Видове заместващи райграса или тревните смески.

Не всеки мечтае за тревата на английските лордове. Някои просто искат да имат тучна зелена полянка без да полагат особени грижи. И за такива „мързеливи“ стопани има решение и то е в използването на тревни заместители, видове треви без особени изисквания към почвата, водата и косенето. Те създават тревна площ с различна текстура от тази на тревата по стадионите, но пак са изключително красиви и най-вече непретенциозни.

Типични представители на групата на тревните заместители са троскота и бялата, низкоразстяща детелина. Могат да се използват самостоятелно или в комбинация със сухоустойчиви тревни смески. Заедно с житните треви участват в изграждането на тревния килим по парковете и градските градини. Това са предимно ботанически, естествено разпространени видове, които се самонастаняват в културните тревни площи.  Имат сходни качества по някои от най-характерните морфологични белези – нежни листа, малка височина (до 20-25 см), плътна , хоризонтално разпростряна пълзяща или възглавничеста туфа. Тези особеностти им позволяват да се включат по възможно най-дискретен начин (разпръснато или разсеяно) между житните треви, така че да не се открояват рязко и да не нарушават хомогеността на тревната покривка. Тяхната употреба е целесъобразна, тогава когато се търси уплътняване на чима или се търси лесна поддръжка. Подходящи са за биологична рекултивация на нарушени терени.

В ботаническата литература са посочени много такива видове. По-значимите от тях, са следните:

БЯЛА ДЕТЕЛИНА /Trifolium repens/ – Ниска бобова трева с пълзящи вкореняващи се издънки. Не особено взискателна към почвените условия и по-малко чувствителна към почвената реакция. Светлолюбива е, устойчива на студ, понася отъпкване, страда от засушаване. След коситба подраства бързо и енергично. Подходяща е за обикновени и ливадни паркови и спортни площи. Използва се за укрепване на откоси. Кореновата й система прониква на дълбочина 40-50 см. Медоносно растение. Формира красив тревен килим.

ТРОСКОТ/ Cynodon dactylon / – Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище с подземни и надземни издънки. Стеблата възходящи или изправени. Листата линейно ланцетни с дълги влагалища и твърда по ръба грапава петура. Светлолюбив и силно сухоустойчив вид. Понася добре засоляване на почвата, което го прави подходящ за използване по морето. Издържа интензивно натоварване и има силна възобновителна способност.За озеленяване на паркови тревни площи се използват селектирани видове с по-нежни листа.

ЧЕРВЕНА ДЕТЕЛИНА /Trifolium pratense/ – Туфеста бобова трева. Взискателна е към аерациятана почвата и не понася излишна влага. Предпочита песъчливо-глинести и глинести, дренирани, не много кисели и не много бедни умерено влажни почви. Подходяща е за ливадни площи.

ЗВЕЗДАН /Lotus corniculatus/ – Ниска бобова туфеста трева с прилегнали в основата си към почвата стъбла. Невзискателен към почвените условия. Най-добре расте на дълбоки проницаеми глинесто-песъчливи, или песъчливи почви. Понася солени и алкални почви. Расте лошо при високи подпочвени води. Устойчив е на отъпкване. Подходящ е за паркови, спортни и специални (скатове) площи.

СИНЯ ЛЮЦЕРНА /Medicago sativa/ – Туфеста трева, подходяща за умерено влажни места с рохкава пропусклива почва и подпочва. Понася слабо засолени почви. Не понася кисела реакция, високи подпочвени води и отъпкване.

ВЕЛИКДЕНЧЕ /Veronica oficinalis/ – Нисък (8-12 см), тъмнозелен вид, неизискващ интензивно поддържане. Относително сухоустойчив и сенкоиздръжлив вид, с целогодишно покритие.

ЛЕНИВЧЕ /Lysimachia nummularia/ – Перспективно почвопокривно растение с полегнали издънки, подходящо за сенчести и полусенчести места. Образува нежен и зелен тревостой, а по време на цъфтеж е с жълто обагряне.

ЖИВЕНИЧЕ /Prunella vulgaris/ – Подходящ вид за сенчести места.

ЛЮТИЧЕ /Ranunculus repens/ – Туфесто растение с влакнести разклонени корени. Расте на влажни места край потоци, влажни изкопи и мочурливи места.

Тези видове влизат и в състава на така наречените мавритански, швейцарски, японски поляни и различните видове тревни смески с цветя.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Погрижете се за тревната си площ сега, за да бъде красива и през пролетта!

Есента е време на усилена работа за трудолюбивите градинари. В този сезон грижите за тревата са  повече, отколкото през лятото, за да може да я подготвим за зимата и напролет да се радваме на сочен, плътен и зелен тревен килим. Нека да не забравяме, че тя е силен акцент в озеленяването и основен фон на всички елементи на една градина или парк и основно от нейният вид и състояние зависи цялостното впечатление, което създава една градина.

През октомври (а понякога и през ноември, в зависимост от температурата) е последния месец, през който се коси тревата. Броят на коситбите е намален в зависимост от растежа. Косенето на тревата през този месец трябва да се извършва много внимателно – тя не трябва да бъде нито много ниско окосена, нито много висока. Оптималната височина на тревната площ в този период на годината е от 5 до 7 см. Ниско окосената трева може да измръзне, а по-високата трева ще доведе до задържане на по-голяма влажност, което от своя страна е предпоставка за развитието на гъбни заболявания.

През октомври задължително трябва да почистите тревния чим от стара окосена трева, мъх и други мъртви органични материали – по този начин ще осигурите достатъчно кислород и хранителни вещества на райграса. Тази операция се нарича вертикутиране. Може да използвате аераторно гребло или специална машина /вертикутатор/,  в зависимост от големината на тревната площ. По този начин се подобрява растежа на тревата и се стимулира нейната възобновителна способност, освобождава се достъпа до корените на вода, въздух и торове и не на последно място се унищожават и част от плевелите и частично се спира развитието на мъховете.

Месец октомври е характерен с една типична есенна дейност – събирането на падналите листа от дърветата. Може да го направите с гребло, специализирана прахосмукачка за листа, а дори и с моторната си косачка. Не оставяйте листата на купчини върху тревния чим – тревата отдолу ще пожълтее, и ще се задуши. Редовно събирайте окапалите листа и по още една причина – така частично ще намалите наличието на дъждовни червеи в почвата, които нанасят не малки щети в този период.

Аерирането на тревния чим е необходимо при по-стари тревни площи и задължително в случай на почва с лоша отцедливост (глинести терени с лош въздухообмен). Аерирането представлява дълбоко пробождане на почвата или разрязване на тревния чим, с цел да се подобри дренажа и естествения въздухообмен в коренообитаемия слой на тревата. Препоръчително е да се извършва веднъж годишно при силно уплътнени или често натоварвани терени. Въздух е необходим не само в наземната част на тревата, но и в кореновата система. Липсата на въздух в почвата затруднява храненето на корените и това се отразява на целия тревостой, както и на естетическите показатели на тревната площ. Сбитата почва води и до по-трудно оттичане на дъждовната вода, което от своя страна спомага за развитието на гъбни заболявания и гнилостни процеси, в следствие на което тревният килим започва да жълтее и придобива не добър вид. Aерирането се извършва със специални машини, но за малки площи може да се използва обикновена вила, с която се набожда равномерно целия терен. Запомнете, че задължително след тази операция трябва да опесъчите терена. В противен случай целият ви труд е безсмислен, защото още е първата поливка след това дупките се затварят и резултат няма.

Важно за тревата през есента е есенното торене. Торенето с азотни торове през този период не е за предпочитане – азота стимулира растежа на нови леторасли, които няма да издържат зимните студове. Трябва да се подхранва с комбинирани торове съдържащи бавно усвоим азот, фосфор, калий и микроелементи. Това са така наречените сложни или комбинирани торове. Тревата трябва да се натори веднага след вертикутирането, веднъж в края на септември – началото на октомври.По възможност торете и през ноември.

Ако спазите всичко това, ние ви гарантираме, че през пролетта ще се радвате на тревен килим като кадифе. При въпроси, оставаме на разположение.

ланд.арх.Павлина Тодорова

Какви са нуждите на тревния килим в този период на годината?

Това е един особено деликатен период за тревните площи. Няколко са основните моменти, на които трябва да се обърне особено внимание, за да се радвате на красива трева през сезона.

В ранна пролет, след снежна зима снегът в тревните площи започва да се топи неравномерно. Добре е да обърнете внимание на местата, на които той се задържа. При положителни дневни и отрицателни нощни температури се получава заледяване на определени участъци. Това е вредно за тревата, защото се създава опасност от измръзване и задушаване.  В повечето случаи не през зимата, а именно в този период тревата загива и се получават петна. Решението в тези ситуации е, ако е възможно плътните участъци със сняг да се премахват или разпръскват, за да се стопят по-бързо през деня. Ако това е невъзможно, то може да се очаква част от листната маса да бъде поразена. Добре е възможно най-рано да почистите петната от отмрялата листна маса, да разрохкате почвата и да подсеете с тревна смеска за бързо възобновяване. Така петната ще се затворят и новозасетите семенца бързо ще сгъстят тревостоя и ще уплътнят тревния чим. Използвайте качествени семена, защото случайно закупените могат да не поникнат и тогава ще ви се наложи дълго да гледате ливадата си на дупки.

След това идва въпроса, кога да възобновим поливането на тревата в нашия двор? Дълго след отцеждането на снега ни се струва, че почвата е добре влагозапасена и все отлагаме пускането на поливната система, но на практика късните студове, при липса на валежи много бързо изтеглят влагата от почвата. Освен това не трябва да се забравя, че корените на тревата обитават повърхностния почвен слой, където запасите от вода не са големи. Ето защо, след зимата поливането е добре да започне при трайно задържане на средно-дневната температура над 15-17°С.

