тревни площи на плътна сянка (под дървета, северни участъци и др.) трябва да се използват специални смески за сенчести терени или тревни заместители.

    • Защо по моята трева има жълти петна?

    Най-вероятната причина за това е бедна почва. Трябва да торите регулярно. Подхранвайте с NPK/ комплексни /  торове с високо съдържание на азот през пролетта и лятото и NPK торове с ниско съдържание на N и високо на калий и фосфор през есента. Лош дренаж в съчетание с тежка,глинеста почва е другата вероятна причина. В този случай тревата ви се нуждае от аериране. Не на последно място причина за тези петна може да са гъбни заболявания. Третирайте с фунгициди.

    • Защо тревата ми умира на петна?

    Най-вероятната причина е гъбно нападение. Третирайте с фунгициди и наторете тревната площ. Ако това не помогне, консултирайте се със специалист.

    • Защо в тревната ми площ има мъхове?

    Това е голям проблем и може да бъде причинен от редица фактори: бедна или вкислена почва, лош дренаж, твърде много сянка, рядко и нерегулярно косене, малък почвен хоризонт. За да се избавите от мъха, първо установете кой от горепосочените фактори причинява проблема и ако е възможно го премахнете. У нас борбата с мъховете се извършва чрез третиране с железен сулфат или други препарати. Добре е и периодично да аерирате тревната площ. •

    Повечето от посочените проблеми може да избегнете с регулярна и правилна грижа за тревата. 

    Как и защо се тори тревата?

    По време на вегетационният период / април – октомври / тревата се нуждае от интензивно подхранване /торене /. Така тревните площи стават маслено зелени, здрави, устойчиви на студ и жега, както и на нападения от вредители и болести. Не без значение е и факта, че редовното подхранване е причина за бързото възстановяване след косене и запазване на състава заложен в първоначално засятата тревна смеска. • Колко често се нуждае тревата от торене?

    По правило, колкото по-интензивно се поддържа една тревна площ /по-често се коси/, толкова по–често трябва да се подхранва. Казано по друг начин, ако изнасяте непрекъснато хранителни вещества с косенето, то почвата се изтощава и трябва баланса да бъде възстановен. Обикновено в периода май-септември торене е необходимо веднъж месечно.• С какво и кога се тори тревата?

    Основните елементи, които са необходими на тревата са азот, фосфор и калий. По време на интензивна вегетация най-бързо се изчерпва азота, който стимулира растежа, изравнява цвета на тревните площи и в кратки срокове възобновява маслено зеления цвят. Бързодействащ азотен тор е амониевата селитра, с която е добре да торите поне веднъж в месеца при норма 3кг./ 100кв.м. Освен от азот на тревата са необходими фосфор, калий, както и микроелементи – магнезий, бор, мед, желязо, манган, молибден и цинк. Използвайте комбинирани торове с микроелементи поне 3 пъти през сезона – веднъж в началото на лятото, в средата и след края на септември. Нормата на торене е по-висока 4-5кг./100кв.м. Винаги торете при суха листна маса! Поливайте обилно след торене, докато напълно разтворите гранулите и те изчезнат от погледа ви.

    Ако имате още въпроси. моля не се колебайте да се свържете с нас.


    0 0

    Градината през март

    Градината се събужда…Зеленина и цветя разливат пролетно настроение

    Как да се грижим за градината през март

    Дребните храстчета се подрязват силно. За големите храсти се знае, че трябва редовно да се формират, малките обаче често са пренебрегвани. Резитбата е много важна за добрия цъфтеж затова скъсете с 10 до 20 см. цъфтящата потентила (Potentilla fruticosa), а калуната (Calluna vulgaris) ежегодно подкастряйте с около една трета. Такава стъпка се предприема и за лятно цъфтящата спирея (Spiraea-Bumalda-Hybriden). Пролетно цъфтящата спирея трябва да се подреже след цъфтежа през април. Лавандулата израства още по-силно след резитба. През зимата  изрежете до здраво измръзналите или изсъхнали клонки на кариоптериса (Caryopteris),перовския (Perovskia) и калифорнийски люляк (Ceanothus).

    Който иска да се наслади на синята тинтява (Gentiana) не само в планината, но и в градината си има удобен случай за това. Сега е времето за засаждане на всички сортове тинтява. Най-доброто място за тях са наторените лехи. Може да ги засеете в комбинация и други цветя, които заедно влизат в състава на така наречената японска цъфтяща поляна. 

    Нежната теменужка с прекрасен аромат

    Теменужката (Viola odorata) е дребна, но има силен аромат. Между 19 и 20 век тя е била модна като рязан цвят. Разработеният през 1930 г. сорт „Donau“ много прилича на тази историческа теменужка. Тя има много големи тъмновиолетови цветове и много силен сладък аромат. Нейните дълги дръжки предизвикват човек да ги откъсне. „Donau“ се отглежда лесно, стига да не е много топло мястото. Ароматните теменужки обичат студени, проветриви места на шарена сянка. Дребните теменужки могат да станат компания на благородните рози, като се превърнат в килим под тях. Почвата трябва да бъде рохкава и подхранена.

    Розите се събуждат

    Розите могат да влязат в градината не само през есента, но и през пролетта. Ако ги засадите през март, ще цъфнат след 2 седмици. Розите обичат рохкава, богата на хумус и органични вещества почва, която е обогатена с въздух. Не трябва обаче да е нито много песъчлива, нито много глинеста. Колкото е по-неподходяща почвата, толкова дупката трябва да е по-голяма, за да можете да поставите повече допълнителни подобрители: смесете компост с пясък и глинеста почва в три равни части. В дупката трябва да има място удобно да легнат корените. Чувствителните места на облагородените рози се поставят на 5 см.в земята. Необлагородените рози или тези в саксии се поставят така че корените на храста да се покрият, но основата на клонките да остане свободна. Не внасяйте минерални торове, защото ще им навредят.

    Време….да засеете летния разсад

    В това време трябва да засявате дребносеменните култури: агератум, лобелия, кученце, петуния, ароматен тютюн, доротеантус и др. Всички тези видове, могат да се засаждат заедно и поотделно. При посяването на семената не се покриват с почва. За удобство не е лошо към почвата да прибавите тънък слой от дребен пясък или перлит, а за по-равномерни посеви, можете да смесите семената с пясък. Сандъчетата с посевите непременно трябва да покриете със стъкло или фолио и често се опръскват с пулверизатор, като не се допуска изсъхването на семената и горния слой на почвата. Следете внимателно поникналите семена, при недостатъчно светлина, те могат много бързо да израстат и да се прекършат.

    Не забравяйте да поливате!

    Редовното поливане на хвойновите и вечнозелените листни растения, ако не са затрупани със сняг, трябва да се прави и през зимата, тъй като в хладното време влагата се изпарява чрез листата. Когато няма дълго време поливки или почвата замръзне, постъпването на вода в растенията прекъсва. Затова в дните, когато не е студено, поливайте растенията с хладка, в никакъв случай с топла вода, за да не повредите корените.

    Стаи и балкон

    Големите тераси под покрива и балконите са често заети с големи сандъци с растения. Как да ги засадим, за да са по-трайни? Първо напълнете 1/3 от съда с едър чакъл. Така през сухо време ще се осигурява влага. Отгоре се поставя тънка лента. Тя предотвратява смесването на чакъла с почвените частици. Почвата отгоре не трябва да се сплесква и да е рохкава. Най-добре вземете специална почва за външно или вътрешно озеленяване. Издръжливи на сушата растения, които понасят студа са: перовския, спирея, очеболец, цитизус, пираканта, ерика, бор.

    Луковичните цветя в саксия

    Каната, далията или гладиолите са цветя, които ни радват с красотата си през лятото. Сега е времето, в което да ги засадите. През зимата луковиците или грудките се поставят в помещения, където няма опасност от замръзване. За да цъфпрез нат лятото, каната и компания трябва да се засадят в края на февруари-началото на март в саксии с прясна почва. Поставете грудките така, че когато ги покриете с почва, слоят отгоре да е толкова дебел, колкото са високи грудките. В началото леко напоявайте. След като се появят първите листа, увеличете водата. През май торете всяка седмица и изнесете навън. Преди това торът в почвата е достатъчен.

    Засейте лавандулата

    Красотата на лавандулата е не само в цветовете й, но и в нежния аромат на светлозелените й листа. Който иска през тази година да има лавандула в градината си, в края на март трябва да я посее в сандъче на прозореца си.

    Съвет: Особено здрави и силни растат сортовете ,,Avenue‘‘,,, Anok‘‘ или ,,Papillon‘‘ ,от които може да се сравните и с разсад. Този вид лавандула обича местата, огряни от слънцето и песъчливите почви и така ще израсте до 50 см.височина.