Със стопяването на снега,отцеждането на почвата и повишаването на дневните температури, тревата започва да расте, навлиза в период на вегетация и така се стига до необходимостта от първа коситба. Чрез косенето се осигурява по-голям достъп на светлина и въздух до възела на братене,  което стимулира растежа на тревата. Интензивно поддържаните треви в тревните площи не трябва да се оставят по-високи от 4-5 см., в този период от годината.

Вертикутирането / когато се извършва машинно/ или по-просто казано сресването на тревата с гребло в две перпендикулярни посоки, е следващата важна стъпка, която трябва да предприемете. Освобождаването на основата на тревния чим и частичното разрязване на повърхностния почвен пласт е от жизненоважно значени през пролетта. Тази дейност е абсолютно задължително и не го ли направите тревата ще страда през цялото лято, ще влоши значително естетическите си показатели, а в някои ситуации има опасност да загине и на нейно място да се заселят диви и нежелани видове. При по-големи площи вертикутирането се извършва машинно.

Следва да наторите  с минерални торове, като вида на торта за подхранване следва да уточните със специалист. Кога и с какво зависи от метеорологичните условия, местоположението на обекта, очаквани късни студове и т.н.

Полеете обилно и сте готови да преминете към рутинната грижа за тревния килим през новия сезон.

Автор:ланд.арх.Павлина Тодорова

Как да се грижим за цветята, декоративните храсти и тревния килим през пролетта?

През втората половина на май температурата се повишава, преваляванията са чести и ранните пролетни цветя са в разгара на цъфтежа си или вече прецъфтяват. Почвените и климатичните условия позволяват засаждане на разсадите от летни цветя. Цветарските магазини предлагат голямо разнообразие на пикирани разсади, в градинските центрове може да намерите декоративните храсти, които ви интересуват. Специалистите препоръчват по-дребните видове – невен, тагетес, петуния и др.в лехите или в сандъчетата да се разсаждат на разстояние 20х25 см., а тези с по-едър хабитус – циния, астри, кани и др., съответно на 25х30 см. През май спира цъфтежът на теменужката, паричките и рано засетия невен. Тези цветя се изскубват и на тяхно място се засяват директно семената на летните цветя или техните разсади.

Ако към края на май и началото на юни засеете семената от невен, със сигурност ще имате красиви цветове до късна есен. Подходящи за засяване през този период са астрите /богородички/ с по-къс вегетационен период. Красивите камбанки /двегодишен вид/ през първата година образуват листна розетка със зимоустойчиви листа, но цъфтят на следващата пролет. Затова сега посейте семенцата в леха, пикирайте след време и разсадете на постоянно място на разстояние около 20 см. в началото на есента. Масово отглежданият зимен карамфил цъфтял веднъж, т.е сезонно, дава най-добри цветове през втората година от засаждането, макар да се отглежда като многогодишен. Затова все още не е късно да засеете семена от този вид и когато младите растения достигнат 10-12 см.височина, ги разсадете, което ще ви гарантира обилен цъфтеж догодина. И за топ карамфила /самакитка/ семената се засеете семената на този вид, а през есента да  засадите растенита на постоянно място на разстояние 30-40 см.Началото на май е и последният срок за засяване на непретенциозна цветна поляна  или леха в двора.

Старателно окопайте двугодишните растения и декоративните храсти, защото те изискват много добре обработени, плодородни и добре наторени почви, тъй като остават на едно и също място дълго време. Семената на ружата /двугодишен вид/ се сеят в открита леха през май-юни. Растенията се пикират на около 20 см., а през есента се изкопават заедно с пръстта около корените и се засаждат на постоянно място при разстояние 0,8-1 м. Ако все още не сте решили кой увивен декоративен вид да изберете за беседката, перголата или за параван, можете да заложите на грамофончето. Много подходяща за декорация на огради, сухи дървета и др. Достига до 2 м.височина, обича слънчеви места, цъфти от юли до септември.

През юни освен редовно поливане, плевене и подхранване с торове за цъфтящи култури е необходимо да се води борба срещу листните въшки и някои болести по растенията. Ако не се справяте сами потърсете специализирана помощ. През юни се изваждат луковиците на лалетата, зюмбюлите и нарцисите. Луковиците се просушават в сухи и проветриви помещения, но без пряко слънчево нагряване. Почистват се и се сортират по големина и се оставят за съхранение в проветриви тъмни помещения.

През втората половина на май и началото на юни може да се създават тревни площи в двора по технологията на т.нар. късно пролетно засяване. Тя се прилага предимно за засенчени места или северни изложения и при възможност за редовно поливане. Подбират се бързо растящи видове – английски райграс, червена власатка и др., които ще поникнат до настъпването на летните горещини. Ако извършвате засяването ръчно е необходимо това да стане с две кръстосани преминавания. Семената на тревната смеска се извършва в безветрено време. По ръбовете на площите се засяват повече семена, за да се получи плътен тревен кант. Разхвърляните семена се зариват с гребло и се притъпкват. Дълбочината на засяване зависи от тревният вид, като повече информация, може да получите при закупуване на семената.. Грижите за младия посев са насочени към редовно осигуряване на влага. Това става задължително чрез дъждуване с фини разпръсквачи. Полива се рано сутрин, привечер или през нощта, за да се избегне излишното изпарение на влага от почвата. Препоръчва се младият посев да се валира, когато тревата достигне 5 см. Първото косене се прави щом тревата достигне 6-7 см. при ниските треви и 8-10 см. при високите. При следващата коситба също се изчаква тревата в тревната площ, да израсне до описаните по-горе размери. Важно е да не се коси много ниско. Отнема се не повече от 1/3 до ½ от наличната маса, защото в противен случай растежът на младата трева отслабва и има опасност от прегаряне.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Мавританските поляни са специфичен тип декоративни паркови тревни площи. Техният облик се формира от красиво цъфтящи тревисти растения, които се смесват с чимовите житни треви. Така се постига силно въздействащи цветни картини и красотата на природата навлиза осезаемо в парковете и в дворните пространства. Осеяните с ефектни багри цветни тревни килими са очарователни със своята нежност и пъстрота. Те са особено привлекателни в ранната пролет на фона на все още мрачния и сив пейзаж. Сезонната динамика на разнообразното колоритно въздействие през лятото и ранната есен също доставят голяма естетическа наслада.

В зависимост от видовия състав на цветята и начина на изграждане, мавританските поляни могат да се класифицират в следните групи тревни килими:

Едногодишни, едноцветни мавритански поляни

В тях се засяват или засаждат чрез разсад само един вид или сорт цъфтящи сезонни, ниски цветя. Отличават се с продължително и силно декоративно въздействие – с ярки багри и постоянен цъфтеж през целия вегетационен сезон. Подходящи са както едногодишните цветя, които имат ефект още през първата година, така и двугодишните цветя – през пролетта на следващата. Интерес представляват агератумът и незабравката, които се открояват добре със своята гълъбовосиня окраска, както и синкавата лобелия или белия алисум.

Едногодишни пъстроцветни мавритански поляни

Използва се смес от различни видове и сортове едно и двугодишни цъфтящи растения с продължителен цъфтеж. При този тип морави се получава цветна мозайка от багри върху зеления фон на тревата.

Многогодишни едноцветни тревни поляни

Те се изграждат от едноцветни многогодишни растения (видове и сортове), които при пълния цъфтеж запазват свежестта на листната си маса. Тук могат да намерят приложение както някои почвопокривни видове, така и  редица луковични и клубенови култури. С интересен ефект например се отличават флокс (Phloxeatacee L.), който образува тъмнозелена килимна покривка, а по време на цъфтенето се покрива с пурпурни, или розо-волилави цветове: аубреция (Aubretia deltoidea De.), която образува килим със синьовиолетова окраска; рожец (Cerastum bibersteinii D.G.), който по време на цъфтежа е осеян с множество елегантни бели цветове. Различни видове седуми, които могат да образуват големи, ниски и плътни жълти, розови или бели петна; звездан (Lotus cornicalatus L.), който също е ефектен с жълтите си разсеяни багри; епимедиум (Epimedium L.), от който има видове и форми с бяла, светложълта и тъмновиолетова багра и е най-подходящ за сенчести и полусенчести места; здравец (Geranium L.), който също расте на сянка.

Многогодишни пъстроцветни поляни

Те могат да се приемат като най-типичните мавритански поляни с прородосъобразен характер. Тук отделните цветни акценти (разсеяни или разпръснати на петна) са обединени от зеления фон на тревния килим. Най-нежно мозаечно въздействие се получава, когато тези поляни наподобяват пъстроцветните планински (алпийски) ливади.

КАК ДА СИ НАПРАВИМ МАВРИТАНСКА ПОЛЯНА?

Теренът за създаване на мавританските поляни трябва да бъде добре обработен и подравнен. Желателно е той да бъде слънчев поне 2/3 от деня. Почвата трябва да бъде глинесто-песъчлива или лека до средна песъчливо-глинеста, добре запасена с хранителни вещества, без плевели и строителни отпадъци. Подготовката на почвата се извършва на различна дълбочина в зависимост от наличните почвени и подпочвени слоеве (от 20 до 40-50 см). Особено прецизно се обработва повърхностния почвен слой. Той трябва да бъде добре наситнен – с големината на грахово зърно, така че дребните семенца да не увисват в празнотите между големите буци пръст.

Засяването на семенцата за едногодишните поляни се извършва рано през пролетта, а за многогодишните – и през есента, в зависимост от използваните цветя. Посевът се прави разделно – най-напред се засяват семената на житните треви, тъй като те са по-леки, а след това на перенните цветя и бобовите треви. В зависимост от билогията на видовете някои от семената се засяват директно почвата на открито, а други се засяват предварително в парник и след това се разсаждат на разстояние, не по-малко от 30 см. Засяват се в тихо време, след което семената се зариват с гребла, притъпкват се леко и после се поливат с фина струя вода. При засушаване почвата трябва предварително да се навлажни. Когато посевът е сгъстен, след поникване се извършва прореждане. Когато се използват едногодишни цветя, през втората година мавританската поляна става обикновена тревна площ. Препоръчва се следващия посев на семената от цъфтящите растения да се извърши на третата или четвъртата година.

Когато се изграждат многогодишни пъстроцветни поляни, компонентите от цъфтящи растения са повече от 8-10 броя, за да се осигури непрекъснат и продължителен колоритен ефект. Компонентите в смеските за едногодишните пъстроцветно поляни са по-малко – до 3-4 броя. Тъй като те имат дълъг цъфтежен период. От житните треви най-подходящи за многогодишните поляни са ливадната метлица, червената власатка, английския райграс и обикновената полевица – общо 50% от цялата смеска. В смеските за едногодишните килими се включва и италианския райграс, особено неговия едногодишен вариетет, който в определени случаи (при временни килими) се използва и самостоятелно. Посевните норми за тези треви в мавританските поляни се намалява 2-3 пъти. Общото количество на семената – тревни и цъфтящи – обикновено възлиза средно на 150 гр./10 кв.м. Луковичните растения в пъстроцветните поляни се препоръчва да се засаждат при разчет до 100 бр./кв.м. Процентното участие в смеските на отделните цъфтящи видове с дребни семена е до 10%, а на тези с по-едри семена – до 20%.

Поддържане на мавританските поляни

Грижите за поддържане включват системно поливане, плевене, отстраняване на изсъхнали растения и прецъфтели цветове, подхранване и разрохване на почвата около цветята. Многогодишните растения се подменят или подмладяват през 3-5 г. чрез разделяне, пресаждане, подсяване и разреждане. Косенето на тревата изисква диференциран подход. По принцип мавританските поляни не бива да косят, когато при тази манипулация могат да се отрежат стъблата и цветовете на цъфтящите растения, особено по време на техния цъфтеж. Безпроблемно е косенето на поляни, засадени с цветя, които цъфтят само в ранна пролет. Когато цветята са засадени на петна, каквито са предимно почвопокривните видове, косенето (1-2 пъти) също се улеснява. Чрез използването на ниски житни треви и цветя се постига най-хомогенна и сравнително равна килимна покривка, без да се налага коситба на поляните през целия вегетационен сезон. Въпреки трудностите на отделни малки участъци в парковете и дворовете си заслужава да бъдат изграждани мавритански поляни.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Лалето е едно от цветята, за които има безброй легенди. Първите сведения за него идват от Персия. Известният персийски поет Хефиз е бил вдъхновен от девствената прелест на лалето. Според него нито едно цвете не може да се сравни с неговата красота, дори и царицата роза. От Персия започва и голямото пътешествие на лалето. Първо е пренесено в Турция. От там през 16 век. триумфално пристига в Европа, където се превръща в истинска мания. Английски и френски поети се вдъхновяват от неговата нежност и красота, като го възпяват в стиховете си. Най-голямо обаче е увлечението по лалето в Холандия, където за една луковица червено лале любителите на нежните му цветове са плащали цяло състояние. Така и до днес на една от къщите в Амстердам се е запазил надпис, който гласи, че през 1634 г. две каменни къщи са купени само за три луковици лалета.

И днес лалето се радва на голяма обич и популярност. Създадени са стотици хибриди, които цъфтят в невероятни цветове и нюанси. Ако ги отглеждате в градината си, трябва да полагате за тях специални грижи. Лалето най-добре вирее на слънчево място. Почвата трябва да е рохкава и добре наторена. Засаждането на луковиците става през есента – септември, октомври. Те се заравят в почвата на дълбочина 10-12 см. и на разстояние едно от друго 10-20 см. Рано на пролет се показват първите листа, а цветовете ще ви радват през целия април и май. За да имате цветна градина през цялото лято, по време на цъфтежа на лалетата, засейте цветни тревни смески. Така, когато трябва да извадите луковиците през юни когато растението пожълтява и изсъхва, мястото ще бъде заето от красиво цъфтящи летни цветя.  За да съхраните луковиците ги разстелете на тънък пласт и ги изсушете на сухо и проветриво място. Почистете добре от полепналата по тях почва и ги съхранете в тъмно и проветриво помещение до есенното им засаждане. Лалетата не трябва да се отглеждат на едно и също място повече от 5-6 години.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Те са невероятно красиви и превръщат балкона в цветен оазис. Въпрос на предпочитане е дали ще се спрете на един вид или като алхимици ще съчетаете  блестящите им багри в цветни водопади.

Където и да погледнете през лятото, каскадните цветя предлагат една прекрасна гледка. Някои са предопределени за подобна сезонна изява: петунията, златната лобелия или звезданът. Могат да се постигнат и различни цветни комбинации. Чрез буйната каскадна растителност в красиви сандъчета погледите на съседи, минувачи и гости се притеглят като с магнит. В крайна сметка радостта е за вас самите.

Кои цветя са каскадни?

Спрете се на Astericus maritimus, Bideus ferulifolia, сините парички Brachycome multififida и B.iberidifolia. Светлолюбиви са и Dianthus caryophyllus (карамфил), сортове от Diascia, Helichrysum bracteatum, Heliotropium arborescens, Centradenia, хибриди Lantana, Lobularia maritima, Nolana paradoxa, Portulaca umbriicola, Sanvitalia procumbens, Scaevola aemula, вербените. Проучванията показват, че в задната част на цветните каскади е желателно да се засажда с издържливи видове, но не ги разглеждайте като „пепеляшки“ – и те имат своята прелест. Всъщност ролята им е да подсилват колоритното въздействие на цветната каскада отпред, да подчертават главните и второстепенни роли на останалите елементи на композицията.

Използвайте Acalypha hispida, някои бегонии, Lobelia erinus, Thunbergia alata. Между структурните растения, въздействащи преди всичко със своята пъстрота, са добре познатите плектрантус, колеус (копривка), лизимахиа (ленивче), пъстрата мента (Mentha snaveolens) и един сребрист вариант на мъртва коприва (Lamium maculatum). И слънчевата страна на каскадата може да е структурообразуваща: чрез пленителната Salvia officinalis “Purpurescens”  и изпъстрената в жълто Icterina. А защо не и златист сорт риган? Ако това не е достатъчно, на помощ идват пъстролистните сортове на Helichrysum petiolare – “Rondello” и “ Silver” – и двата без цветове, запълващи прекрасно празнините в каскадите. Като дует може да съчетаете Brachycome с риган или фукция с копривка – вариантите са много и зависят от вас.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Имате къща  с двор и голяма градина. Преди да правите каквото и да било – затревяване, засаждане на храсти, дръвчета, цветя – помислете за поливна система. Водата е най-важния елемент за поддържането на красива градина. Отмина времето, когато на поливните системи се гледаше като на излишен лукс, при това достъпен само за хора с по-големи възможностти.

Искате красива градина? По-добре степенувайте нещата – ако финансово не може да се справите наведнъж, нека  озеленяването да изчака. Засаждането на декоративни дървета и храсти, може да се случи постепенно във времето. По-добре е да вложите средствата си в надеждно поливане, като залог за бъдещата ви красива градина. Като начало създаването на тревен килим било с чимове или семена на тревни смески, ще свърши добра работа.  Но направете всичко както трябва поред.

Поливната система ще опрости поддръжката и ще спестява вода и време, а растителността и тревата ще бъдат винаги сочни и свежи.

Какви са вариантите…?

Поливната система може да бъде наземна и подземна. Наземната поливна система се вижда, колкото и да я прикривате, носи рискове от лесни повреди и унищожаване, но е по-евтина. Подземната поливна система с потопяеми хидранти не се вижда, всичко е скрито и положено под земята с изключение на ел.таблото и контролния панел. Разбира се, тя е малко по-скъпа, но по-добре е да изберете нея. Приемете поливната инсталация като бъдеща дългосрочна инвестиция, която не е за пренебрегване. Тя се състои от хидрофорна помпа, която се захранва от определен водоизточник (кладенец, водопровод, сондаж). Препоръчително е да не се използва питейна вода от екологична и етична гледна точка.Помпата е необходима, за да се подаде вода под определено налягане в мрежата. Нататък системата се състои от централен захранващ водопровод и подклонове. Накрая са хидрантите с дюзите и разпръсквачите. Те обикновено са на нивото на тревата, за да не развалят гледката и да не се повреждат. При включване на поливната система, от налягането те изскачат и започват да разпръскват вода.Отделно се изисква монтаж на ел.табло с електронно управление на поливната инсталация. Часовникът се настройва според сезона и нуждите на растенията. Оттам нататък вие нямате повече грижи за поливането на градината.

Колкото и да сте мераклии, трудно е да си направите сами  добра поливна система.Изискват се познания, предварителен проект, пресмятане по определени формули за разпределение на необходимите количества вода. Това се прави стриктно, за да няма неполяти участъци или пътеките да се обливат с вода и гостите Ви да са „приятно“ изненадани. Нужно е също познаване на отделните видове растения и изискванията им към водата.Важно е разположението на отделните кръгове за поливане – слънце, сянка. Всички тези изисквания, трябва да бъдат спазени.Инвестицията не е малка, затова потърсете специализирана фирма за озеленяване.