    Как да се грижим за пролетните цветя?

    След като прецъфтят лалетата и зюмбюлита, не трябва веднага да се изкопават луковиците им. Това се прави след като увехнат всичките им листа. Идеални за съхранение са хладните мазета или килери. На тяхно място може да засадите лятно цъфтящите цветя както и  теменужка, тагетис, копривка или направо микс от цветя, който да ви радва през целия сезон без да изисква особени грижи. Те ще покрият дупките, които повехналите луковични растения са отворили. При растенията, чиито листа все още не са повехнали и до есента изграждат запасите си от енергия и вещества, можете да приложите едно друго решение: поставете съдовете в градината в открита почва. Това може да сторите с игликата. Ако искате да използвате саксиите на цъфтящите през лятото растения, вземете устойчиви на студ видове и ги поставете в градината. Времето през март е благоприятно за това.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    как се прави градинка мечта

    Защо  не можем без проект за градината или за какво ни е нужен ландшафтен архитект?

    Създаването  на една градина не е технологичен, а творчески  процес. Защото, за да направите градината, за която мечтаете без проект е същото, като да строите къща без планове.

    При изработването на ландшафтните или както са познати масово проекти за озеленяване се отчитат много фактори, като сезонна динамика на растителността, развитие на растителните видове в годините, вида на обекта и подходящите растения за изграждане и т.н. Ето защо е най-добре да се обърнете към ландшафтен архитект най-малко за съвет, а ако имате тази възможност да му възложите проектирането.

    Ако двора или парцела ви е голям това е наложително, защото проекта ще ви даде реална представа за това как да изглежда вашия парк или градина, а на базата на него може и да си направите план за поетапно изграждане и последователност на дейностите. Ако нямате възможност да изпълните всичко накуп, на базата на проекта може да сформирате етапи. Може да поръчате проектирането на целия двор или само на отделен участък от него. Качественият проект е гаранция, че бързо, ефикасно и без хабене на нерви ще получите исканата градина.

    Ландшафтният проект включва няколко части. Основа за създаването му е наличието на план на парцела с отбелязани хоризонтали и височини. Върху него трябва да са нанесени всички постройки – съществуващите и онези, които предстои да се изградят, както и съществуващата растителност. Ако нямате план трябва да го изработите или да възложите заснемането на специалистите. Това е лесно при равен и правилен по форма участък без сложна конфигурация на границите. При голяма денивелация на терена ще се нуждаете от геодезична снимка. Трябва предварително да се договорите дали стойността на топографското заснемане влиза в цената на проекта или се заплаща отделно.

    Ландшафтният проект – И така, какво ще получите, ако се обърнете към специалист и си поръчате ландшафтен проект /проект за озеленяване/ ?• Планиметрично заснемане на парцела.

    • Общ план на градината – Обикновено той се предхожда от няколко идейни варианта на различно стилово оформление, от които избирате това, което най-много ви допада. В общия план са нанесени всички градински елементи, ограда с местата на входната и гаражната врати, водни площи, декоративни елементи, цветни насаждения, зелена морава, единични дървета /солитери/, зеленчукова градина и др. Желателно е идейният проект да е съпроводен с цветни триизмерни (перспективни) скици на характерни участъци от градината, които ще ви дадат визуална представа за крайният резултат, но трябва да имате предвид, че те се заплащат допълнително. На тези скици може да видите ландшафта на вашата градината в перспектива, но имайте предвид, че растенията са жив, развиващ се организъм и проектът показва как ще изглеждат те след години.
    • Дендрологичен проект – определя какви растителни видове трябва да се насадят според мястото, с което разполагате и климата в района, като отчита съчетаването на цветни групи и тревисти растения. Отбелязват се дървесно-храстовите групи, вземат се под внимание особеностите в растежа и цъфтежа на отделните видове.
    • Вертикална планировка – тя е задължителна при градините с голяма денивелация. С нея се трасира теренът, определят се разликите във височините на отделните участъци и необходимите стълби и рампи за преодоляване на денивелацията, изравняване и участъците в изкоп и в насип.
    • План на алейната мрежа – пътеки, площадки, включително плочо-пътеки на тревна фуга и други. Отбелязани са използваните материали и характерни детайли, обзавеждане на площадката.
    • Посадъчен проект – дават се указания как да се засадят растенията, на какво разстояние, на каква дълбочина, бройка за всеки вид и др.
    • Детайлен план на характерни зелени композиции, скална градина, алпинеум.
    • Детайлен план на архитектурни паркови елементи – водната площ, езерце, шадраван, градинска чешма, водни каскади, пейки, перголи, беседки и др.
    • Проект за автоматизирана поливната система /ако се изгражда/, дренажна система /ако се налага/.
    • План схема на градинското осветление
    • Обяснителна записка за вида и последователността на строителните и посадъчните работи, както и за поддържане на градината
    • Проектосметна документация-приблизителна цена на труд, материали.

    Ландшафтният проект може да се поръча заедно с архитектурния, но работата по изпълнението му трябва да започне едва след като са приключили строителните дейности в парцела. Цената на проекта зависи от големината на градината и сложността на задачата.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    полезни съвети за тревните площи

    Есента е сезон през който градината се нуждае от особено внимание, защото трябва да се подготви за един продължителен, тежък и много влажен сезон. Тези от вас, които вече имат тревна площ, знаят колко труд и усилия са необходими, за да се запази и поддържа добрият й външен вид. Практиката показва, че се допускат много грешки.

    Предоставяме ви кратки съвети, които ще ви помогнат да запазите тревния килим във вашия двор като кадифе до пролетта.

    Косене

    През октомври и ноември продължавайте да косите редовно веднъж седмично, като спазвате правилото да не отнемате повече от 1/3 от височината на тревата.

    За последните няколко коситби в края на годината постепенно вдигайте височината на ножовете. Препоръчва се същото и през сухите периоди през лятото. Зазимете тревата минимум на около 5-6 см. височина.

    Поливане

    Поливането е жизненоважно за добрия вид на тревната площ. Обикновено за добрите градинари мотото през лятото е  80% от тревата е вода – осигурете й я! В този период на годината вече спокойно може да дадете отдих на поливните си системи. Необходимостта от поливане се определя от температурите. При рязка температурна амплитуда вече има и роса, която също освежава тревата ,но в никакъв случай не трябва да се разчита само на нея. Поливайте обилно поне веднъж седмично, а при топла есен внимателно следете за влажността на почвата и ако се налага, и по-често.

    Подхранване

    Като правило трябва да запомните, че колкото по-често се коси и се използва една тревна площ, толкова по-често тя се нуждае от подхранване. Тревната площ трябва да се натори с комплексен NPK тор, поне веднъж през ранна пролет, отново в средата на лятото и още веднъж през есента. След края на септември не е желателно повече да торите с торове съдържащи бързо усвоим азот. Торта с която ще торите през есента трябва да има високо съдържание на калий (K), който спомага за подсилване на тревата срещу студ и болести.

    Борба с плевелите

    Появяват се във всички тревни площи  и трябва да се третират със селективни хербициди. Те запазват тревната площ, но унищожават широколистните плевели. Вече изградените тревни площи могат да се третират с хербицид по всяко време от май до октомври, но не и през сухите периоди, когато хербицида няма да е ефективен и може да се изгори тревата. За да имате чиста трева е необходимо да извършвате третирането поне веднъж годишно.

    При упоритите плевели селективните хербициди са безсилни и не могат да ги унищожат. Единствения ефективен начин за премахването им е да се изрежат корените с много остър нож и поразения участък да се презасее или зачими.

    Вертикутиране

    Представлява изваждане на мъртвата и суха трева от основата на тревата. С течение на времето в следствие на честото косене и естествения отпад върху почвата, се образува тънък филм от изсъхнала трева. Той спира достъпа до почвата на вода и хранителни вещества, затруднява въздухообмена и възпрепятства развитието на тревата. Ето защо е необходимо той да бъде премахнат. За по-големи терени тази операция се извършва машинно, но за малки градински терени е достатъчно доброто “разресване” на тревата в две перпендикулярни посоки, с аераторно гребло. Тази операция абсолютно задължително се извършва през октомври, най-късно началото на ноември.

    ПОЛЗИТЕ СА:

    • подобряване растежа на тревата и стимулиране на нейната възобновителна способност
    • освобождаване достъпа до корените на вода, въздух и торове
    • унищожават се част от плевелите и частично се спира развитието на мъховете

    Аериране

    Представлява дълбоко пробождане на почвата с цел да се подобри дренажа и естествения въздухообмен на почвата. Препоръчително е да се извършва веднъж годишно при силно уплътнени или често натоварвани терени. При песъчливи почви може да се прави веднъж на 2-3 сезона. Аерирането се извършва обикновенно преди есенното наторяване, а ако почвата е глинеста е желателно след аерирането да опесъчите терена. Аерирането се извършва със специални машини, но за малки площи може да се изплолзва обикновена вила, с която се набожда равномерно целия терен.

    ПОЛЗИТЕ СА:

    • подобрява се достъпът на въздух до корените и се стимулира растежа
    • подобрява се дренажа на почвата
    • стимулира се естествената възобновителна способност на тревата

    Ако нямате време или просто не разполагате с необходимата техника, за да обслужите вашата тревна площ, или просто имате нужда от адекватна консултация, моля не се колебайте да се свържете с нас.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    Саксийните цветя влияят върху настроението и производителността на хората, които работят в затворени помещения. Аранжирането на работното пространство със стайни растения може да намали стреса с до 60% и да увеличи производителността с до 30 на сто, показва проучване на  д-р Фрейзър Торпу  от Университета по технологии в Сидни. Всеки от нас притежава вродено желание за връзка с природата. Това състояние се определя с термина „Биофилия“. Но много от нас, които работят дълги часове в затворено пространство, обградени от технологии, губят тази връзка и това може да повлияе на здравето им.

    Летливите органични съединения (Volatile Organic Compounds,VOCs), които се излъчват от най-обикновени продукти в офиса – синтетичните материали, почистващи препарати, нови мебели, техника и др., могат да предизвикат главоболие, загуба на концентрация и проблеми с очите, носа и гърлото.“Нашето изследване доказва, че растенията могат да намалят с 80% VOCs и с до 25% емисиите на въглероден двуокис, така че носят значителни ползи за здравето“, обяснява Торпу. В Австралия компанията Ambius, специализирана в интериорното озеленяване и аранжирането на пространства с живи растения, препоръчва на работодателите да внесат растения на работните места, за да увеличат производителността и ефективността на служителите си. За пример през март и април  2012 г. компанията е използвала над 10 хил. растения за аранжиране на офиси.

    Това само по себе си показва отношението към природата в другите държави. А, ние?

     


    0 0


    Растенията, използвани в кулинарията като подправки, отдавна се отглеждат в цял свят като култури. Употребяват се в свежо и изсушено състояние. Някои от тях през последните години са предпочитани видове в градинските лехи и особено като стайни и балконски цветя. Те внасят много свежест, аромат и уют. Истинско удоволствие е да се пресегнем, да откъснем няколко листенца босилек и да придадем неповторим вкус на салатата или да сервираме чай, приготвен от свежите стръкчета на салвия, мащерка, маточина, розмарин…

    Растенията подправки имат широко разпространение в бита. Освен в кухнята те се използват за приготвяне на лечебни чайове, отвари, настойки, извлеци и др. при различни заболявания и неразположения на организма. Може да ги отгледате в двора, като част от ароматна цъфтяща поляна, която ще създаде неповторим стил на вашия двор. Цветовете на уханната лавандула можем да изрежем, да изсушим и да разпределим в тензухени торбички в гардеробите за свежест.

    Растенията подправки се отглеждат лесно в домашни условия – в саксии и сандъчета. Развиват се добре на слънчево изложение, но някои понасят дори северните балкони. Могат да се комбинират с различни видове цветя, тъй като повечето от тях спадат към групата на тревистите растения.

    Най-важното изискване е да им отделим място, защитено от замърсяване с прах, от изгорелите газове на градския транспорт, защото

    освен че ни радват с аромата и зеленината си, все пак ги отглеждаме, за да ги консумираме…

    Ето и някои от най-често срещаните и използвани билки и подправки у нас, подходящи както за двора, така и за кухнята…

    Achillea hibrida – Бял равнец

    Разпространение: Среща из ливадите и храсталаците, по сухите и тревисти места, край пътищата, посевите и в залежите, навсякъде из страната.

    Приложение: Белият равнец притежава свойството да възбужда апетита. Засилва съсирването на кръвта, с което действат кръвоспиращо. Прилага се при кръвоизливи, стомашни и чревни заболявания с намалено сокоотделяне, понижен апетит. В българската народна медицина белият равнец се прилага още при жълтеница, кръвотечение от носа, малария, болести на черния дроб, главоболие, виене на свят, възпаления на бъбреците, сърцебиене и др. Белият равнец в прясно състояние, счукан и накиснат в зехтин 1:10, се използва за налагане на рани от изгаряне. Отвара от бял равнец се използва за промивки при възпалени очи, при рани и отоци.

    Thymus sp. – Мащерка

    Разпространение: Расте по ливадите, край пътищата, горите и каменистите места с южно изложение. Представлява полухраст с пълзящо стъбло. Цъфти през май-юни.

    Приложение: Отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително. Билката спомага за изчистване на дихателните пътища, действа омекчаващо върху лигавиците и потиска развитието на болестотворните микроорганизми. Това действие се дължи главно на етеричното масло. Мащерката успокоява нервната система, облекчава болките и спазмите при колики, язва и др. Подобрява съня, повлиява някои кожни заболявания. Действа благоприятно при възпаление на устната кухина и гърлото.

    Mentha piperrita – Мента

    Разпространение: Култивира се като маслодайно растение главно в Розовата долина, Карлово, Казанлък, Пловдивско, Троян. Листата се събират в началото на цъфтежа (през юли–август). Окосява се цялата надземна част сутрин рано, или вечер и листата веднага се откъсват. Разстилат се на тънък пласт и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30°С. Изсушените листа на ментата отгоре са с тъмнозелен цвят, а отдолу–по-светлозелени. Имат парлив вкус и ароматна миризма. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място.Приложение: Ментовото масло в малки дози повишава апетита, премахва спазмите особено при колки в стомаха, червата и жлъчните пътища, действа противовъзпалително. Ментолът предизвиква рефлекторно разширяване на коронарните съдове при стенокардия. Действа още антисептично и болкоуспокояващо при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, при бронхит и бронхоектазии (приема се вътрешно и под формата на инхалации). Ментовото масло, приложено под формата на спиртен разтвор действа като местно обезболяващо при невродермит. Народната медицина препоръчва ментата още при виене на свят, безсъние, главоболие, меланхолия, епилепсия. Отварата от листата на мента се използва за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др.

    Origanum vulgare – Риган

    Разпространение: Риганът се среща в диво състояние почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Отглежда се и като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Изсушените стъбла са добър заместител на чая. Употребяват се при кашлица, при белодробни заболявания и за приготвяне на обикновен чай. Като подправка и за лечебни цели се използва този вид, който цъфти с розововиолетови цветчета. Изсушен запазва вкуса си.

    Описание: Риганът е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна към 1600 м надморска височина. Образува туфа, в която може да се наброят 80-100 стъбла, като ежегодно излизат нови стъбла.

    Lavender – Лавандула

    Разпространение: Лавандулата е многогодишно тревисто храстче, достигащо на височина до 60 см. Стъблата са многобройни, четириръбести и коленчати. Листата са линейни, срещуположни и окосмени, надлъжно вгънати във форма на ладийка. Цветовете са синьо виолетови, събрани в класовидни съцветия на върха на стеблото. Чашката е петзъба, окосмена и тръбеста. Венчето е петлистно, тръбесто с 4 тичинки. Плодът е четирисемеделно орехче с лъскави черни семена. Растението цъфти през месеците юни – август. У нас то е култивирано растение и е пренесено от средиземноморската област.

    Приложение: За медицински цели се събират цветовете на растението. Те се берат по време на цъфтежа – месеците юни – август. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с розово-синьо виолетов цвят и с приятна миризма. Вкусът й нагарча. Билката има антисептично, болкоуспокояващо действие. Употребява се при мигрена, сърцебиене, парализи, безсъние, гастрит. Външно билката се употребява за компреси при навяхване, отоци и рани.

    Geranium – Здравец

    Разпространение: Здравецът е многогодишно тревисто растение от рода Гераниум (Geranium). Вирее на слънце и на сянка до 2500 м. надморска височина, а като билка за здраве се използват листата, корените и цветовете му. От десетките видове здравец, най-популярен е обикновеният (див) здравец, разпространен в цяла Европа. Той има едри, жилести, леко лепкави и дълбоко нарязани листа, крепящи се върху дълги и дебели месести стъбла. Коренищата са дебели, хоризонтално разположени (разклоняват се на повърхността на почвата), с кафеникав оттенък и са богат източник на етерични масла. Здравецът цъфти през първите летни месеци и повторно през есента в бели и лилаво-розови багри. Цветчетата са събрани във връхни съцветия върху дълги стъбла и имат тичинки с прашници.