Кои са предимствата на подземното напояване? На първо място поливането не изисква усилия и време от ваша страна. Не се мотаят разни маркучи и макари наоколо. Всичко е равномерно и обилно полято, свежо и в най-жаркото лято. Пести се вода, защото тя се използва в точно количество и по предназначение. Може да изградите и резервоар с условно чиста непитейна вода. Всяка съвременна градина трябва да е оборудвана с модерна поливна система. Това гарантира перфектен вид на зеленината и придава луксозен стандарт на двора.

Автоматизираната поливна система ще Ви позволи да отглеждате много цветя и да поддържате тревния килим идеално свеж.

Поливната система пести време и усилия!

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Колкото студена и продължителна да е зимата, тя винаги бива побеждавана от пролетта. Нейните предвестници, цветята, са много, но само едно от тях носи името й – примула (Primula). У нас е позната като иглика. Игликата е била известна на хората още от древността. Смятали са я за лекарство против всички болести. Откриваме я в легендите за боговете, където е представена не само като красиво цвете, но и като много полезно растение.

Игликите не са много взискателни към условията за отглеждане. Достатъчно е да им се осигуряват леко засенчени места, богати на хранителни вещества почви и редовно да се поливат. Любителите ги размножават най-често чрез разделяне на коренищата. Когато се налага да разполагате с по-голямо количество посадъчен материал, използвайте семена. Те бързо губят кълняемостта си, затова трябва да се използват още първата година след събирането им. Засяват се в сандъчета, които са пълни с почвена смес. Тъй като семената са дребни, не трябва да се покриват с почва. За да се предотврати излишно изпаряване, добре е да се завиват с хартия, или стъкло. Поливането да става с много фина струйка или с пулверизатор. Когато растенията оформят две листчета, трябва да се пикират на разстояния 4х4 см. На постоянно място засаждайте през пролетта или есента, чак когато растенията са добре вкоренени.

Най-разпространена рано напролет е P.vulgaris. У нас ще я намерите по крайбрежната ивица на Черно море. Обитава букови и дъбови гори. Избира умерено влажни, богати на хранителни вещества почви. Включена е в Червената книга на България. Ще различавате този вид по това, че развива розетка от приседнали листа с набрана повърхност. Цветовете са единични, разположени на къси дръжки. Баграта им е най-разнообразна – бяла, жълта, розова, червена, до синьо-виолетова, много често с по-светло око. Цъфти от февруари до май. Подходяща е за разпръснато засаждане в тревни площи.

През последните години от този вид са създадени много нови хибридни сортове, чиито цветове достигат до 3 см. в диаметър. Освен на открито те се отглеждат предимно в саксийки. Тяхно ценно качество е, че при оранжерийни условия цъфтежът им може да се регулира почти за цялата година. Много търсени са през зимата. Когато прецъфтят, растенията може да бъдат засадени в градината, където за една година укрепват.

От Южен Сибир, Средна и Южна Европа произхожда P.auricula. Наричат я още игликата с гладки листа. Те са полуизправени. Покрити са със сиво-бял восъчен налеп. Достига на височина до 15 см. Цветовете са събрани по 15-20 в сферично съцветие. Най-често са обагрени в червено-кафяво с жълт център. От този вид са създадени много сортове, които се използват предимно в цветни лехи и алпинеуми. Размножава се със семена, които се засяват през януари-февруари. Напролет поникналите млади растения се пикират в сандъчета, след което се засаждат на постоянно място.

Много оригинална е P.denticulata – топчестата иглика. Тя произхожда от Китай и Хималаите. На височина достига 25-30 см. Листата й са удължено овални, покрити с восъчен налеп. Цветовете са събрани по много в кълбовидни съцветия, 5-8 см. в диаметър. Най-често са лилави или розови, рядко бели или червени. Обича почвата да е винаги влажна. Предпочитана е за оформяне на лехи или бордюри край водни площи, паркове и градини.

Към модерните видове иглики се отнася P.vialii. Нейните естествени находищ а са в Азия. Различава се от останалите иглики по това, че оформя плътни туфички и множество силно удължени ланцетни листа. Те са покрити с фин брашнест налеп, който им придава фантастичен чар. Дребните, подобни на камбанки цветчета са наредени плътно върху вретеновидни, здрави, елегантно изправени съцветия, до 30 см.високи. Цветчетата започват да се отварят от основата към върха, което продължава дълго време през юни-юли. Баграта на разтворените цветчета е нежна лавандулово-розова, а тази на пъпките и на прецъфтелите цветчета – червена. Тази иглика е студеноустойчива. Понася полусянка и влажни почви, богати на хранителни вещества. Важно е те да не са варовити. Растенията са много подходящи за оформяне на масиви. Разсажда се на разстояния 30х30 см.

Обикновената, наричана още лечебна иглика, е позната с името P.officinalis. Листата й са продълговато яйцевидни, тъпо назъбени, с негладка повърхност, събрани в розетка. От средата на розетката излизат по няколко цветоносни стъбла, които достигат 15-20 см.височина. Те завършват със съцветие от няколко наведени надолу цветчета, съставено от по 5 яркожълти венчелистчета.

В много дворове през пролетта игликата образува цъфтящ килим, който след края на април може да се замени с цъфтящи цветни поляни. Те се засяват до средата на май, цъфтят през цялото лято, а видовете в тях са с различна големина, цвят и аромати. Различни комбинации  може да разгледате тук.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Мечтаете за плътна, сочна и зелена трева.

Чудите се дали да засеете тревни смески или да използване чимове? Тревен чим ли да поръчате или да засеете семена на тревни смески?

Ако квадратурата над която разсъждавате е по–малка от 200 кв.м. , категорично препоръчвам да се зачими. Тревните чимове са благодатен продукт, защото предоставят възможност за тези, чийто терени не са големи да се справят сами  и пак да изпитат удовлетворението от моменталния ефект на перфектната зелена трева. Полагайки чим вие спестявате време – време за подготовка на терена/ може да ви се наложи да я правите няколко пъти, ако не дай си Боже не успеете от първия път/,  време за поливане, време за покълване, време за отглеждане, време за валиране, време за торене и пръскане с препарати…Като сложим и времето прекарано в интернет, търсейки отговор на различни въпроси, то си е чиста далавера да решите да платите по-висока първоначална цена. В действителност, излиза по-евтино. И така, по-високата цена си заслужава, освен ако не сте човек, който разполага с цялото време на света да се грижи, за да отгледа своята ливада или твърдо сте решили да засеете тревни смески.

Какво да правите с терена и как да го обработите на полагане на тревни чимове?

И така, взели сте решение за закупуване на тревен чим и имате реалната възможност абсолютно сами да създадете перфектна трева в двора си. Но не знаете как да подготвите терена за полагането на тревен чим. Има ли разлика в подготовката на терена за засяване и за зачимяване?

Да, има. И това е още едно от предимствата на чима. Когато искате да подмените старата си трева с чимове, в повечето случаи не се налага да прекопавате и да обработвате дълбоко терена.

Ако вашата тревна площ е амортизирана , придобила недобър естетически вид през годините или просто не сте се грижили правилно за тревата, или с времето почвата се е уплътнила и тревата се развива лошо и т.н., но терена под нея е от добра структурна почва, то тогава е необходимо е да се обработи само повърхностния почвен слой като се премахнат плевелите и старата трева. Изтесайте  и прекопайте повърхностно, около 4-5см. Това понякога се оказва трудоемък процес и е по-добре да потърсите помощ от специализирана фирма. Изрязването на старата трева машинно, пести не само време, но и инертен материал – почва или пясък, които са необходими за пренивелиране на терена.

Разбира се, всеки терен е различен като почвен профил, местоположение, моментно състояние и т.н. и тогава когато повърхностният почвен слой е силно замърсен от строителни отпадъци, камъни и боклуци, утъпкан и сбит, ето какво трябва да направите стъпка по стъпка, за да подготвите терена за полагане на тревни чимове:

• Почистите от камъни и отпадъци, стари коренища и плевели
• Добре е да прекопаете или фрезовате терена
• Ако се окаже, че почвата е твърде сбита и не сте в състояние да я обработите, по-добре изцяло го подменете на дълбочина мин. 10-15см. с нова структурна и песъклива земя. Ако не може да се сдобиете с такава в района в който живеете, то спокойно използвайте промит речен пясък.
• Може да подхранете с комплексен /комбиниран/ тор, като приложите точната доза за съответната квадратура – това ще спомогне за по-бързото вкореняване на тревата
• Вкарайте торта с гребло в дълбочина и полейте, но не обилно
• Накрая заравнете още веднъж, за да получите отлично гладък терен – това е важно за доброто вкореняване на чимовете. Чимът трябва да бъде в идеален контакт с почвата след полагането
• Валирайте

Ако почвата е много суха, задължително я навлажнете в деня преди полагането на чима. И ето вече сте готови.

Това е работният стадий, в който трябва да направите своята заявка за тревен чим!

ЗАПОМНЕТЕ!

– Тревният чим не се прихваща, положен върху замърсени и неравни терени

–  Не се полагат чимове директно върху стара трева , дори и след неуспешен опит за затревяване

– Теренът под чима трябва да е идеално гладък

Ако ви се вижда трудно, обадете се.

автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Напролет може да ги видите навсякъде – на прозоречните первази, в малки и големи градини. Грейнали като мънички слънца сред свежата зелена трева те ни веселят и тонизират…Това нежно пролетно градинско цвете краси света с невероятното си разнообразиe от форми и багри. Дали са кичести или простocтоцветни, бели, кремави, жълти, златисто-жълти или оранжеви, единични или събрани по няколко на цветоносно стъбло, със или без аромат, цветовете на нарциса са толкова изящни и красиви, че още в древността за него са писани и предавани познати и днес легенди.

Многообразието им много години е събирано в различни класификации. Днес нарцисите в известна степен и условно са класифицирани в 10 групи, включващи различни видове и хиляди сортове. Богатството по групи се характеризира главно по броя на цветовете – един или няколко на растение, по големината на коронката и нейното обагряне, по това дали цветовете са прости или кичести. Някои групи имат характерни особености главно като изисквания при отглеждането.

Как да ги отглеждате?

Като влаголюбиво растение, луковиците се засаждат в добре обработена и дълбоко обърната (25-30 см.), богата с хранителни вещества почва, през септември-октомври. Нарцисът не обича киселите почви, затова не ги засаждайте под иглолистни дървета или в близост до тях. Дълбочината на засаждане е по-голяма в сравнение с правилото за другите луковици /три пъти големината на луковицата/, за да се осигури по-висока влажност за развитието им и да се избегне измръзването на луковиците. В по-мразовитите райони или на по-голяма надморска височина е желателно върху почвата да се развхвърля изолиращ пласт от слама или друг мулчиращ материал. Особено чувствителни към студа са букетните нарциси (с много цветове на едно цветоносно стъбло). До края на цъфтежа подхранвайте растенията с азотни торове два пъти месечно и ги поливайте редовно. След прецъфтяването до полягането на пожълтелите листа продължете с поливането, за да могат луковиците да узреят добре. Не е задължително да ги изваждате всяка година. Това може да правите през 2-3 години, а засадените в тревните площи дори през 4-5 години. Трябва да помните, че не бива да косите тревните площи докато листата на нарцисите не пожълтеят. За да поддържате красива тревната си площ, косете я така, че около нарцисите да оставяте тясна ивица трева. В противен случай луковиците няма да се изхранят добре, стават чувствителни към болести и през следващата пролет ще развиват слаби цветове, или няма да цъфнат. Ако искате да не косите, можете да комбинирате красивите им туфи със семена на цъфтящи цветни поляни. Така целогодишно ще се радвате на пъстър килим от цветове, без да полагате особени грижи,

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Багрите оказват силно въздействие и затова трябва да са в хармония със стила на интериора или екстериорното пространство.

В основата на всяко цветово решение стои учението за цветовете. То пък се опира на цветовия диск, на който в определен ред са разположени всички цветове на дъгата. Трите основни цвята – жълтият, червеният и синият, образуват триъгълник върху диска. Между тях се намират останалите, смесени, които са образувани от съседните цветове на спектъра. Така между жълтото и червеното се намира оранжевото, между червеното и синьото – виолетовото, а между синьото и жълтото – зеленото.

Цветовете, намиращи се един до друг на спектъра, преливат плавно, образувайки различните оттенъци. Те съдържат близки, сходни тонове и могат да се обединяват в хармонични съчетания.

Ето и няколко комбинации, които ще ви подскажат какъв е човека в зависимост от цветовете на растенията, които отглежда или как вие самите да създадете определено настроение в дома си с помощта на цветята.

БЯЛО И КРЕМАВО ИЗДАВАТ СДЪРЖАНОСТ

Въздействието на бялото и кремавото се приема като хладно, сдържано. Растенията, които имат такива цветове или листа, са подходящи за интериор, оформен в елегантен, класически стил. Те са уместни също и в съвременно обзаведена къща, защото предлагат спокойна и изискана атмосфера.  Във интериора големи бели цветове разгръщат антуриумът, камелията, цикламата, спатифилумът, калата, а навън хризантемата, рододендрона, магнолията, някои видове дрян. Естествено всички тези видове цъфтят определен период от годината. Ако искате бял цветен фон през целия сезон може да се спрете на така наречените швейцарски, цъфтящи поляни.

ЖЪЛТОТО И ОРАНЖЕВОТО ТОПЛЯТ, ЧЕРВЕНОТО ПРИДАВА ДИНАМИКА

С помощта на тези цветове можете да поставите акценти в етностил, да подчертаете духа и индивидуалността на вашата градина. Цветове в тези тонове имат абутилонът, есхинантусът, аламандата, афеландрата, калцеолария, кливията, колумнеята, кросандрата, пахистахисът, скутеларията. Оттенъците на червения цвят напомнят на топлите южни страни. Тяхното въздействие винаги е много интензивно, така че използването им трябва да е внимателно. В червени тонове цъфтят акалифата, ехмеята, антуриумът, бегонията, камелията, цикламата, дипладенията, коледната звезда, китайската роза, хипеаструмът, каланхоето. За градината може да подберете подходящи за вашия двор по височина семена на цветя, които да цъфтят до късна есен.

СИНЬОТО – усещане за хлад и още нещо…

Чистото синьо оставя усещане за хлад. А заедно с бялото извиква във въображението мирната селска атмосфера на южен остров. В съчетание с червено може да придобие магически, загадъчен оттенък. Синият цвят добре хармонира с вилния стил – в него има простота, но и определеност. Сини и лилаво-сини цветове имат бровалията, брунфелзията, камбанките, еустомата, арабската теменужка, хортензията, игликата, лена и фацелията, които цъфтят целогодишно.

ЗЕЛЕНОТО СИМВОЛИЗИРА НАДЕЖДАТА

Този цвят има хладна, успокояваща аура. Колкото повече е синьото в него, толкова по-мрачно е въздействието му. Ако преобладава жълтото, той излъчва жизнерадост и пролетна свежест. Зеленият цвят присъства в листата на всички растения, а вариантите му са безброй – светло и тъмно-зелено, зелено със сиво-сини или червеникавокафяви оттенъци. Често се срещат листа със светли участъци, които изглеждат почти бели.

СЪЧЕТАНИЕТО НА БЛИЗКИ ОТТЕНЪЦИ Е КЛАСИКА В ЖАНРА

Най-лесният начин да направите цветова композиция на растения е да обедините близки нюанси. Но обърнете внимание на това сходните цветови оттенъци да бъдат разчупени, уравновесени от несходство в структурата на растенията. Този ефект се постига лесно – достатъчно е да подберете цветове с различна големина и форма. При използване на близки оттенъци е добре композицията да се оживява с отделни елементи с по-ярък цвят. За такива петна в аранжировката на интериора може да използвате пера, балончета или други аксесоари, стига да съответстват на цялостния стил на помещението. Лесно се създават красиви съчетания от цъфтящи растения от един вид, които имат богата гама цветове. Такива цветя са бегонията, цикламата, китайската роза за вътре. Навън може да използвате бегонии, лилиуми, циния.

ОБОДРЯВАЩ И ВЪЗБУЖДАЩ КОНТРАСТ

Контрастен ефект може да се създаде и с цъфтящи, и с изцяло листни растения. При листните растения контрастът се постига с комбиниране на по-тъмни и по-светлозелени листа. Можете да групирате растения от един вид, например да сложите един до друг обикновен бръшлян със светлозелени листа и бръшлян от друг вид с пъстри листа. В композиция с растения от различен вид контрастът не е задължителен в цветовете, често за него играят роля структурата и формата на листата, както и цялото растение.

Сполучливо използвани ефектни контрасти са от синьо и червено, жълто и синьо, синьо и бяло. Те лесно се вписват във всеки интериор, а резултатът е още по-добър, ако някой от цветовете присъства върху покривката, завесите, килима или мебелите.Контрастът на оранжево и лилаво или червено и зелено изисква известна смелост и въображение, защото става дума за много интензивни цветове. В къща, обзаведена в класически стил, такова съчетание вероятно няма да се вписва добре в обстановката. Ако искате да създадете контраст с растения от един вид, можете да използвате хортензия в розово, синьо и бяло, камбанки в синьо и бяло, хризантеми в жълто, тъмночервено и светловиолетово, сенецио в синьо, розово и червено, еустома и арабска теменужка в лилаво-сини и бели тонове. Пъстър контраст със съчетание на различни видове можете да изградите върху определена тематична основа – например пролетно пробуждане на природата с луковични растения или кактусова градина, или свежа пъстрота, допълнена със съответстващи тъкани в южноамерикански стил, или ансамбъл от разноцветни продължително цъфтящи растения.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Забелязали ли сте такова място в градината си, където каквото и да засадите, линее, расте трудно и не цъфти?

Искате ефектно да оформите пространството около стеблата на дърветата, където тревният чим не така зелен и буен?

А,ивицата между големите храсти и алеята? Искате някой нисък, красив, вечнозелен, невзискателен, евтин и ефектен храст?

Тревните смески за сянка имат определени изисквания, на които не всяко пространство е готово да отговори. И когато тревата за сянка не се оказва добро решение, можете да подберете подходящи почвопокривни храсти.

Те виреят и на слънце, и на сянка. Растат сравнително бързо, но не и във височина, имат тъмнозелени или пъстри листа и понякога даже цъфтят ефектно. Не изискват специални грижи, понасят резитбите, образуват мек килим от нежна зеленина, скриват почвената повърхност напълно и създават т.нар. първи етаж от растителност. И то – целогодишно!

Популярни почвопокривни храсти в българския двор са бръшлянът и здравецът. Прибавете към тях десетките сортове чашкодрян (Euonymus), нокът (Lonicera), звъника (Hypericum ) и зимзелен (Vinca) – и сте готови да уплътните всяка педя гола почва в градината.