    Приложение: Българското наименование на растението „здравец“, не е случайно. Коренът на думата идва от „здраве“, вероятно защото растението е богат източник на етерични масла, полифенолни съединения и антиоксиданти. То се прилага широко в народната медицина, присъства във фолклорните обичаи за здраве и дълголетие. Здравецът се отглежда като билка, защото служи като ефективен лек при хипертония, безсъние, превъзбуда на нервната система, кръвоизливи и кожни възпаления. Лечебните вещества се извличат след изсушаване и запарване на корените, листата и цветовете му. Наземната част (листата и цветовете) се събира по време на цъфтеж, а коренищата – през пролетта и есента.


    0 0


    Със своята специфичност, красота и разнообразие от различни растителни видове, скалният цветен кът има своето място в градината, вилния парцел, парка… Този характерен акцент, често неправилно наричан алпинеум е мястото, където в почти естествена обстановка могат да се съчетаят културни и диворастящи растения.

    Скалните кътове са устроени като алпинеумите, но в сравнение с тях заемат по-малка площ и могат да имат разнообразна дървесно-храстова растителност. Алпинеумите са скални масиви, създадени изкуствено и в тях се използват само тревисти и предимно алпийски растения. И двата вида градински елементи са своеобразна аранжировка от скални късове, почва, растителност понякога в съчетание с вода. На равнинни терени със силуета си скалният цветен кът внася разнообразие в пейзажа. Изгражда се от камък, почва, растителност, като е необходимо да се направи правилен избор на тези елементи. Използват се камъни от скални породи, характерни за високите планински масиви или такива, които са характерни за съответния географски район. Не трябва да се включват скали от различни видове /или поне не повече от два вида/, за да не се нарушат хармонията и естетиката.

    Почвата се използва за оформянето на общия вид на скалния кът за основа и за стабилизиране на камъните. Между скалните късове се поставя плодородна почвена смес, в която растат и се развиват отделните растителните видове.

    За по-големите скални кътове освен цветя и различни видове треви, може да се използват и ниски храсти и дръвчета с интересни форми. Особено популярни са ниските форми на иглолистните видове. Сенкоиздръжливите растения се засаждат на източни и северни изложения, а сухоустойчивите на сухи и припечни терени. По принцип алпийските цветя, които може да се използват, цъфтят през пролетта, затова за да се оживи скалният кът през лятото и есента, между алпийските многогодишни цветя се засаждат хармониращи с тях ниски едногодишни. Напоследък на пазара се предлагат и разнообразни миксове от цветя, които се засяват в началото на пролетта и създават ефект целогодишно.

    При внасяне на вода в скалния кът се създава изключително оживление. Малка каскада, водно огледало или друг воден ефект се превръщат в притегателно място на цялата градина.

    Със своята индивидуалност, получена от съчетаването на различни елементи и цветове, скалният кът намира своето място в цветната градина.

    Как да направим скален кът?

    За целта ви трябва малко място, което може да е закътано, да е в ъгъла на някоя алейка или в центъра на поляна като акцент. Подбирайте слънчеви изложения, тъй като е известно, че този вид растения обичат слънце и топлина. За целта ви трябва добра хумусна почва, речни или варовикови камъни, малко инструменти и растения. Разбира се по-голямата част от работата и майсторлъка се състои в това да подберете правилните видове растения за аранжиране, да ги степенувате добре, за да получите желания резултат. Най-напред си оформете терена като натрупате почва първоначално в безформена купчина и постепенно я оформите в по-ниски и високи места, с хълмчета, имитирайки природата.След като решите , че сте готови, полейте внимателно, за да може почвата да слегне. Най- добре е да изчакате поне ден. След това пуснете на воля фантазията си и подредете камъните, които сте избрали. Следва , да аранжирате с растения, но тук вече нещата са малко по-сложни. Добре е да познавате тяхната физиология, развитие през сезоните, до каква височина достигат, за да ги подредите правилно, без да си пречат.

    Ако всичко това ви се вижда сложно и сметнете, че не можете да се справите сами, ние оставаме на разположение за помощ и консултации!

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    сакъзче

    Съвети за отглеждане на сакъзче – /Pelargonium pelatum/

    Родината на мушкатата, както и на сакъзчето е Южна Африка. Пренесено е в Европа в началото на 18 век. В наши дни мушкатото е най-отглежданото цвете заради красотата си и сравнително лесния начин за култивиране.Сакъзчетата са висящи или полувисящи растения с кичести, полукичести или обикновени цветове. Листата на някои от тях са мъхести. Могат да бъдат гладки или мъхнати. Използват се изключително за външно озеленяване, предимно на балкони, тераси, покривни градини и вертикално озеленяване.

    Климатичните условия у нас позволяват то да се отглежда от април-май до първите есенни слани. Обича слънчеви или полуслънчеви изложения. Цъфти най-обилно на места с хладни и влажни утрини и топли и слънчеви дни. Фактор за продължителен цъфтеж е редовното подхранване с тор за цъфтящи балконски цветя – поне два пъти в месеца.

    Поливането трябва да е умерено. Повишената влага води до появата на гъбни болести – гниене на корените и мани. Първият сигнал за преовлажняване са вкореняванията по долната страна на листата. Освен от болести сакъзчетата се нападат и от вредители – въшки, акари, белокрилки. Борбата както с болестите, така и с вредните насекоми се води със специални препарати /хербициди и инсектициди/, които можете да закупите от селскостопанските аптеки.

    Сакъзчетата цъфтят на млади връхчета,затова когато избирате и купувате своето растение,гледайте то да е с повече тръгнали разклонения. Това ще осигури един по-обилен цъфтеж.

    Ако растението, което сте си купили, все още няма разклонения, отрежете върха му, като оставите 4-5 възела от основата на стъблото. От възлите то ще започне да се разклонява и така вместо един връх ще цъфнат няколко.

    За любителски цели сакъзчето се размножава главно чрез стъблени резници. Те могат да се вкореняват по всяко време,но за предпочитане е това да става през септември. Качествените резници се получават ако се вземат от майчини растения, отгледани на слънчеви места и незасегнати от болести и вредители. Важно е резниците да се подберат от полувдървени части на клончето, т.е при привеждане да се огъват, а не да се чупят. Резниците се оставят няколко часа на открито, за да повехне отрежът. Забождат се в саксийки, пълни с парникова пръст и пясък и се поставят в умерено топли до хладни помещения с оскъдно поливане през зимата. През февруари резниците се преместват в по-големи саксийки и се поставят в много светли помещения с по-висока температура. Поддържа се умерена влажност на почвата.

    Как да запазим сакъзчето през зимата?

    Най-добре е това да стане в много добре осветени помещения, но при ниска температура 4-5°C,при която развитието на растенията е почти спряло. Напролет, когато изнесете растението навън, отрежете разклоненията, а ако саксията е малка, пресадете и подхранете.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    хортензията

    Хортензията е позната от векове и отглеждана като красив храст в градините на Япония и Китай, откъдето произхождат изходните форми. Напуснала отдавна пределите на своята родина, днес хортензията е предпочитан декоративен вид в цял свят. Създадени са много хибриди и форми, включително и минихортензии, подходящи за отглеждане като стайни цветя.

    Основно хортензията расте и се оформя като храст. Чрез умела резитба тя развива много красива листна маса и едри сферични съцветия, съставени от многобройни бели, розови, червени и в различни нюанси на синьото цветове.Умереният климат на нашата страна създава условия хортензията да се отглежда като многогодишно растение и на открити площи. Подходящи са сенчестите и полусенчестите места в градината, като се допуска и огряването им от слънцето само рано сутрин и късно следобед. Хортензията изисква редовно и обилно поливане. Почвата трябва да е плодородна, рохкава, чиста от плевели и с кисела реация (Ph=6,5). При  силно завишена кисела реакция (предизвиква се и чрез внасяне на химични вещества, като амоняк) цветовете се оцветяват в различни нюанси на синьото. При студени зими връхните части на леторастите на отглежданите от открито хортензии могат да измръзнат. Цъфти от юни до август–септември в зависимост от микроклимата на района. По време на цъфтежа храстът може да достигне височина 1,5 м.

    Напролет огледайте добре храста и изрежете измръзналите, пречупените, или излишни клонки. По време на вегетацията също можете да премахнете някои излишни, все още млади леторасти, за да не изразходват хранителните вещества за правилното развитие на целия храст. През лятото подхранвайте хортензиите през 10-14 дни с минерални торове, разтворени в поливната вода.

    Стайните форми и хибриди хортензии (минихортензии), отглеждани в саксии, имат същите изисквания като градинските видове. Поставят се на сенчесто или полусенчесто място, като се поливат редовно и обилно. Поради малкия обем на съдовете те изискват и оросяване с темперирана вода и редовно наторяване през 2 седмици с минерални торове. През есента саксиите се прибират в хладно (може и тъмно) помещение, в което температурата не спада под 5-6 градуса, и се полива периодично по-малко.Хортензията се размножава чрез разделяне на храста и чрез вкореняване на стъблени резници. Резниците се взимат през лятото от върховете на леторастите, които не носят цвят. Отрязват се на 1 мм под междувъзлие и трябва да имат  3-4 напълно развити листа. Вкореняват се във влажен пясък или в смес от листовка и пясък. Резниците може да се подготвят и вкоренят и през януари-февруари. Тогава младите растения – особено за разсаждане в зелени площи в градини и паркове, се засаждат в саксии, отглеждат се през лятото в студена оранжерия или парник, презимуват там и на следващата пролет се засаждат на открито.

    Как да размножите вашата хортензия стъпка по стъпка вижте тук

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


     Как да се грижите за тревата до нейното вкореняване и след това

    1. Поливане на тревния чим – Поливането е определящо условие за  успешното прихващане на тревата при затревяването с чимове. Всъщност единственият вариант да провалите това начинание е да не осигурите необходимото количество влага. Нуждите от вода се определят в зависимост от много фактори – сезон на полагане, особености на терена, температура на въздуха и т.н. Поливайте ежедневно през пролетния, летния и есенния период.

    През горещите периоди на годината , при температури над 30 градуса от 15 до 20 л./кв.м.

    Поливайте ежедневно в зависимост от полевата преценка за нуждите на тревата от вода. Повърхностният почвен слой трябва да се поддържа свеж до леко влажен.

    Ориентировъчно при температури от 20 до 30 градуса се полива до два пъти за денонощие, с 10-15л./кв.м., като е желателно това да става рано сутрин, до ранния следобед.

    В началото на вегетацията /февруари- март/, нуждите от вода да се определят в зависимост от метеорологичните условия и количеството на валежите.Същия принцип може да се прилага и в края на сезона. През зимния период поливане на тревата не е необходимо. След зимата поливането започва при трайно задържане на средно-дневната температура над 12-15°С.

       2. Косене на тревните чимове – редовно , през равни интервали от време, като спазвате:

    ПРАВИЛОТО: Никога да не отнемате повече от една трета от височината на тревата при едно косене. При висока трева и желание за по-малка височина, свалянето трябва да стане постепенно.

    • през горещите периоди/температури над 30градуса/ да се коси на по-голяма височина 6-7см., за да се намали бързото изпарение на влагата през деня;
    • при температури под 30 градуса е допустимо сваляне на височината на косене до 3-4см.;
    • тревата в засенчените участъци да се поддържа по принцип по-висока 6-7см., за да има повече листна маса, която да фотосинтезира и ако задържа повече влага да се следи за влажността на почвата;

    Косенето да се извършва редовно,като в периода на вегетация от април –май до края на октомври, косенето е през 3-4 дни. В останалите периоди един път седмично. В края на вегетационния период тревата забавя растежа си и коситбите се разреждат до 1 път на 10 -12 дни.

        3. Валиране на тревния чим – Колкото по-често валирате чимовете след полагане, толкова по-бързо те ще се вкоренят. Добре е да валирате след обилно поливане, за да има ефект. Листната маса на тревата трябва да бъде суха;

        4. Подхранване/ торене/ на тревните чимове – Подхранвайте редовно с минерални торове, тъй като честите коситби изтощават кореновата система. Нуждата от торене и вида на торовете консултирайте със специалист.

     

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    Как да положите тревните рула

    Или как само за ден двора ви да се превърне в имение със сочна, свежо-зелена, мека трева.

    Затревяването с тревни чимове безспорно е и си остава най-бързия и успешен вариант да се сдобиете с добра трева. Отгледан и плътен здрав тревен килим, чист от плевели и най-вече веднага готов за употреба. Затова и някои го наричат „бърза трева“. Когато квадратурите не са големи и не се налага сложна организация по товарене и разтоварване, доставка и монтаж на тревните чимове, тогава е необходимо да съблюдавате и спазвате, някои тънкости, за да бъде успешно начинанието ви.

    ЧИМЪТ

    Важно! Тревният чим е естествена трева, която диша. Ето защо тревните рула, ако не бъдат положени, трябва да бъдат развити в деня на доставката. В противен случай рискувате да се задушат, тревата да пожълтее и в най-лошия вариант да я загубите. Ако площта е по-голяма, задължително трябва да предвидите поръчките си в зависимост от темпото (кв.м на ден), с което полагате чима. Най-добре е той да бъде положен в рамките на 48 часа след изваждането му. С други думи поръчвайте толкова чим, колкото сте в състояние да положите до края на следващия ден. Това важи за периодите, когато температурата на въздуха е в границите от 18-27 градуса.

    Тук трябва да се отбележи и още нещо много важно. Когато правите поръчката си за чим, интересувайте се откъде ви го доставят. Чимът е специфичен продукт, който е твърде уязвим при пренасяне. Ако се транспортира дълго и особено при висока температура,  със сигурност ще получите жълта ,задушена и негодна за употреба трева.  През жежкото лято, полагането на чимове е възможно, но това трябва да се случва много бързо, в рамките на деня. Така че, ако искате или ви се налага да полагате чимове при високи температури, то или трябва да имате завиден опит при организирането на този процес или най-добре се обърнете към специалист.

    КАК ДА ПОЛОЖИТЕ ТРЕВНИТЕ РУЛА?

    • подравнете първите ленти спрямо прав бордюр (къща, тротоар, алея)
    • при полагането внимавайте да не деформирате терена – използвайте дъски, за да се придвижвате
    • внимателно полагайте лентите една до друга, за да не се разкривят или наберат
    • режете с добре наточен нож
    • след полагането, полейте много обилно
    • изчакайте известно време водата да се отцеди и валирайте

    Чимът не е зелен мокет, затова след полагането за него следваа да се полагат адекватни грижи.

    Ако все пак почувствате нужда от помощ или имате въпроси ние оставаме на разположение!

     

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    Райграс, като синоним на тревна площ – „соц. термин“ от миналото.

    Навремето у нас се произвеждаха четири вида семена за декоративни тревни площи – Английски райграс/Lolium perrene/, Червена власатка /Festuca rubra/ и Ежова главица /Dacthylis glomerata/ и Бяла детелина /Trifolium repens/. При засяване те се комбинираха или се използваха поотделно. Резултата помним. Но нарицателното  „райграс“ било по отношение на семена за трева, било като обобщаващо наименование на тревните площи остана. Може би защото се помни най-лесно, може би защото повечето хора не са наясно, че тревната смеска не е съставена само от райграс, а представлява комбинация от няколко вида житни треви, един от които е и райграса. Днес в  България производството на тревни семена за декоративни тревни площи е слабо застъпено, а качеството им  лошо. Затова се работи предимно с чужди култивари /сортовe/, които са плод на дългогодишни селекции и притежават редица качества, с предимства, които ги правят предпочитани в практиката.

    Кое е важно при избора на тревна смеска? 

    За да се получи добра трева е важно комбинирането и процентното съдържание на отделните видове треви, които влизат в състава на тревната смеска, а не техния брой, съответно дву-, три-,пет-……. „многокомпонентни“.

    На второ място е добре да се знае произхода на семената въпреки, че това е много трудно. Семената на много от смеските предлагани на пазара, се произвеждат на съвсем различни географски ширини и при различни климатични условия от нашите, което прави посевите неустойчиви и с незадоволителен външен вид, просто защото не са за тук. Затова е добре да се търсят семена от райони с близки до нашите условия, като най-добрият възможен вариант е тревната смеска да бъде комбинирана точно за нашите климатични условия.

    Въпросът не е  само в националността на семената, а и в начина на засяване и отглеждане и ползване на тревата.

    Какво да изберете – чист вид райграс или тревна смеска?

    Практиката показва, че засяването с един вид /монокултура – чист  райграс например/ рядко се използва и и не се практикува. Защо? Защото трудно се постигат повишените изисквания за подобен род насаждения. При възникване на екстремни условия за съответния вид има опасност той да загине и така да се компрометира изцяло тревната площ. Докато ако имаме комбинация от треви, то вероятността едни да заместят други и посева да оцелее е в пъти по-голяма. Ето защо по-голяма част от тревите се предлагат във вид на  тревни смески.

    Какви са предимствата, които има засяването на  комбинация от няколко вида треви -тревна смеска? 

    Различната бързина на растеж дава и първоначален ефект, и осигурява дълговечност на тревния килим. Постига се пълно и трайно използване на възможностите на почвата ,по-пълно се усвояват всички налични хранителни вещества. Чимът е с по-голяма екопластичност, жизненост и устойчивост и по-бързо се приспособява към условията на растеж на конкретно място. Постига се равномерен и плътен чим, благодарение на съчетанието между различните жизнени форми, които взаимно се допълват без да се потискат.