Здравец: най-българското растение. Невзискателен, вечно свеж и дъхав, полезен и дори лечебен. Подходящ за бордюри, масиви и всякакви тъмни ъгли в градината. Размножава се безпроблемнно с коренищата си, които се вадят лесно и се прихващат лесно.

Бръшлян: тъмнозелен с мраморен рисунък на листата, бързорастящ, стелещ се по земята. Размножава се от вкоренени клонки (не потиска дърветата, по които се увива!). И малко повече влага ще му дойде добре.

Зимзелен (Vinca): с двата си основни вида (V.minor и V.major) е спечелил огромна популярност – расте бързо (до метър и половина на сезон), не изисква грижи, стеле се по земята, а на всичко отгоре цъфти обилно в лилаво. Размножава се от зелени клонки и чрез разделяне.

Чашкодрян (Euonymus): едно от най-използваните почвопокривни растения. С многото си сортове (E.japonica и E.fortunei) се предлагат всякакви форми – от стелещи се до изправени растения с всевъзможно обагряне на листата – пъстри, с жълти, бели и оранжеви ивици, тъмнозелени, или резедави. Страда от ниските зимни температури, но се размножава лесно от издънки и не изисква специални грижи.

Звъника (Hypericum): едроцветен почвопокривен храст. Стеле се ниско и бързо, дори агресивно завзема територия, а с огромните си жълти цветове ще ви радва само ако го сложите на слънчево място. Невзискателен към почвените условия, ефектен и много подходящ при озеленяване на скатове и наклонени терени, като почвоукрепващ вид.

Нокът (Lonicera): с двата си вида (L.Nitida и L.pilleata), този храст от десетилетия краси парковете у нас. Расте нисък, дава плътна корона с миниатюрни листенца, търпи резитба под всякаква форма и е подходящ за създаване на ниски топиарни форми. Грижите за него се изразяват в предпазване от студа в най-лютите зими, тъй като страда от частични измръзвания.

А като прибавите папрат, хоста, незабравки и еуфорбия, градината ще заприлича на един плътно застлан със зеленина оазис. И всичко това – почти на много ниска цена: бръшлян и здравец ще размножите сами или ще изкопаете от планината, декоративните сортове чашкодрян, нокът, звъника и зимзелен може да закупите от градинските центрове за 3-4лв. За да имате целогодишно зелено покритие в двора –  Действайте!

При нужда от професионален съвет, моля не се колебайте да се свържете с нас!

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Прави впечатление, че през последните години все по-малко офиси и бизнес сгради аранжират вътрешно–архитектурните си пространства със зеленина. Интериорното озеленяване като че ли се позабрави и придоби предимно „домашен характер“.

Интересни са изследванията на психолози, които са доказали, че удовлетвореността от работата на работното място е в пряка зависимост с броя на интериорните растения в офиса. Резултатите показват, че удоволствието от работата е доста по-малко в офиси, в които няма стайни растения, отколкото при служители, които работят в помещения, където има декоративни цветя или прозорците гледат към красив парк или градина. При наличие на интериорно озеленяване хората са по-спокойни, работоспособни и доста по-позитивно настроени. При изследвания в тази посока е установено, че хората които работят в озеленени офиси са по-щастливи като цяло. Около 80% от запитаните казвали, че се чувстват напълно удовлетворени или щастливи, докато при служители, които работят в затворени помещения без растителност процента на удовлетвореност падал до 60%. Процента на удовлетвореност рязко пада и ако офиса няма никакви прозорци. Тази статистика не е обвързана с възрастта, заплатата или длъжността на служителите в офиса. Не трябва да се подценява факта, че стайните растения подобряват микроклимата в помещенията, пречистват въздуха и поемат отрицателните излъчвания от различните електроуреди. Ето защо озеленяването на интериора е от съществено значение, за изграждане на хармонична жизнена среда.

ТОТЕХ разполага с квалифицирани специалисти, които проектират и реализират успешни решения в областта на интериорното озеленяване и оформянето на вътрешни пространства със стайни растения. Ако се нуждаете от съвет за вътрешното озеленяване на вашия дом, офис, магазин, зимна градина или на цялата ви бизнес сграда, то ние с готовност ще ви помогнем. Нашите специалисти са на разположение за всякакви въпроси и консултации.

Или как правилно да подберете начина на затревяване, подходящ за вашия двор.

Засяването с тревни смески безспорно е и си остава най-популярния начин за създаването на тревни площи у нас.Достатъчно е да подберете подходящите сортове семена, комбинирани специално за нашия климат и при правилна поддръжка на тревата дълго ще се радвате  на перфектна зелена морава.Факт е , че отглеждането на добра трева е трудоемък процес , но като се види резултата, чувството е много удовлетворяващо.За по-нетърпеливите и мързеливи почитатели на зеленото има и друг вариант – готови тревни чимове!

Защо да предпочетете тревния чим пред затревяване с тревни смески или райграс?

1. С поставяне на готов тревен чим Вие ще избегнете един дълъг период на изключително интензивна поддръжка, която е необходима за получаването на качествена и естетична тревна площ.
2. Освен естетическо, чимът има и чисто практично предимство, а именно – той е вече укрепнала и устойчива трева т.е. не се налага да я отглеждате.
3. Затревяването с готов тревен чим има моментален ефект. Използва се за създаване на всякакви площи с различно предназначение – паркови, спортни терени, голф игрища, частни дворове, декоративни зелени площи към търговски обекти и хотели, детски площадки и т.н.
4. Зачимяването е много удачно при укрепване  на наклонени терени, както и при ремонт на вече съществуващи тревни площи, най-вече натоварени терени – спортни игрища и стадиони, детски кътове и др..
5. Поради своята плътност и устойчивост, тревният чим задушава плевелите и вие имате чиста и красива тревна площ.

Кога използването на тревния чим не е подходящо?

Само в един случай – когато бюджета ви не го позволява.

Зачимяването е трудоемък процес, в сравнение със засяването на семена, на тревни смески.Затова е и по-скъпо.Но от друга страна ,ако площта ви е малка се замислете дали си струва да отглеждате трева.Това пък е много дълго. Практиката ни показва, че за двор до 200кв.м. е по-добре да прежалите средствата и да зачимите.

Има още една ситуация, в която използването на чимове не е оправдано – тогава, когато не можете да подсигурите необходимите условия за правилното развитие на тревата след полагането на чима. Тревният чим не е зелен мокет, а предварително отгледана трева, за която са полагани професионални грижи. Ето защо, ако не сте в състояние да му осигурите съответните условия и грижи след полагането, по-добре не си хвърляйте парите на вятъра. При липса на поливна система или редовно поливане по-добрият вариант е да засеете със сортове семена на специални треви като троскот или бяла детелина. При тези видове грижите след създаването на тревната площ са значително по-малко.
И последно. Чимове от цъфтящи цветя не се предлагат. Така, че ако искате да имате красива цъфтяща поляна в двора си, ще се наложи сами да я отгледате, като си закупите специализирани тревни смески със семена на цветя. Разнообразието от треви за цъфтящи поляни е голямо, така че е добре да се консултирате със специалист и да подберете височината, цветовете, периодите на засяване и цъфтеж.

След това всичко е във вашите ръце.

Стремежът на българина към по-добра битова култура и към по-емоционално въздействие на заобикалящата го среда е изконна традиция. Една древна поговорка гласи: “Покажи ми градината, за да ти кажа какъв си“. Това е вярно, защото по състоянието и вида на един двор, неговото озеленяване и поддържане, ние можем да съдим за социалните, емоционалните и естетически критерии на собственика му.

Все повече хора обръщат поглед към природата и се стремят да живеят здравословно, далеч от шума и праха на големия град. В съвременната планировка на много вили и еднофамилни къщи все по-често присъства и басейнът като основен композиционно образуващ елемент на градинското пространство. Той обединява около себе си барбекюто, различните кътове за отдих, пейки, беседки и всичко това – потънало в зеленина. Тази картинка ни напомня за оазис, където умореният пътник намира прохлада, глътка животворна вода и спокойствие.

Създаването на една градина е изкуство, дълъг и сложен процес, в който трябва да се вложат много любов, знания и усилия, докато се достигне до крайния резултат. Изграждането на алеите, парковите елементи (пейки, пергули, беседки и др.),засаждането на растителността и засяването на тревата е само начало на дългия път, който трябва да се извърви, за да се превърне една зелена площ в градина.

Максимата, че 90% от едно озеленяване, било то парк, вилен двор или градина е поддръжка, е абсолютно вярно. Живите естетически елементи-дървета, храсти, цветя, имат своето динамично развитие, както през отделните сезони, така и през годините. Поради тази причина те се нуждаят от специални грижи във всеки един момент от своето развитие.

Ето няколко полезни съвети как да се грижим и отглеждаме дърветата, храстите и цветята в нашия двор: как да поддържаме тревните площи, за да се превърнат в мек килим и дълго време да запазят декоративните си качества. Кога и през кои сезони е най-подходящо време да торим или подхранваме растенията.

ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Пролет е. Всичко се раззеленява постепенно, земята се отцежда от зимния мраз и първите слънчеви лъчи стоплят въздуха – вече е време да излезем и да се погрижим за градината си. От средата на февруари до края на март и началото на април е периодът, в който природата се събужда за нов живот. Започва активното сокодвижение – начало на вегетация при всички растителни видове.

ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

Грижите за поддържане на дървесно-храстовата растителност трябва да бъдат интензивни, особено ако се отнасят за новозасадени фиданки, взискателни към почвените и климатични условия (каквито са повечето екзотични видове, използвани понастоящем в озеленяването). Целта е да се подпомогне прихващането, възстановяването и приспособяването на растенията към новите жизнени условия (първите 5-8 години). И така, ако сте решили да обогатите градината си с един или два дървесни или храстови вида, трябва да знаете, че в периода от март до началото на май е подходящо пролетното засаждане на видове предимно с твърда дървесина (дъб, бук, люляк, брези, върби). Например, брезата се пренася единствено и само през пролетта, до разпукване на пъпките. През пролетта се засаждат и всички топлолюбиви и чувствителни към ниските температури видове. Пролетно засаждане е целесъобразно и в районите със студена зима, както и върху терени с тежки, непроветриви, мокри и студени почви.

След засаждането на дървесно-храстовата растителност започват активни агротехнически мероприятия с цел възстановяване на кореновата система. При храстите това става в рамките на 2 до 3 месеца след засаждането им, а при дърветата – 3-4 години. Коренообразуването в процеса на вегетация се активизира посредством внасяне на растежни стимулатори, (торове), предимно през пролетта, т.е в началото на регенерацията на кореновата система.

Макар и просто на пръв поглед, разрохкването на почвата около дърветата и храстите, както и редовното им поливане е задължително, тъй като това допринася значително за подобряване на водно-въздушния режим на почвата, подобрява нейната структура и предотвратява образуването на почвена кора.

Първото разрохкване се прави през пролетта, (две-три седмици след разлистването) а следващите – през лятото и есента.

При суха пролет фиданките задължително трябва да се поливат в рамките на посадъчните им места, като се вземе пред вид разположението на кореновата система (в близост до стъблото по-плитко, с отдалечаване от него се удълбочава).

ТОРЕНЕ НА ПОЧВАТА И ПОДХРАНВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА

Това е твърде важен въпрос, защото дърветата и храстите дълги години се развиват на едно и също място и непрекъснато изтощават почвата. При недостиг на хранителни вещества се появяват некрози по листата, наблюдава се нетипично оцветяване, може да настъпи преждевременен листопад, вторично разлистване или вторичен цъфтеж, по кората се развиват лишеи.

Ако при засаждането на растенията сте се погрижили добре, то с внасянето на торовете може да започнете едва през третата година след засаждането. Органичното торене най-често се извършва с прегорял оборски тор, който има голямо значение не само за развитието на растенията и подпомагането им като „пълен тор“, но и като средство за подобряване на структурата на почвата и нейната микробиологична активност. Птичият тор и костното брашно, поради по-голямото си съдържание на калий, са подходящи за торене на красиво цъфтящи декоративни видове и форми. Като цяло трябва да се има предвид, че при песъчливо-глинести почви се тори по-рядко и с по-малки количества. Най-подходящото време за внасянето на органичните торове е ноември-декември, т.е три-четири месеца преди вегетацията.

Минералните или така наречените изкуствени торове се внасят само по необходимост. Това се отнася до случаите, когато при дърветата и храстите се наблюдава влошена жизненост (пожълтяване или преждевременно окапване на листата), повяхване, поява на некротични петна и др. Най-често използваните торове са амониева селитра, суперфосфат и калиев хлорид. След втората година от засаждането се тори с азотни, а след третата и четвъртата година – с калиеви и фосфорни торове.

РЕЗИТБА НА ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

Дърветата и храстите се режат задължително преди вегетацията, като при температура под 4°C резитбата се преустановява.Сроковете за резитба при различните видове са както различни в зависимост от особеностите на отделните видове:

• раноцъфтящи през пролетта: веднага след прецъфтяването – април-май
• студоустойчиви видове: ноември-март
• раноразлистващи се видове: до началото на февруари
• нестудоустойчиви и вечнозелени: веднага след разлистването
• видове, цъфтящи през лятото: рано напролет, преди началото на вегетацията

ПОДДЪРЖАНЕ НА РОЗИ – ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Розите изискват слънчеви месторастения, богати на органични вещества, песъчливо-глинести дълбоки почви и ниски подпочвени води. Те не трябва да се разполагат на припечени, сухи и непроветриви изложения, както и на северни места. Не понасят сух, запрашен и мръсен въздух, както и ветровити места. Малко известен, но много интересен е фактът, че почвата, в която растат рози повече от 5 години, съдържа отровни вещества, излъчени от самите корени, което влияе неблагоприятно върху по-нататъшния им растеж. Ето защо почва, която е изхранвала рози не трябва да се използва.

Пролетта е времето, когато розите  се отзимяват. При нашите климатични условия това става в периода от 15 март до 15 април. Разравянето става много внимателно, за да не се наранят пъпките или новите леторасти. Препоръчително е розите да се торят ежегодно със сух оборски тор едновременно с отзимяването им, а минералните торове да се внасят непрекъснато по време на вегетацията от април до юни.

Ако спазвате посочените съвети и се грижите за розите си още от ранна пролет, през цялото лято те ще ви радват с красивите си многобагрени цветове.

ЦВЕТЯ – ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Цветята – това са живата багра и хармония в една градина. Ако сме се погрижили добре още с първите слънчеви лъчи на пролетта, дори под нестопилия се сняг, нежна бяла главичка ще покаже кокичето, след това минзухарът, синчецът, нарцисът, зюмбюлите, лалетата и т.н. Но за да ни радват тези красиви цветя по-дълго време, необходимо е да знаем някои основни правила при тяхното отглеждане.

Многогодишните студоустойчиви видове, които цъфтят още през първата година, се садят през първата половина на май. Цъфтящите през пролетта луковични и клубенови цветя (нарциси, лалета, минзухари, кремове, синчец) се засаждат в ранна есен (септември-ноември), за да могат да се вкоренят и през пролетта да започнат да нарастват. Цъфтящите през пролетта нестудоустойчиви видове (гладиоли, гергини, кана) се засаждат в ранна пролет (април-май).

Добре е да се знае, че луковиците на всички пролетни цветя, след преминаването на цъфтежа, трябва задължително да се извадят, сортират и оставят за съхранение през лятото в сухи и проветриви помещения.

Събирането се извършва в определена последователност – най-напред от синчец и колхикум, следват лалета, зюмбюли, нарциси. Това се извършва в периода юни-юли.

За да имате големи цветове и здрави растения през следващата година, оставете повече листа след прецъфтяването на растението, отрежете задължително прецъфтелия цвят, за да не се губят асимилати и извадете луковицата едва когато всички листа пожълтеят.

Засаждането на нестудоустойчивите луковични цветя започва през пролетта, веднага щом почвата се отцеди и продължава до началото на интензивното нарастване на надземната част. За луковичните и грудковите цветя важи правилото: след лагеруване да се засаждат на дълбочина почти три пъти по-голяма, отколкото е диаметърът на луковицата, но не по-плитко от 5 см. Само лилиумът се засажда по-дълбоко (25-30 см.), а момината сълза – по-плитко (2,5-3 см.)

Желателно е преди засаждането на луковиците почвата да се прокопае дълбоко и да се натори с прегорял оборски тор. Това подпомага както цъфтежа на растенията, така и изхранването на луковиците след прецъфтяване. По време на цъфтеж и през останалите сезони, подхранването с минерални торове се прави само по необходимост или ако се отглеждат културни и селекционирани форми, които изискват богати почви.

Плевенето, разрохкването и прекопаването са рутинни операции, които не се нуждаят от обяснение, но са много важни и от съществено значение за нормалния въздушен режим на почвата и задържането на влага в нея.

ГРИЖИ ЗА ТРЕВНИЯ ЧИМ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

При вече изграден и добре развиващ се тревен чим, грижите за него през пролетта не се различават съществено от рутинната му поддръжка и през останалите сезони. След стопяването на снега и отцеждането на почвата, тревата започва да расте и така се стига до необходимостта от първа коситба. Чрез косенето се осигурява по-голям достъп на светлина и въздух до възела на братене, което стимулира сгъстяването на тревата.. Интензивно поддържаните треви не трябва да се оставят по-високи от 5-7 см. При стопяването на снега трябва да се наблюдават местата, където той се задържа и да се почистват старателно. Това е необходимо, защото има опасност от измръзване или задушаване. Ако въпреки грижите има повредени участъци по ливадата, може да почистите отмрялата част и да подсеете с бързорастяща тревна смеска за възстановяване.

Автор: ланд.арх. Павлина Тодорова

Водата като елемент на парковете и градините не само обогатява пейзажа, но и подобрява микроклимата. Различните типове водни площи създават  разнообразни емоции. Спокойната повърхност на езерото, която отразява околния пейзаж внася хармония. Реката осигурява възможност за прохладна разходка със смяна на пейзажите, а потокът, който се пени между скалите и напомня мелодия от весела песен се превръща в естествен притегателен елемент на пространството. Водата стимулира всички сетива.

Ако искате да изградите водна площ в градината си е добре да познавате най-характерните типове водни площи, които се използват в композициите на парковете, за да изберете най-подходящата за вас.

Фонтан

Фонтаните се изграждат на равни места. Те се състоят от две части – басейни и централна част. Централната част е декоративна или скулптурна, която служи за източник на пръскаща вода и обуславя „водната картина”. Аранжирането с растения обикновено е под формата на рамка от цветя, или трева.

Фонтаните могат да са с разнообразна форма – квадрат, кръг, правоъгълник. Те са задължителен елемент в миналото и са били богато оформяни с балюстради и статуи.

Всички образци на градинско-парковото изкуство имат фонтани, а в някои от тях те се явяват и основен композиционно образуващ елемент.

При съвременните фонтани важна роля играе декоративното осветление. „Оцветените“ със светлина водни струи са изключително ефектни.