    Всичко това прави избора на тревна смеска един сериозен момент във вашето начинание. Съветвам ви да помислите добре, защото разочарованието от лошия избор е потискащо. Не пестете от цената на семената, защото тя е по-малко от 10% от себестойността на вашата трева. По-скоро се интересувайте каква е устойчивостта й на отъпкване, на болести, как се развива на сянка и при почви с по-тежък механичен състав, по-сухи и бедни почви. Не на последно място се опитайте да разберете доколко тревата запазва максимално зелен цвят през зимата, каква е плътността й, каква е гъстотата и финесът на тревния чим, защото тези неща са в основата на удоволствието, което очаквате да изпитате.

    Вие трябва да сте наясно и с каква цел създавате тревната площ. Ако тя е декоративна – нужни са ви семена на нежни и гъсти видове, които да издържат на къси и чести коситби.Ако тя е за отдих и забавления – нужна е смеска от видове, които да осигурят добър естетически вид, издръжливост дори на интензивно натоварване, лесно и бързо настаняване и лесна поддръжка.Ако тя е за спортен терен – нужна ви е преди всичко устойчивост на отъпкване и късане на тревата.

    За да имате успех с тревата съветвам ви да купувате семената от проверени източници – специализирани фирми, градински центрове…

    Избирайте място, където можете да получите информация различна от тази на етикета.

    Ние оставаме на разположение и Ви желаем успех!

    ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    Цени за озеленяване затревяване и полагане на чимове

    Всеки терен е специфичен и се нуждае от съответна подготовка в зависимост от избраният тип затревяване, конкретните дадености и желанията на клиента.Тук посочваме примерни цени за отделни видове дейности в озеленяването, но реална оферта може да се предостави единствено и само след оглед на терена от наш представител и уточняване на конкретизиране на работата.

    Цена: 28,00 – 32,00 лв./куб.м.

    • Геопластика на терена, изграждане на шкарпи, хълмове и други специфични форми

    Цена: 2,80 – 6,00лв./кв.м.

    • Дейности по подготовка на терена за затревяване – почистване от отпадъци, пръскане с хербициди, изрязване на старата трева машинно, премахване на нежелана съществуваща растителност, фрезоване

    Цена: 2,50 – 6,00лв./кв.м.

    Цена: 3,00  – 5,00 лв./кв.м.

    • Изграждане на тревен килим с готови армирани тревни чимове цената включва: тревен чим, товаро-разтоварна дейност, полагане и монтаж на тревните рула, валиране и първо поливане. Заедно с това Вие получавате пълни инструкции за правилна поддръжка и експлоатация на новосъздадената тревна площ в писмен вид, придружени със схема за торене /подхранване/ до края на вегетационния сезон. За въпроси и последваща поддръжка винаги сме на разположение.

    Цена: 13,00 -18,00 лв./кв.м.

    Цена: 2,90 – 5,00 лв./кв.м.

    • Засаждане на декоративна растителност

    Цена: по договаряне

    • Засаждане на цветя – всички видове перенни и сезонни цветя

    Цена: по договаряне

    • Засаждане на широколистен жив плет

    Цена:  2,80 – 3,60 лв./л.м – едноредово,

    3,00 – 6,00 лв./л.м – двуредово

    • Засаждане на вечнозелен жив плет и живи стени / едноредово /

    Цена: по договаряне, в зависимост от вида, големината на растенията и почвените условия

    • Изграждане скален кът – моделиране на терена, аранжиране на камъка и растителността, насипване на градинска пръст, засаждане на растенията, подхранване и първо поливане (без цената на материалите).

    Цена: 80,00 – 120лв./кв.м

    • Изграждане на плочопътеки-подравняване и трамбоване на терена, полагане слой пясък, монтаж на плочите, затревяване (без цената на материалите).

    Цена: 20,00 лв./кв.м

    • Изграждане паркинг на тревна фуга – от бетонови или HDPE модули (без цената на материалите).

    Цена: 30,00 – 45,00 лв./кв.м

    Цените се отнасят за обекти с площ от 350 кв.м до 2000 кв.м. Цените за обекти с площ под 350 кв.м се договарят индивидуално. Транспортните разходи за превоз на инструмент, работна сила и техника, не са включени в посочените цени.

    Отстъпки от цените се договарят за обекти с площ над 2000 кв.м. и/или в зависимост от количеството декоративна растителност и тревни чимове.

    За повече информация винаги сме на ваше разположение за всички услуги в  озеленяването.

     


    0 0

    Полезни съвети за ремонт на тревата

    Независимо от добрите грижи неизбежно по тревните терени се появяват „оплешивявания“. При спортните терени това са участъците пред вратите, а в зоните за отдих – пред пейки, перголи, беседки, детски кътове и други подобни места, които са подложени на интензивно натоварване, предимно на малка площ. При тези случаи се налага ремонт, който се прави със специални тревни смески. Обикновено те съдържат по голям процент райграс, тъй като това е един от най-бързо покълващите видове. Тези смески трябва да осигурят бързо инсталиране на видовете, да имат добра устойчивост на отъпкване, ниска коситба и интензивно зелен цвят.

    remont na trevata    

    В зависимост от големината на „олиселите“ петна реконструкцията може да е частична или цялостна.

    При частичната – прекопаваме или разрохкваме мястото, наторяваме го и презасяваме при норма 20-25 гр./кв.м. Добре е семената да се покрият със земя или пясък, за да не се разместват при поливките. Следва старателно да валирате целия терен, като наблегнете на местата с новозасети семена.Цялостно се ремонтират остарели и изцяло компрометирани тревни насаждения. Тук вече се налага отнемане на горния хумусен слой, наторява се и след внасяне на структурна почва, се подравнява и пренивелира терена. Може да се наложи старата трева да се аерира или вертикутира, преди подсяването в зависимост от конкретната необходимост. При нужда се третира със селективни хербициди. Засява се при пълна посевна норма от 30-40 кг./дка. Семената отново се фиксират с почва или пясък и се валира.

    Препоръчително е реконструкциите да се извършват в периода май-септември и да бъдат съпътствани с обилно поливане.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

     


    0 0

    Тайните на тревният килим

    Тайните на идеалният тревен килим – постижимо удоволствие с много труд

    Напоследък се нагледах и начетох на такива безумия в интернет по темата „как се отглежда и как се прави трева“, че се чудя на хората решили да си направят „полянка“, защо им е да висят по форуми и да обменят опит с този и онзи, а не вземат да потърсят и да намерят достоверна и професионална информация по въпроса. Казано с други думи, ако ме заболи корем, аз лично ще отида на лекар, а няма да питам съседката какво да правя.

    Та да си дойдем на темата за тревата…

    Когато се захванете с това начинание първо трябва да подготвите терена.

    Ако ще засявате семена, трябва да се поинтересувате каква e почвата във вашия двор. Ако е  глинеста, то може да се наложи изцяло да обновите горния почвен слой на дълбочина минимум 10 см. Тревата е с нежни корени и развитието им в тежки и непропускливи терени не води до добър естетически резултат. Добрият терен за красива трева, трябва да има въздухо- и водопропускливост, т.е. почвата трябва да е песъклива. 

    Ако ще монтирате тревен чим, то трябва добре да почистите терена от всякакви боклуци и да го приведете в идеално гладък вид.

    Ако ще затревявате – следва да си закупите семена. Направете го в специализирана за това фирма, или в градинските центрове, където хората се занимават с озеленяване и самите те изграждат тревни площи. Както във всяка сфера, така и на пазара на тревни семена се предлагат множество некачествени продукти на ниски цени, но ако искате да опитвате до безкрай това си е ваш избор.Не забравяйте, че всяко ново подсяване за сгъстяване на тревата, неминуемо е свързано с нова обработка, загуба на време и труд. Заложете на сигурно, защото цената на семената е твърде малък процент от това което ще похарчите за да имате добра трева.

    От гледна точка на бюджета, имайте предвид, че стойността на семената е по-малко от 10% от стойността на вашата трева като цяло. Така, че не пестете от тях и не ги купувайте от строителни хипермаркети, където не можете да получите никаква информация, а само тази от етикета. За да вземете решение каква точно тревна смеска ви е необходима доверете се на опита и професионализма.

    При избора се замислете

    1.Как ще поливате вашата трева,

    2. Колко често ще я торите.

    3. Колко интензивно ще натоварвате тревната площ.Обърнете внимание на следната зависимост – колко човека ще натоварват дадената тревна площ и на каква квадратура ще бъде разпределено това натоварване.