Реки и потоци

Когато реките и потоците в един парк или градина са природна даденост, се оставят да текат свободно, да лъкатушат или да образуват меандри.  От композиционна гледна точка,  въздействат предимно със своята дължина. Двата бряга се приближават или отдалечават, като на места могат да се образуват и островчета. С оглед по-добра видимост и художествено въздействие ниските брегове са свързани с нивото на реката, за да може погледът да обхване цялата водна площ. По-високите брегове са пoотдалечени от нивото на водата. За насочване на погледа на посетителя, бреговете се оформят, като се използват групи дървета и храсти, поставени на подходящи места. Островите може да са свързани чрез мост с останалата част от парка. В зависимост от големината им на тях се разполагат площадки за отдих, беседки, увеселителни заведения.

Поточета

Поточетата могат да са създадени и изкуствено в парковете и градините. Особено привлекателно е постоянното им ромолене.Те обикновено се комбинират със скали, храсти и цветя и цветни поляни. Обикновено край тях се организират места за спокоен отдих.

Бързеи и водопади

Подходящи са за стръмни и пресечени местности. Доброто им въздействие се чувства, когато алеите преминават непосредствено до брега на течащата вода. В парка може да се създаде и водопад при подходящи условия – достатъчно вода, стръмен скат или наличие на естествени  скали.Тези елементи присъстват предимно в естествен вид в лесопарковите територии или се изграждат изкуствено. Това е съоръжението, в което най-трудно се имитира природата.

Езера

Езерата в парковете и градините са свободни водни площи, заобиколени със зеленина и цъфтящи поляни. Те може да са изкуствено създадени при нисък или вдлъбнат терен. Езерото може да има острови, полуострови, заливи, пристани и др. Така контурът му става разнообразен и привлекателен.

Но нито един от тези елементи не може да бъде достатъчно привлекателен, без красивият зелен фон на тревните площи.Как да се справите и с тази задача повече тук

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Живота на хората от векове винаги е бил организиран около вода – реки, морета, океани. Човек има естествена потребност от вода и затова тя се явява като естествен притегателен център в композицията на парковете или градината в двора.

Разположението на водната площ трябва да бъде добре осмислено и прецизно осъществено. Необходимо е тя естественото да се вписва в цялостната композиция на околното пространство. Възможно е комбинирането на алпинеум или скален цветен кът с водопад и езеро в пейзажен стил, както и каскада от водни огледала в геометричен стил. Комбинирането на различните типове водни площи – статични и динамични, допринася за внасяне на живот в градината. Завършеност на композицията може да постигнете, като внесете ефектно осветление и различни паркови елементи като мостчета, камъни във водата, декоративни пластики и паркова мебел.

Желанието за изграждане на едно такова съоръжение трябва да бъде заявено от клиента, на етап проектиране. Създаването на този тип пространствено решение е истинско предизвикателство. Самото изграждане е свързано с разходи, които трябва да предвидите в бюджета си. Важно е да направите разчет както на средствата, така и на времето, което може да отделите за поддръжката на вашата водна площ. Няма нищо по-грозно именно от такъв парков елемент, който в следствие на лоша грижа прилича на блатясала локва. Ако не сте готови да отделите необходимото за поддържането на водната площ, по-добре изобщо не я правете. Но ако въпреки трудностите, сте решили да се заемете с това предизвикателство, то трябва да знаете, че крайният ефект е наистина впечатляващ и носи много естетическа наслада и удовлетворение.

Какво трябва да знаете преди да пристъпите към изпълнение на воден ефект?

Размерите на водната площ зависят от общата големина на зеленото пространство. Водният ефект не трябва да е прекалено малък, нито да доминира над останалите елементи в двора. Например за градина около 300-400 м2, водната площ трябва да бъде от не повече от 20-30м2. Особеностите на терена, ще ви подскажат какъв точно тип водна площ е подходящ за градината ви.

Най-често водни площи се изграждат в близост или в комбинация със скален кът, или са вписани в границите на декоративната растителност. Напоследък е модерно да се разполагат непосредствено до плочници и веранди.

Ако изграждате езеро озеленете бреговете му разнообразно. На преден план оставете чисти тревни  площи, на заден засадете плътно  декоративна растителност, като целта е тя да бъде като фон и да се отразява в спокойните му води. Отстрани създайте полуоткрити зелени пространства или разположете солитер/ единично засадено красиво дърво или храст/. Не  разполагайте в близост  до водната площ дървета с мощни корени, които могат да разрушат дъното. В спокойната част на водата, може да поставите растения /така наречените хидрофити/ като лилия,  блатен ирис, лотос и др., но трябва да знаете, че в тези случаи водата не се обработва химически.

Не на последно място се погрижете за тревния фон около вашата водна площ, за да подчертаете, нейната индивидуалност и да постигнете завършен декоративен ефект.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Най-важните цветя в традиционния Фън Шуй са пет. Те носят най-голяма полза и благословия за собствениците. Тези пет цветя са: божур, хризантема, бяла магнолия, орхидея и лотос.

БОЖУР

Божурът произхожда от Монголия и Сибир и е най-важният от петте цветя. Той символизира богатството и честта. Освен това е символ на любовта. Когато цъфти,той предвещава голямо щастие. В Китай понякога го наричат „растението на двайсетте дни“ тъй като цветовете му се запазват свежи почти три седмици. Казват, че дървото божур живее над 120 години. Божурът може да повлияе благоприятно на вашата връзка, ако го посадите в югозападната страна на градината. В Китай наличието на божури в къщата означава, че семейството има дъщеря за женене.

ХРИЗАНТЕМА

Родината на хризантемата е Китай, като там я свързват с щастието и смеха. Хризантемите са любима украса в китайските домове, тъй като символизират комфорта, щастието и удоволствията на живота. Същевременно тези цветя се свързват с благородството и силата на характера.

БЕЛИ МАГНОЛИИ И ОРХИДЕИ

Белите магнолии и орхидеите символизират естетически вкус и женственост. В Китай бялата магнолия се смята за символ на чистотата и истината. Китайците използват кората и цветовете за приготвяне на билкови лекарства.

ЛОТОС

За будистите и индуистите лотосът е свещено цвете, което символизира чистотата. Според будистите лотосът е символ на Буда – който често се изобразява плаващ върху голям лосот, с по-малък лотос в ръка. Индийският бог Вишну също се изобразява плаващ на девет златни лотоса. В градината лотосът символизира мира, чистотата, спокойствието и духовното израстване. Освен това поощрява съзидателността.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова

Ба гуа – Ба гуа обикновено виси над вратите на китайските домове като защитен талисман и символ на закрилата. Представлява осмоъгълник, в центъра на който има огледало или символа ин-ян. Наоколо са нарисувани осемте триграми на И Дзин. Ба гуа указва осемте посоки на компаса. Триграмите се свързват с петте елемента. Следователно с помощта на ба гуа ние можем да определим позитивните и негативните посоки за даден човек.

Ин и ян – Това са двете противоположности в даоистката философия. Едното не може да съществува без другото. Например предно и задно са две противоположности. Без предно не може да има задно. Ин и ян никога не се определят поотделно, но дори днес китайците обичат да съставят списъци с противоположности, с които да ги представят. Ин е женското начало, докато ян е мъжкото. Смята се, че концепцията се е зародила от наблюденията на двата склона на планините; сенчестата северна страна била наречена ян. Този дуалистичен възглед за вселената играе важна роля във фън шуй. В нашите градини ние искаме да постигнем равновесие на ин и ян, за да създадем усещане за хармонично цяло.

Петте елемента – Петте традиционни елемента от китайската астрология се използват и във фън шуй. Смята се, че всичко в природата е съставено от тези елементи. Всеки един от петте елемента (Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода) притежава характерна, отличителна енергия. Петте елемента могат да се подредят по няколко начина. Във фън шуй използваме Цикъла на пораждане и Цикъла на унищожаване.

Фън шуй – Буквално означава „вятър и вода“. Това е изкуството да живеете в хармония със заобикалящата ви среда. Според философията на фън шуй, ако съумеете да изберете правилно мястото, където да живеете и работите, животът ви ще бъде изпълнен с щастие, задоволство и охолство. Историята на фън шуй може да се проследи през хилядолетията до праисторически Китай. През 20 век се разпространява по света и днес е по-популярен от всякога.

Ци – Универсалната жизнена сила, която се намира във всичко живо. Тя се поражда от всичко красиво и доведено до съвършенство. Идеалното място за разполагането на вашия дом е там, където има изобилие от ци. По традиция този парцел трябва да гледа на юг, да е защитен от хълмове отзад и пред него да лъкатуши спокойно вода.

Цикъл на произвеждането – Петте елемента могат да се подреждат по различни начини. В продуктивния цикъл всеки елемент подпомага и подкрепя следващия в цикъла. В този цикъл Дървото гори и създава Огън. Огънят произвежда Земя. От Земята произлиза Метал. Металът се разтапя и символизира Водата. А Водата полива и храни дървото.

Цикъл на разрушаването –  Петте елемента могат да се подредят така, че всеки един да надвива и доминира над следващия елемент в цикъла. В Цикъла на разрушението: Огънят разтопява и унищожава метала. Металът може да унищожи Дървото. Дървото черпи енергията си от Земята. Земята може да препречи пътя на Водата, образувайки бент. Водата може да угаси Огъня.

Ша – Наричани често „отровни стрели“ , ша са негативни енергии, които носят потенциала за лош късмет. Това са прави линии, които се образуват от различни неща. Правият път, който води директно към вашта къща, както се случва при Т-образните кръстовища, е сериозна ша. Ъгълът между двете стени на съседната къща могат да образуват стрела, която да лети право към вас. Това също е ша. За щастие, има лечения за почти всяка ша.

Автор: ланд.арх.Павлина Тодорова