    4. На слънце или на сянка ще се развива,

    5. Как ще се грижите за нея – редовно или от време на време…

    Малко са ситуациите и условията, при които не може да се изгради тревна площ. Решение има, дори за по-мързеливите /така наречените тревни заместители/, но какво е то, може да разберете само ако се посъветвате с подходящите хора.

    След засяването на подходящите семена, валирайте и дайте старт на отглеждането на вашата трева. А то се състои в следното:

    • Косене

    Трябва да е поне веднъж в седмицата, като се отнема не повече от 1/3 от височината на тревата. По време на сухите летни периоди ножовете на косачката трябва да се вдигат, същото да се прави и по време на последните коситби за годината. Тревата се зазимява на 4-6 см. височина. Никога не трябва да се коси след валеж, поливане или, когато тревата е замръзнала.

    • Валиране

    За да се получи идеално равен тревен килим, тревната повърхност трябва да се валира. Най-добре е това да се прави един-два пъти в месеца, след косене. При валирането корените се разпределят равномерно по целия повърхностен почвен пласт и се предотвратява образуването на тревни туфи. Тази процедура се извършва със специален валяк, чието тегло трябва да е минимум 100 килограма, за да бъде валирането ефикасно. Задължително е почвата да бъде влажна, но тревното покритие – сухо.

    • Поливане

    В началото, след засаждането, поливането трябва да е по-често, 3-4 пъти дневно, но със слаба струя, за да не бъдат наранени крехките тревни стръкчета. При новозасятата трева почвата трябва да се поддържа непрекъснато влажна, докато се заздрави тревният чим. След първото косене поливанията се намаляват до 2 пъти дневно. Най-подходящо е да се правят сутрин рано и вечер, след като слънцето е залязло. Дъждообразното поливане е най-доброто поливане, за тази цел наличието на изградена поливна система е предимство. Но при липса на автоматизирано напояване, трябва да се спазва основното изискване – поливането да бъде обилно, а не повърхностно, особено през сухите и горещи летни дни, бедни на валежи.

    • Плевелите

    Нанасят голяма вреда на тревата – отнемат от влагата и голяма част от хранителните вещества. Едногодишните плевели са лесни за отстраняване, често първото косене е достатъчно. Многогодишните плевели обаче са упорити и искат повече грижи.

    Вече изградените тревни площи могат да се обработват с хербицид по всяко време от май до септември, но не и през сухите периоди, когато хербицидът няма да е ефективен и може да се изгори тревното покритие. За да е чиста тревата е необходимо третирането да се извършва поне веднъж в годината, в началото на пролетния сезон.

    С оглед пестене на време, най-добре е едновременно плевене и подхранване чрез обработване с комбинация от хербицид и тор. Ако използването на химикали изглежда вредно има по-слабо токсична алтернатива – сапунени хербициди. През лятото, когато тревната леха е подложена на много високи температури, не е препоръчително да се прекалява с хербицидите.

    Има и един друг вид превели – упорити плевели – те не се влияят нито от химикали, нито от обработка и единственият начин за справяне с тях е отрязването им заедно с корените.

    • Подхранване

    Колкото повече се коси тревата, толкова повече подхранване иска. За да е с наситен зелен цвят, здрава и силна трябва да бъде наторявана с комплексен тор най-малко три пъти в годината – веднъж през през ранна пролет, втори път в разгара на лятото – тогава използваната тор трябва да е с преобладаващо съдържание на азот, за да се стимулира растежа, а когато за последно се тори, през есента торта трябва да бъде богата на калий. Високото съдържание на калий предпазва от студ и болести през зимния сезон.

    • Аериране

    Това е процес, при който се извършва пробождане на почвата с метален предмет (за големи площи това става със специални за целта машини). Правят се равномерно разположени по целия терен прободи на дълбочина около 8-10 см. Така почвата диша, а водата и торовете достигат до всички коренчета, предотвратява се и появата на мъхове. Полезно е да се прави поне веднъж в годината, а ако теренът е натоварен, дори два пъти. В случай, че почвата е песъчлива аерирането може да става и веднъж на 2-3 сезона.

    • Грапене

    Или изваждане на мъртвата и суха трева от основата на тревния чим. В следствие на честото косене върху тревната повърхност се образува тънък слой от изсъхнала трева, нещо като лош филтър, който ограничава достъпа на вода и хранителни вещества до почвата, нарушава въздухообмена и възпрепятства правилния растеж и развитие на тревата. За да бъде премахнат този слой е достатъчно доброто „разресване“ на тревата в две перпендикулярни посоки с аераторно гребло два пъти годишно – през пролетта и есента.Оказва се, че не всичко опира до покупката на модерна косачка. Тревата се нуждае от куп други грижи, и то системни. Но няма как, щом искате да ви е зелено, меко и равно на двора трябва да валирате,  грапите, аерирате и накрая, ако ви останат сили, ще си свиркате горди и доволни, докато си пиете сутрешното кафе на верандата.

    Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0

    Доставка на почва за озеленяване София

    Цени за доставка на почва в София

    Колко струва кубик почва за озеленяване? – това е един от най-често задаваните въпроси

    На първо място е добре да изясним, коя почва е подходяща за създаването на декоративна градина. Това са леките до средно песъкливо-глинести почви, които имат добра водо- и въздухопропускливост. Тежките, глинести почви, които задържат влагата и имат лош дренаж са неподходящи за развитието на кореновата система както на декоративните растения, така и на тревата. Добре е почвата да е с високо съдържание на хумус, но това е характерно само за почвите в  Дунавската равнина и Тракийското поле.

    В района на София и Витоша няма почви с високо съдържание на хумус и добра структура. Тук почвения профил се е образувал в следствие блатен стадий, което прави земята на Софийското поле тежка, глинеста и непропусклива. Ето защо тук, за нуждите на озеленяването може да се  използва само така наречения талог, който представлява нанаос  от разливните тераси на р.Искър. Тази земя е структурна, т.е. песъклива и осигурява сравнително добра среда за развитието на корените на растенията, но не е плодородна и е бедна на хранителни вещества. Недостига на хранителни вещества се компенсира с последващо торене. Светлокафява на цвят.

    Фирмите, които се занимават със строителство, изкопно-насипни работи, градинарство и озеленяване, ландшафтен дизайн, фирми за почистване, фирми за управление на сгради и др. работят само с тази земя, каквото и да казват, че предлагат. Нека да уточним и да запомним, че черната земя НЕ е плодородна земя.

    Цени за доставка на хумусна почва за затревяване, озеленяване и всякакъв вид градински дейности.

    Не доставяме по-малко от 5 кубика почва за района на гр.София. За запитвате може да се свържете с нас на тел: 0887 88 00 88

    В обобщен вариант цените за доставката на това така необходимо за нашия райграс вещество, варират според количеството и са следните:

    Камион до 5 куб.м – 260 лв.

    Камион 14 кубика – по 460,00 лв./ куб.

    Има и една последна категория – измамно ниски цени!!!

    – 20 лв/куб.м (ако поръчате еди си колко кубика) – уловката е, че уж взимате голямо количество, но ви карат (8 куб), като почвата е с ниско качество и съдържа камъни, корени, буци глина и др. , които като изхвърлите ви остават 4 куб. чисто. Някои наричат тази антропогенизирана маса – почва за пълнеж, която тарикатите ви пробутват за хумус, защото е черна. С това не работим.

    – 18-20 лв/куб.м – тук вече вниманието ви трябва да е на 110% за наличие на примеси и тежки метали, камъни и глина и не на последно място почвата е придобита по непочтен начин.

    С една дума трябва да решите каква почва ви трябва – от евтината или от хубавата !

    За поръчки на годна за озеленяване и затревяване почва, за района на София – ланд.арх. Павлина Тодорова

    тел: 0887 88 00 88


    0 0


    Технология за полагане на тревен чим. Как да се справим сами?

    Безспорното предимство при затревяването с готови тревни  чимове е бързия ефект. При затревяване чрез „монтаж“ на чимове, Вашата морава е готова буквално веднага и няма нужда да чакате 3 месеца, за да се сгъсти тревата, както е при засяването на тревни смески или семена на райграс.

    Може да полагате чима от ранна пролет до късна есен с изключение на периодите когато почвата е замръзнала. Тревните чимове са варианта за пренасяне на трева от едно място на друго, както това се прави с храстовидни или дървесни видове, когато се продават в контейнери или на бала. Този вид затревяване ви спестява труд, време и усилия.

    Защо е трудно затревяването с чимове и какви недостатъци има?

    Затревяването с чимове е трудоемка задача. 1 кв.м тревен чим тежи около 30-35 кг, а 100 кв.м са средно 3200 кг. Ако чимовете са влажни, след дъжд например, теглото им се увеличава.Това прави пренасянето им тежко, като цената на доставката също излиза определени средства, в зависимост от локацията и обема на поръчката. Някои смятат, че чимът е с висока цена. Квадратен метър чим върви между 8 – 10 лв/кв.м. без транспорта и полагането.

    И все пак, ако вашата площ за озеленяване не надхвърля 200 кв.м., ви съветваме да „прежалите“ средствата за първоначално вложение във вашата трева, защото това ще ви спести много време и усилия, тези които бихте положили за отглеждане на млад посев, ако засеете тревни семена.Полагането на тревни чимове сравнително лесно може да извършите със собствени сили, но е нужно да спазвате някои правила.

    1.Как да подготвите почвата за полагане на тревните чимове?

    Стартира се с почистване от плевели, камъни и боклуци. Тук трябва да се отбележи, че не във всеки случай е задължително да прекопавате или да правите дълбока обработка на терена. Това е още едно предимство при работата с чимове, което спестява не малко време. Разбира се, всеки терен има своите индивидуални характеристики и е най-добре да се консултирате със специалист, но като цяло трябва да подготвите терена в идеално гладък вид. Равният терен е едно от най-важните неща, защото ако при полагането остане въздух между чима и почвата, той няма да се вкорени и ще загине. Колкото по-добре  прилепне чима към терена, толкова по-бързо и лесно се вкоренява.

    2.Правила за полагане

    – положете първите ленти, като ги подравните спрямо прав бордюр (къща, тротоар, алея)

    – при полагането внимавайте да не деформирате терена – използвайте дъски, за да се предвижвате

    – внимателно полагайте лентите една до друга, за да не се разкривят, или наберат

    – режете с добре наточен нож

    – след полагането, полейте много обилно

    – изчакайте известно време, да се отцеди водата и валирайте

    След като сте положили тревните чимове, грижете се адекватно за тях.

    Ако все пак почувствате нужда от помощ, обадете се.

     

    автор: ланд.арх.Павлина Тодорова


    0 0


    ДЕКОРАТИВЕН ТРОСКОТ  /Сynodon dactylon/

    Всичко за декоративният троскот – най-доброто решение за укрепване на слънчеви и сухи терени

    ☼ Какво е това декоративен троскот?

    ☼ Къде да използвате декоративен троскот?

    ☼ Как се засява и поддържа тревна площ от троскот?

    Когато чуем за троскот си представяме досадния, упорит плевел, който расте навсякъде, има груби и остри листа и заселил се веднъж по никакъв начин не може да бъде премахнат, освен ако не изгорим всичко в градината заедно с него. Но в определени ситуации тези характеристики могат да се окажат съществено предимство..

    Какво  представлява декоративният троскот?

    Това е селектиран вид коренищна, силно сухоустойчива трева, която се развива  добре във всякакви почви: сухи,каменливи или тежки глинести, както и на силно припечни, засолени и дори химически замърсени терени. Устойчив на интензивно натоварване, газене и късане. Устойчив на  засушаване, на болести и вредители. Подходящ за озеленяване на терени, които се косят рядко и се поливат по-малко. Може да се засява в комбинация с бяла детелина и други видове треви или тревни смески, но винаги трябва да се има предвид агресивния му характер.

    Имено тези качества правят троскота масово използван за озеленяване на паркове и градини в много страни, които страдат от липса на достатъчни количества вода за поливане или просто икономисват разходи за поддръжката на така скъпата за отглеждане „английска ливада“.

    Защо обаче мечтаната /мързелива/ трева, която не се коси и полива често, не се тори редовно и пак изглежда перфектно не е масово използван вид у нас.?

    В условията на умереноконтиненталния климат троскота има и някои недостатъци,а имено:

      • Не издържа на застудяване. Пожълтява при температури под 5 градуса и губи листна си маса през зимата, така нареченото литаруване;
      • Не се развива на сянка;
    • Агресивен е и бързо се разпространява. Трудно се премахва поради здравата си коренова система.

    Като се има  предвид казаното по-горе  декоративният троскот е трева подходяща за затревяване и изграждане на тревни площи,при които няма изисквания за декоративност през зимата, търси се някаъкъв вид укрепване на почвената повърхност или искате тревна площ със силно намалена интензивност на поддръжка. Във всички останали случаи когато си представяте перфектен тревен килим, като в английско имение  използването на декоративен троскот е неоправдано.

    Декоративният троскот е подходящ:

    □ За декоративно озеленяване – вилни парцели или хотелски комплекси, които се посещават само през лятото /предимно по морето/и площи с екстензивна поддръжка или намалена възможност за поливане

    □ За рекултивация на нарушени терени – сгуроотвали, хвостохранилища, сметища, табани и др.

    □ За пътно озеленяване на магистрали и стръмни терени

    □ За овладяване на ерозирали и припечни терени /при засяване с хидропосев/

    □ За затревяване на  тревни площи на фотоволтаични системи, около вертро генератори и промишлени терени с намалена или нулева възможност за поливане

    □ За селскостопански площи при засяване на пасбища, ливади, в лозови и овощни масиви и др.

    ☼ Създаване на тревна площ от троскот и поддръжка

      Обработете терена на дълбочина 10 см. и го подравнете.

      Най-подходящото време за засяване е късна пролет или ранно лято.Троскотът покълва за период около 40-50 дни.

    Периода от май до края на юни е най-подходящ за бърз растеж на тревата.

    Засейте половината семена в едната посока,а след това останалата част перпендикулярно на първото засяване.

    Заравнете терена отново с гребло, за да покриете семената. Валирайте.

    Дълбочината на засяване трябва да е не повече от е 0,5см.Това гарантира покълването на семената. Ако дълбочината на засяване е по-голяма, те могат да се задушат и да не поникнат.

      До покълването на семената трябва да се поддържа оптимална влага на терена, както и след това докато се оформи тревната площ. В последствие, троскотът издържа на засушаване, но е препоръчително да се полива поне веднъж седмично, за да има наситено зелен цвят.

      Първо косене се прави,когато тревата достигне 3-4 см.След зимата троскотът се коси по-ниско от обичайната височина,за да се премахнат сухите участъци,така той ще възвърне зеленият си цвят по-бързо (обикновено при температура над 20 градуса).

    Още полезна информация, може да видите тук

    Ланд. Арх. Павлина Тодорова


    0 0


    1.Каква е препоръчителната посевна норма?

    Препоръчителната посевна норма е 2 кг./100 кв.м.

    2.Ако троскотът се засее през есента,има ли опасност от измръзване на семената?

    Есента е късен сезон за засяване на троскот.При нашите климатични условия в зависимост от температурите може да засеете не по-късно от края на септември.Така ще осигурите необходимото време за покълване на семената (40-50 дни) и ще сведете до минимум вероятността от измръзване на пониците.

    3.Колко често трябва да се полива троскотът?

    Троскотът е силно сухоустойчив и се развива добре на слънце,но за да е с наситено зелен цвят е препоръчително да се полива обилно поне веднъж или два пъти седмично.

    4.Агресивен ли е към други растения?

    Да, агресивен е и в цветните лехи и към други видове тревисти растения.Трябва ясно да се обособи мястото,където ще се засява.Много трудно се премахва,поради устойчивата си и здрава коренова система.

    5.Може ли да се смесва с райграс, тревни смески или семена на други видове треви?

    Може да се смеси със семена на бяла детелина или с друг тип коренищни треви. Ако се комбинира с други, например паркови житни треви,трябва да се има предвид, че след време поради своята агресивност троскотът ще превземе цялата затревена площ.

    6.Може ли де се използва за затревяване на спортни тревни площи,поради издръжливостта си на утъпкване?

    Да , но не и елитни спортни площи, като стадиони, тренировъчни и голф игрища.Допустимо е използването за изграждане и затревяване с декоративен троскот на непретенциозни терени с интензивно натоварване в дворове и частни градини,селски стадиони и спортни игрища и тревни площи, които не се използват през зимата .

    7.Развива ли се на сенчести терени?

    Декоративният троскот е силно светлолюбив вид и се развива най-добре на слънчеви и припечни терени, което го изключва от списика със сенкоустойчиви видове.

    И в заключение цитираме мнение на наш клиент за троскота.

    „Какво да  очаквате като краен резултат от ливадата с троскот? Аз лично смятам, че троскота е перфектната тревна покривка, малко грижи, почти никакво поливане, не расте на височина, избягват се всякакви механични обработки, мека тревна покривка…: „коренновата му система не ме интересува…важното е че изглежда добре без грижи“. Като плюс мога да добавя че не става на туфи, ако не се полагат грижи, както това се случва с английските ливади.